Решение № 636 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2009 г.

Решение № 636 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на С. "Св. Св. К. и М. ", гр. Смолян срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян/ОС/ по гр. д. № 181/09 г. по исковете с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: възниква ли за служителя право на платен отпуск и респ. на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания такъв пропорционално на признатото за трудов стаж време по чл. 354, т. 1 от КТ - през което тр. правоотношение не е съществувало и служителят е бил без работа поради отменено като незаконно уволнение, е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайна практика на ВКС без задължителен характер, приложена към жалбата. Към момента на разглеждане на жалбата по въпроса вече има практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решения по реда на чл. 290 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и си иска отмяната му. Ответницата по жалба В. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: Въззивният съд е уважил предявеният от В. М. срещу касатора иск по чл. 224, ал. 1 от КТ - присъдил е на ищцата сумата от 3384 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 27.09.04 г. до 18.06.08 г. и сумата от 1 674 лв. - лихва за забавеното му плащане, ведно със законната лихва върху главницата и сторените деловодни разноски. Приел е, че с възстановяване на служителката на предишната работа - учител при ответника, въз основа на съдебно решение, тр. правоотношение се възстановява автоматично със съдържанието, което е имало преди уволнението в пълен обем, в това число и с правото на платен отпуск. Докато съществува тр. правоотношение, правото на платен годишен отпуск и правото на възнаграждение за него съществуват едновременно и кумулативно. Присъдената сума е определена по заключението на вещо лице. Поставеният въпрос е разрешен с решение на ВКС, трето гр. отд. по гр. д. № 3128/08 г. от 21.12.09 г., по реда на чл. 290 от ГПК. В него, за разлика от въззивното, е прието, че правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ се поражда при прекратяване на тр. правоотношение, ако работникът и служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Периодът от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната работа се признава за трудов стаж, макар да не е съществувало тр. правоотношение, по силата на законовата фикция на чл. 354, ал. 1 от КТ. През този период работникът реално не престира труд по тр. правоотношение и за него не възниква право на платен годишен отпуск и обезщетение за неизползвания такъв. Правото на платен годишен отпуск е последица от реално положената работа по тр. правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта й и има за цел възстановяване на работната сила. Решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, която настоящият състав споделя и постановява решението по делото въз основа на тази практика - 291, т. 1 от ГПК. За целия процесен период ищцата не е полагала реално труд по тр. правоотношение, затова за нея не възниква право на годишен платен отпуск и съответно на обезщетение за неползвания такъв, след прекратяване на тр. договор. Искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е изцяло неоснователен, ведно с претендираните върху обезщетението мораторна и законна лихва. Въззивното решение е неправилно, затова следва да се отмени и вместо него - да се постанови ново, с което исковете за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД - за мораторна лихва върху него се отхвърлят като неоснователни. Поради изложеното и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.