Решение № 11408 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2014 г.

Решение № 11408 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Звездомир Василев Здравков от гр. Ловеч за отмяна на влязло в сила решение № 7514 от 04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 782 от 2013 г. на трето отделение на Върховния административен съд . Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на нови писмени доказателства - писмо изх. № 1787/2008 г. на ОП - Ловеч до РП - Ловеч; писмо с изх. № 715/2004 от18.07.2011 г. на РП - Ловеч до ОП- Ловеч и писмо с изх. № 715/2004 от 27.11.2012 г. на РП - Ловеч до ОП - Ловеч. Ответната страна - Прокуратура на РБългария, представлявана от прокурор Иванова взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд - петчленен състав, намира молбата за допустима - подадена е срещу влязло в сила решение и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 7514 от 04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 782 от 2013 г. на трето отделение на Върховния административен съд - тричленен състав на трето отделение, е оставил в сила решение 194 от 15.12.2012 г., постановено по адм. дело № 225 от 2012 год. на Административния съд - Ловеч . С последното са били отхвърлени предявените от Звездомир Василев Здравков искове срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение в размер общо на 5000 лева- по 2500 лева за незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от различни прокуратури за периода от 2004 г. до датата на завеждане на производството, причинили му неимуществени вреди поради получено нелечимо заболяване, предшествано от стрес, болка и страдание. За да достигне до този извод съдът е приел за неоснователни твърденията, че решението е немотивирано и необосновано. Не са налице доказателства за отказ на достъп до документи по твърдените преписки. Отделно от това, не са представени и доказателства за молби, предявени от Здравков до службите на прокуратурата за получаване на преписи има извършване на действия, по които да има изричен или мълчалив отказ. Обосновани са и изводите на първоинстанционният съд по отношение на твърденията за незаконосъобразни действия на прокуратурата по унищожаването на преписка 715/2004 г. Като прецени изложеното по-горе и молбата за отмяна, съобразно посочените в нея основание и представеното доказателство, Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Молбата за отмяна на съдебния акт е неоснователна. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства в смисъла по-горе, не са посочени от молителя и не са приложени по делото. Представените: писмо изх. № 1787/2008 г. на ОП- Ловеч до РП-Ловеч; писмо с изх. № 715/04 г. 18.07.2011 г. на РП - Ловеч до ОП - Ловеч и писмо с изх. № 715/04 г. 27.11.2012 г. на РП - Ловеч до ОП - Ловеч, не са ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателство. От приложените по делото доказателства се установява, тези документи са станали известни на молителя в хода на първоинстанционното производство пред АС - град Ловеч по адм. дело № 225/2012 г. Видно от приложен по делото протокол от съдебно заседание от 27.12.2012 г. по делото, участвалият прокурор е представил оригиналите на всечки преписки, касаещи твърденията в молбата, включително и сочената от него в настоящото производство преписка 715/2004 г., като за последната е посочено изрично, че съдържа само кореспонденция, касаеща преписката . Със свое определение/ на стр. 17 от протокола/ съдът е приел като доказателство по делото преписка № 715/2004 г. на РП - Ловеч. Молителя е страна по това дело и като такава е имал възможност да се запознае със съдържанието на определението и с представените доказателства. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 1 от АПК условия за отмяна на решението на Върховния административен съд, с което решението на Административен съд Ловеч е оставено в сила. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,