Решение № 3436 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2012 г.

Решение № 3436 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби на Областната дирекция на МВР Кюстендил на Константин Йорданов Атанасов и по протест на прокурор от Окръжната прокуратура срещу решение № 66 от 5.03.2012 г., постановено по адм. дело № 53/2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР - Кюстендил в размер на 120 лева по отношение на вреди причинени от длъжностни лица с незаконосъобразни действия и бездействия по осигуряването му на контакт със защитник и е уважен иска му за неимуществени вреди претърпени от него по повод действия и бездействия на полицейските органи от РПУ Дупница по задоволяване на физиологични нужди на ищеца от храна и вода по повод задържането му на 2.12.2010 г. в изпълнение на заповед № 331/2010 г. издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В протеста се поддържа доводи за необоснованост на решението в осъдителната му част. Счита се, че изводите на съответстват на събраните по делото доказателства. В касационната жалба на ОД на МВР - Кюстендил се правят доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се за необоснован извода на съда, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията, тъй като не е изяснено кое точно длъжностно лице от РПУ I дупница, с кои свои действия /бездействия е причинил вредата. Не са доказани и търпените неимуществени вреди, тъй като свидетелските показания не са достатъчни, но въпреки това съдът е приел иска за доказан. Иска се и прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. В касационната жалба на ищеца по делото, се правят доводи относно незаконосъобразността на решението в отхвърлителната му част. Поддържат се основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Кюстендил, в писмено становище взема отношение за неоснователност на жалбата на Константин Атанасов. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и протеста на окръжната прокуратура. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и съобразено с ЕКПЧ и Конституцията на РБ. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби и протеста, намира същите за допустими като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административния съд - Кюстендил е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Константин Атанасов срещу Областна дирекция на МВР - Кюстендил, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общо в размер 360 лева, 120 лева за вреди причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски органи при ответника, извършени при задържането му и по повод и препятстване на срещата му с адвокат и 240 лева обезщетение за вреди от бездействия по неподсигуряване на храна и вода. Съдът е приел за редовен и допустим така подадения иск, съобразявайки се с постоянната практика на Върховния административен съд, че въпросите по отношение на установяване характера на действията и бездействията засягат основателността на спора, а не неговата допустимост във връзка с постановеното определение № 8778 от 20.06.2011 г. на ВАС. В хода на делото съдът е приел за установено, че искът е основателен и доказан частично относно бездействието на длъжностните лица по осигуряване на храна и вода на задържаното лице което му е причинило дискомфорт и неприятни преживявания. Съдът се е позовал на Инструкция Iз-1711 от 15.09.2009 г., като е приел че предоставянето на храна е фактическо действие на съответни длъжностни лица от ответника и неизвършването им е неправомерно. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е частично основателен и доказан. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно незаконосъобразните действия по непредоставянето на храна и вода, и законосъобразно предявеният иск е уважен частично. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е приел, че е установена пасивната легитимация на ОД МВР по иска, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от бездействието на полицейските органи от РУ Дупница по задоволяване на физиологичните нужди на задържания на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от храна. Предоставянето на храна се осъществява както се посочи по -горе в мотивите се осъществява чрез фактически действия на съответните длъжностни лица от администрацията на ответника, а пропускът за извършването им е неправомерен и е несъвместим със забраната за безчовечно отношение по чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ, като съдът е разгледал и двата способа осигуряване на храна на задържаните съгласно чл. 43, ал. 4 от Инструкция № Iз-1711. Неоснователни са доводите в жалбата на ОД МВР, че самото лице е виновно, като самото то не е поискало храна. Формата на осигуряване на храна по реда установен от МВР не е обусловена от нарочно искане на задържания. Неоснователни са доводите в протеста, че съдът не бил обсъдил свидетелските показания на двете групи свидетели. Липсват доказателства във формата по чл. 87, т. 10 от Инструкцията за предоставяне на храна на задържания както осигурена от МВР, така и закупена за негова сметка, поради което правилно е уважен иска. Неоснователна е и жалбата на касатора срещу невъзможността да му се осигури адвокатска защита. Първоначално задържания е пожелал адвокатска защита, но след това сам се е отказал от нея, поради което за администрацията е отпаднало задължението да му осигури такава, като извърши съответните фактически действия, поради което липсва твърдяното бездействие и не може да се обоснове наличие на отговорност по ЗОДОВ., както правилно е приел първоинстанционния съд. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдяните касационни основания. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,