Решение № 9883 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2019 г.

Решение № 9883 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5209/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Н. Й., против решение № 34/18.03.2019 г., постановено по административно дело № 327/2018 г. на Административен съд - В., с което е отменен издадения от него Акт рег. № 01-6500/6399 от 17.09.2018 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за кампания 2017 г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е съобразил чл. 193 и чл. 194 ГПК при назначаване на съдебно-графологичната експертиза и неправилно приел, че оспорващият не е получил известието за доставяне на уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/29 от 14.01.2016 г., а и не е съобразил императивните разпоредби на чл. 45, ал. 1, чл. 18 и чл. 19, ал. 3 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба и в писмено становище поддържа касационната си жалба Ответната страна по касационната жалба-Н. М. от [населено място], област В., лично и в 2 писмени отговора чрез процесуалния си представител адв. Станкулова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че, в нарушение на чл. 194, ал. 2 или ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, решаващият състав необосновано дал изцяло вяра на графическата експертиза, без да я обсъди подробно, а тя е непълна, защото при изготвянето й/ за установяване автентичността на подписа, положен върху известие за доставяне (обратна разписка) с пощенско клеймо от 05.02.16-15 /са използвани избирателно сравнителни образци от подписа на Н. М., които са видимо различни от подписа, положен в обратната разписка, а същевременно не са изследвани и сравнявани подписи на Н. М., които са видимо идентични с подписа, положен в обратната разписка (оригинал л. 149 и 150), каквито са подписите в Заявление за подпомагане 2017 на л. 41-46, декларации - л. 46 гръб, л. 47, л. 48 и други. Намира, че при тези данни въобще не е изяснено от съда дали Н. М. -освен подписи от документи по делото (които на са изрично изброени), както и такива, снети за целите на експертизата с протокол на л. 162, е полагал и подписи, различни от тях, респ. подписвал ли се по различен начин. Счита, че при такъв съществен пропуск не може да се приеме, че Н. М. не е бил уведомен да премине агроекологично обучение, водещо до отмяна на акта, както неправилно и необосновано е приел съдът, още повече, че в копието на известие за доставяне (л. 8) на процесния акт, обжалван от Н. М. по съдебен ред, е видно, че подписът положен в него, е различен от подписите, обсъждани в графическата експертиза, което сочи на различно изпълнение на подписи от Н. М.. Намира противоположните изводи на съда за неправилни. Намира обжалваното решение за неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага то да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС- В.- за изясняване дали Н. М. различно е изпълнявал подписите си при подписване на документи, респ. уведомен ли е да премине агроекологично обучение, и дали органът има изрично задължение за такова уведомление или императивната разпоредба на чл. 19 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е приложима, съгласно чл. 58, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на РБ, след като земеделският производител е подал заявление за плащане за кампания 2016 и 2017 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Н. М., срещу Акт рег. № 01-6500/6399 от 17.09.2018 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за кампания 2017 г. - за това, че не е преминал агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 — 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, респ. не е доказал наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неполучено от него уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/29 от 14.01.2016 г, поради което и не е знаел- защото не му е съобщено от ДФЗ, че за да отглежда 16 бр. биволи следва да премине това обучение / нито къде и кога се провежда/ а такова явно се налага, тъй като не разполага с алтернативно дадените възможности - диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките", с квалификация земеделие или ветеринарна медицина, които да представи. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. С обжалваното решение административният съд отменил оспорения пред него акт. 3 а да постанови този резултат приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20 а от ЗПЗП, при спазено изискване за форма и без нарушения за административнопроизводствените правила. Преценил го за издаден в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. До този извод стигнал като кредитирал заключението на назначената графологична експертиза, с оглед на която счел, че на обратната разписка за получаване на уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/29 от 14.01.2016 г. на ДФЗ, в която фигурират неговите имена, подписът в този документ не е негов. Така приел, че Милков не е бил уведомен надлежно за задълженията, неизпълнението на които биха довели до неблагоприятен за него резултат. А иначе отчел, че действително при подаване на заявлението през 2015 г. оспорващият е попълнил декларации, че е запознат с изискванията по процесната мярка, но приел, " че човек, който гледа биволи на село, не е в състояние да се запознае с обширната нормативна уредба, а и тогава той все още не е бил одобрен да участва в схемата, за която е кандидатствал, защото това одобрение е в началото на 2016 г. и в него фигурира вече конкретното задължение за обучение", заради неизпълнението на което е прекратен неговият ангажимент. Обосновал и втори извод- че административният орган е следвало да извърши допълнителна проверка, която да установи причините за непреминатото обучение, евентуално да даде възможност на лицето да реагира и да прецени как това се отразява върху развитието на стопанството, а не да се отказва, което не е целта на наредбата. Този извод обаче не довел до връщане на преписката на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за произнасяне по депозираното заявление. Извел краен извод, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради което го отменил. Не съобразил чл. 173, ал. 2 от АПК и не върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, въпреки изводите за необходимост от нови проверки. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. На първо място - в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебно-графическата експертиза /л. 158 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника. Горният извод се налага от констатациите на вещото лице, анализирани с подписа, положен в Заявление за подпомагане от 26.05.2015 г /л. 77/, с този в Заявления за подпомагане 2016 и 2017 л. 41-46 и декларации - л. 46 гръб, л. 47 и л. 48, което в случая не е направено. Освен това, още при подаване на заявлението през 2015 г. оспорващият е попълнил декларации, че е запознат с изискванията по процесната мярка, както е сторил и в Заявления за подпомагане 2016 и 2017 л. 41-46 и в декларации - л. 46 гръб, л. 47 и л. 48 към тях. Наред с горното и основното в случая е, че по делото няма спор, че оспорващият не е преминал агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 — 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, респ. не е доказал наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага. Същевременно препращащата норма на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 разпорежда, че Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент по съответното направление и земеделските стопани възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл. 19. А съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от наредбата, земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г. с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или 2. докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат, а съобразно ал. 3 от същата норма, изпълнението на изискването на ал. 1 се установява с документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 - 2020 г. Иначе казано, в относимите нормативни разпоредби са разписани задължения, които не са изпълнени, както е посочил административният орган. От трета страна- незнанието на закона не е основание за неговото неизпълнение. А в случая твърдението за незнание на закона очевидно представлява защитна теза, която, както бе посочено по-горе, намира своето опровержение в останалите доказателства по делото. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от посочената по-горе наредба. Необосновано решаващият състав е извел извод в противоположния смисъл. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, съдът намира, че законосъобразно административният орган е приел, че оспорващият не е доказал обучение и опит в извършването на процесното направление по мярка 10 "Агроекология и климат", с което е нарушил изискванията по чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7. Така напр. и в решение № 16425 от 03.12.2019 г. по адм. д. № 4738/2019 г., г., ІV отд. на ВАС по аналогичен случай, макар и по друга наредба. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. За административния орган е било налице основанието на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г., за прекратяване на поетия от Н. М. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за кампания 2017 г., поради нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Затова и жалбата е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. По тази съображения ВАС преценява обжалваното решение на административния съд за неправилно- постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение