Решение № 5579 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2013 г.

Решение № 5579 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Гинка Иванова Георгиева от с. Звездица, Община Варна, за отмяна на Решение № 14174/13.11.2012 г. по а. д. № 8651/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), оставящо в сила Решение № 1009/18.04.2012 г., постановено по а. д. № 3048/2011 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). С последното от своя страна е оставена в сила Заповед № ДК-025-СИР-144/15.07.2011 г. на началника на ДНСК - Североизточен район. Като правно основание на искането е посочен чл. 239, т. 2 и 4 от АПК. Искането е постъпила в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, ВАС съобрази следното: Решение № 14174/13.11.2012 г., е постановено по по а. д. № 8651/2012 г. по описа на ВАС, което е било образувано по касационна жалба на Гинка Георгиева против Решение № 1009/18.04.2012 г., постановено по а. д. № 3048/2011 г. по описа на АСВн. С него обжалваното решение на АСВн е оставено в сила. С решението на АСВн, е отхвърлена жалбата на Георгиева против заповед № ДК-025-СИР-144/15.07.2011 г. на началника на ДНСК - Североизточен район, с която от своя страна, е разпоредено премахването на незаконен строеж: складово помещение и входно антре, представляващи затваряне на Г-образна тераса на жилищна сграда с тухлени зидове, находящи се в УПИ ХХIV-196Д, кв. 14 по плана на с. Звездица, Община Варна. Цитираното в искането Решение № 11630/22.12.2005 г. на ВАС, е постановено по а. д. № 8671/2005 г. по описа на ВАС, образувано по касационна жалба на Георгиева против решение от 19.07.2005 г. по а. д. № 1444/2004 г. по описа на АСВн. С последното е отхвърлена жалбата й против Заповед № С-44/13.07.2004 г. на началника на РДНСК Варна, с която, на основание чл. 224, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ, е разпоредено спирането на всички строително-монтажни работи (СМР) на строеж в УПИ, имот ХХIV-196Д, кв. 14 по плана на с. Звездица. По делото не са представени доказателства за установени по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключението на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Липсват и такива, че между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. При така установеното от фактическа страна, искането за отмяна се явява неоснователно. Изложените в искането правни доводи касаят законосъобразността на обжалвания административен акт и постановените по този повод съдебни решения на АСВн и ВАС, чиято отмяна се иска. Разглеждането на тези доводи е недопустимо в настоящото извънинстанционно производство. Те биха имали значение и могат да се обсъждат само в инстанционното производство което, видно от присъствието на окончателни съдебни актове, е приключило. Твърдяните основания за отмяна на съдебните актове не са доказани по делото. За да се отмени даден съдебен акт на посочените в чл. 239, т. 2 от АПК основания, е необходимо да бъдат установени по надлежния съдебен ред неистинност на на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Това, съгласно постоянната и непроменена през годините съдебна практика, може да стане само с влезли в сила съдебни актове, каквито не са представени и дори не се твърдят от Георгиева. Личните й изявления по въпроса са ирелевантни. Липсват и основанието за отмяна на решенията, посочено в чл. 239, т. 4 от АПК. За да се приложи нормата, е необходимо да се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая, въпреки идентичността на страните - РДНСК и Гинка Георгиева, липсва идентичност между исканията и основанията за постановяване на решенията. Решение № 14174/13.11.2012 г. по а. д. № 8651/2012 г. по описа на ВАС е против Решение № 1009/18.04.2012 г., постановено по а. д. № 3048/2011 г. по описа на АСВн с което е отхвърлена жалбата на Георгиева против заповед № ДК-025-СИР-144/15.07.2011 г. на началника на ДНСК - Североизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж. Решение № 11630/22.12.2005 г. на ВАС, постановено по а. д. № 8671/2005 г. е по касационна жалба на Георгиева против решение от 19.07.2005 г. по а. д. № 1444/2004 г. по описа на АСВн с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № С-44/13.07.2004 г. на началника на РДНСК Варна, с която, на основание чл. 224, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ е разпоредено спирането на всички СМР на строеж в УПИ, имот ХХIV-196Д, кв. 14 по плана на с. Звездица. Очевидно е, че предметът на правните спорове е различен - две отделни заповеди, първата от които разпореждаща премахването на незаконен строеж, а втората - спиране на СМР в него. При това, видно от направената служебна справка в текста на посоченото решение от 22.12.2005 г., в него също се приема незаконност на строежа, въпреки, че това не е бил основния предмет на правния спор. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия,