Решение № 12437 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Билдекс ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му, срещу Решение 405 от 23.02.2020 г., постановено по адм. дело 3286/2020 г. от Административен съд-Пловдив. В жалбата се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт. Ответната страна заместник министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по жалба на Билдекс ЕАД против решение 205 от 30.10.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искане, обективирано в заявление с вх. ПВ-77 от 29.09.2020 г., подадено от Билдекс ЕАД, за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча на плаваща база за отдих, спортен риболов и безмоторни водни спортове и е прекратено административното производство. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Билдекс ЕАД, против решение 205 от 30.10.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искане, обективирано в заявление с вх. ПВ-77 от 29.09.2020 г., подадено от Билдекс ЕАД, за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча на плаваща база за отдих, спортен риболов и безмоторни водни спортове и е прекратено административното производство, и е осъдил дружеството да заплати разноски по делото в размер на 100 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че по повод подадено на 22.05.2020 г. заявление от дружеството за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект язовир Въча, с цел на ползването плаваща база за отдих, спортен риболов и безмоторни водни спортове, е издадено решение 151 от 19.08.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително, защото към заявлението не са били приложени изискваните съгласно Закона за водите и Наредбата за ползване на повърхностните води документи предварителен договор за транспортиране на отпадъчните води и битовите отпадъци или проект за пречистване на отпадъчните води и договор с водолазна фирма за годишно обслужване на закотвяните съоръжения, както и заради изпълнението на мерките от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район (ПУРБ в ИБР) за периода 2016-2021 г. и предвид обстоятелството, че плаващите бази са потенциален източник на замърсяване на водите и тяхната дейност е несъвместима с предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване. Искането е преценено като недопустимо и е издаден отказ. Решението е влязло в сила на 05.09.2020 г., като необжалвано. На следващо място е установено, че на 29.09.2020 г. дружеството е подало ново заявление за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча, с цел на използването плаваща база за отдих, спортен риболов и безмоторни водни спортове, като с оспореното пред АС Пловдив решение 205 от 30.10.2020 г. зам.-министърът на околната среда и водите е оставил без разглеждане като недопустимо искането и е прекратил административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, защото заявлението е повторно и е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивирано решение, при спазване на материалноправните норми и на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона да се опазват водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс. По изложените съображения, съдът e отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Настоящият съдебен състав намира изводът на административния съд за неоснователност на жалбата за обоснован и законосъобразен. Видно от наличните доказателствата по административната преписка заявленията на дружеството от 22.05.2020 г. и от 29.09.2020 г. са идентични, като заявлението от 29.09.2020 г. е повторно предявяване на вече направеното на 22.05.2020 г. искане за издаване на разрешително, по което искане е налице влязло в сила решение на компетентния орган. Видно от разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;. В тази връзка съдът от първата инстанция подробно е анализирал относимата правна уредба и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата срещу решение 205 от 30.10.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искане, обективирано в заявление с вх. ПВ-77 от 29.09.2020 г., подадено от Билдекс ЕАД, за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча на плаваща база за отдих, спортен риболов и безмоторни водни спортове и е прекратено административното производство. Водим от изложеното, правилен и обоснован е изводът на съдът от първата инстанция, че към момента на подаването на заявлението от 29.09.2020 г., е налице произнасяне на зам.-министъра на околната среда и водите с влязло в сила решение на компетентния орган по напълно идентично заявление от 22.05.2020 г. Видно от доказателствата по делото е, че към второто заявление от 29.09.2020 г. не са приложени документи, различни от приложените към първото заявление, както правилно и обосновано е установил съдът от първата инстанция. С второто заявление нито са изложени нови фактически основания, нито са приложени нови доказателства, което да изисква ново произнасяне от страна на компетентния орган. Налице е пречка за издаване на нов акт със същия предмет. Заявлението, по което е издадено оспореното пред административния съд решение, е основано на доказателства, които са били представени към предходното заявление и са обсъдени в постановения и влязъл в сила отказ. Поради това административният орган няма нормативно задължение за произнасяне по повторно предявеното заявление на същото основание, със същия предмет и страни. Наличието на стабилен административен акт е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на повторното заявление по същество. Същото е недопустимо и законосъобразно административното производство, образувано по него, е прекратено на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Затова правилно жалбата срещу решение 205 от 30.10.2020 г. на зам.-министъра на околната среда и водите е отхвърлена от съда като неоснователна. Като е достигнал до тези правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса по касационното оспорване на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК и следва да бъде уважено за сума от 200 лв., представляващи размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,