Решение № 2156 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12828/2009 г.

Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност.

Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение.

Когато е започнала данъчната проверка или ревизия и срокът по ал. 1 изтича през нейното времетраене, давността се спира до завършването й, но за не повече от една година. По отношение на данъчните задължения за 1998 г. давността, съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗДП започва да тече от 01.01.1999 г. и изтича на 01.01.2004 г., а не както твърди ответникът по касация на 01.01.03 г., т. е. преди издаването на АВДР от 17.11.03 г. Поради изложеното, възражението е неоснователно. II. Решението е правилно и законосъобразно в частта му, в която е отменен ДРА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "МУТИП" - ООД за данъчните периоди м. март, м. ноември и м. декември 1998 г. по фактурите, издадени от ЕТ "Деян - Жулиета Иванова". Още в хода на ревизията в изготвения ПНП е констатирано, че фактурите, издадени от този доставчик през посочените данъчни периоди, са включени в дневниците за продажбите и в справките декларации за съответните периоди. По делото е представен ДОА № 83Д 850 от 09.11.99 г., издаден от Началник на ДС "Възраждане", с който са определени задължения по ЗДДС на ЕТ "Деян - Жулиета Иванова" и Акт за констатации № 03Д 850 от 09.11.99 г., видно от който по всички, издадени през периода 01.01.98 г. - 31.12.98 г. фактури, фирмата е начислила ДДС. III. Според настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е основателна в частта й, касаеща отмяната на ДРА като незаконосъобразен в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Деян - Жулиета Иванова" през данъчните периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юли и м. август 1999 г. и м. януари, м. март и м. май 2000 г. В ПНП е констатирано, че фактурите са включени в дневниците за продажбите и в справките декларации за съответните данъчни периоди с изключение на три фактури - № № 368 от 20.07.99 г., 380 от 25.07.99 г. и 377 от 28.01.2000 г. По делото от страна на ДП "Възраждане" са представени дневниците за покупки и продажби, справките-декларации и протоколите за приемане на магнитен носител. Вещото лице е проверило само тези документи и е дало заключение, че данъкът по процесните фактури е начислен. С оглед прецизност следва да се посочи, че фактура № 377/28.01.2000 г. заедно с другите две фактури, издадени на "МУТИП"-ООД през м. януари 2000 г. - № № 374 от 12.01.2000 г. и 376 от 20.01.2000 г., също е включена в дневника за продажбите за посочения данъчен период, но погрешно след № 377 е изписана и цифрата 3 при пълно съответствие на данъчната основа и ДДС. Фактура № 368/20.07.99 г. е включена в дневника за продажбите за м. август 1999 г. Единствено фактура № 380/25.07.99 г. не е включена в дневниците за продажбите. Включването на фактурите в дневниците за продажбите и отразяването им в подадената справка-декларация обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е доказано начисляването на данъка в счетоводството на доставчика. Както чл. 55, ал. 5 от ЗДДС за периода 1999 г., така и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС за периода 2000 г. изискват отразяване на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. В случая самата Жулиета Иванова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Деян - Жулиета Иванова", писмено е декларирала, че през 2001 г. е предала в III РУ на МВР - София всички счетоводни документи на фирмата, с които разполага, а именно - фактури за продажби, фактури за покупки и дневници. При извършената проверка в Трето РПУ - София е констатирано, че действително няма редовно водено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Без проверка на счетоводните сметки, свързани с начисляването на ДДС по продажбите, а именно - сметка 4532 "Начислен данък по продажбите" и съответните сметки от група 41 "Клиенти", както и сметките от група 50 "Парични средства" при внасяне на резултата за съответния данъчен период и др. не може да се направи извод за доказано начисляване на данъка в счетоводството на доставчика. Поради това, съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице и само въз основа на неговите констатации, изградени на базата на проверените справки-декларации и дневници за продажбите да обоснове незаконосъобразността на ДРА. С оглед на изложеното, в тази част решението на СГС като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "МУТИП"-ООД. IV. Касационната жалба е основателна и в частта й, касаеща решението на СГС относно прогласената нищожност на ДРА за данъчните периоди през 2001 г. и 2002 г. Ревизията е възложена с АВДР № 1404 от 17.11.2003 г. Съгласно чл. 68, ал. 3, т. т. 6 и 7 от ДПК с акта за възлагане се определят ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните данъчни задължения. На стр. първа от АВДР е посочено, че ревизията следва да обхване данъчните задължения по ЗДДС за периодите 01.03.98 г. -31.03.98 г.; 01.11.98 г. -31.12.98 г.; 01.01.99 г. - 30.06.99 г.; 01.08.99 г. - 31.08.99 г.; 01.01.2000 г. -31.01.2000 г.; 01.03.2000 г. -31.03.2000 г. На втората страница от акта е продължено изброяването на периодите както следва: по ЗДДС - 01.05.2000 г. - 30.05.2000 г.; 01.01.2001 г. - 31.01.2001 г.; 01.03.2001 г. - 30.05.2001 г.; 01.07.2001 г. - 31.08.2001 г.; 01.10.2001 г. - 30.11.2001 г.; 01.01.2002 г. - 31.01.2002 г.; 01.04.2002 г. - 30.04.2002 г.; 01.12.2002 г. - 31.12.2002 г. Изброяването на тези периоди, които следва да бъдат обхванати от ревизията, на втората страница на АВДР, поради очевидната липса на достатъчно място на първата страница, не означава, че периодите не са посочени в акта и е нарушена разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 6 от ДПК , както е приел съдът. Неясно защо, например, за периода м. май 2000 г., който също е вписан във втората страница на акта за възлагане, съдът е приел, че ДРА не е нищожен, а е нищожен за останалите периоди. Поради липсата на мотиви в решението, свързани с решаването на правния спор по същество, налице е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на решението в тази част на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото на ответника по касация и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 266.30 лв. На касатора и ответник в първоинстанционното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съответно на уважената част от касационната жалба, а именно - 930.20 лв. По исканията на страните за разноски във връзка с производството по обжалването на ДРА в частта му, касаеща данъчните периоди от 2001 г. и 2002 г., следва да се произнесе съдът, който ще разгледа повторно делото.