Решение № 457 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1603/2013 г.

Решение № 457 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1603/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Р. К. Н. за възобновяване на ВНОХД № 1094/12 г. на Софийски апелативен съд. Осъденият е недоволен от постановеното по него решение № 43 от 13.02.13 г., с което е потвърдена присъда № 28 от 13.09.12 г., постановена по НОХД № 64/12 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Посочени са всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Не са посочени конкретни доводи в подкрепа на искането. Акцентира се единствено на явната несправедливост на наложеното наказание. Искането се поддържа в съдебното заседание от назначения на Н. служебен защитник, който пледира за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът счита, че искането следва да се остави без уважение като неоснователно. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените в него основания и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК. На осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 50 000.00 лв. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на контрабандата и превозното средство, послужило за превозване на наркотика, приспаднал е времето, през което осъдения е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража" и се е произнесъл по направените по делото разноски. С решението въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционния акт. Във връзка с формално посочените в искането основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК липсват доводи. В касационното производство и това по възобновяване на делата не е предвидено служебно начало. ВКС има задължението да провери съдебния акт в атакуваните му части. На това задължение кореспондира необходимостта жалбата или искането да бъдат мотивирани с конкретни оплаквания. В настоящото искане декларативно е отразено единствено оплакване, свързано с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като не е посочено, в какво се състои претендираното неправилно приложение на материалния закон и какви съществени процесуални нарушения са допуснати при разглеждане на делото. Абсолютни такива не се констатират. Наложеното на Н. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Въпреки възприетата висока степен на обществената опасност на деянието, засягаща режима за контрол на наркотичните вещества, риска, който те създават за човешкото здраве, както и законоустановения митнически режим, решаващите съдилища са преценили, че наказанието на Н. следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - под най-ниския предел, предвиден в чл. 242, ал. 2 НК. По същия ред е определено и кумулативното наказание глоба. За решението в посочената насока се повлияли чистото съдебно минало на осъдения, направеното самопризнание, фактическото семейно положение, полагания от Н. общественополезен труд, изразеното съжаление за извършеното и мотивите за извършване на престъплението. При това, в достатъчна степен са отчетени посочените в искането самопризнание и изразено съжаление. За постигане на целите на наказанието и настоящата инстанция приема, че не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват намаляване на размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба. При тези съображения, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,