Решение № 12193 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2012 г.

Решение № 12193 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № VI-277 от 7.12.2011 г. по адм. дело № 263/2011 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай неправилно съдът е приел, че в акта липсват мотиви и че е налице добросъвестно поведение от страна на земеделския стопанин. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Жельо Стефанов Мирев от с. Енина, общ. Казанлък, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22611 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5453.86 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 24/0407099/37682 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез кръстосани последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и НР1 - Планински райони за заявените площи. Административния орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени недопустими заявени площи. Съдът е развил подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счел е, че е нарушен е Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 73,като съдът е приел че земеделския производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Освен констатираните процедурни нарушения при издаването на административния акт, неясните и непълни фактически основания, посочени в същия, които са самостоятелно основание за неговата отмяна, решаващият извод на съда по съществото на правния спор за липса на материалноправно основание за издаване на процесния АУПДВ е правилен и следва да бъде споделен. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган, извършил плащането на паричните средства за подпомагане на земеделския стопанин, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане, респективно - основание за възстановяване на сумите. Към момента на извършване на плащането административния орган сам е направил преценка, че са налице материалноправните предпоставки за това, защото при първоначално извършените административни проверки не са констатирани нередности и несъответствие на площи. Впоследствие е безспорно установено, че разликите в допустимия и недопустим слой площи за подпомагане се дължат на технически грешки при обработване на заявленията според назначената и изслушана по делото експертиза. При установеното по делото, следва да се приеме, че обосновано съдът приема, че не са спазени процесуални норми на процедурата от Регламент (ЕО)№ 796/2004 г., които са гаранция за изясняване на обстоятелствата за допустимост на плащането, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до липсата на доказателства установяващи основанието за издаване на акта. Освен това съдът е направил и подробен анализ на приложимите правни норми и е стигнал до правилния извод, за липсата на неправомерно поведение от страна на земеделския производител. След като няма данни за неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 16.12.2009 г. г. (л. 56 от делото), а административният акт е издаден на 12.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Позоваването на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната на решението, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид гореизложеното не са налице касационни отменителни основания Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК