Решение № 4140 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 521/2018 г.

Решение № 4140 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 521/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Охранителна полиция" при Районно управление-Карлово при ОД на МВР-Пловдив срещу Решение № 2152 от 05.12.2017 г. по адм. д. № 2173/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 17-0281-000461/22.06.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от 365 дни на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са налице при управление на МПС със СУМПС, което не е валидно за съответната категория. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, в случай че такова се претендира. Ответникът – Й. Йовков, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0281-000461/22.06.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" за срок от 365 дни на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена по отношение на Й. Йовков, тъй като при проверка, извършена от контролните органи по движението по пътищата на 21.06.2017 г., е установено, че посоченото лице управлява МПС от категория "А", без да притежава СУМПС, валидно за съответната категория. Видно от представеното СУМПС, лицето има правоспособност за подкатегории "А1" и "А2" от 18.11.2013 г. Отделно от това, в заповедта има констатация, че лицето управлява МПС с неплатена глоба в размер на 50 лв. Съдът е отменил заповедта, като изцяло е възприел аргументите на жалбоподателя Йовков, че след като последният има правоспособност да управлява МПС от подкатегории "А1" и "А2", то има правоспособност да управлява МПС и от категория "А". Този извод е обоснован с разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37 от 2.08.2002 г.), която в редакцията си към датата на придобиване на правоспособността на водача за МПС от подкатегории "А1" и "А2" е предвиждала, че не подлежат на задължително обучение кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А", които притежават правоспособност за управление на МПС от подкатегория "А1". По изложените съображения съдът е приел, че към датата на проверката водачът е притежавал СУМПС както за подкатегории "А1" и "А2", така и за категория "А", тъй като не е подлежал на задължително обучение за категория "А" и е придобил правоспособност за категория "А" на същата дата като датата на придобиване на правоспособност за горните две подкатегории. Крайният извод на съда е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Допълнително съдът е посочил, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като от съдържанието на заповедта не става ясно при коя хипотеза е приложена ПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по различни от изложените в него мотиви. Действително чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. в редакцията на ДВ, бр. 97 от 11.11.2008 г., бр. 18 от 5.03.2010 г. предвижда, че не подлежат на задължително обучение кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А", които притежават правоспособност за управление на МПС от подкатегория "А1". Съдът обаче не е съобразил разпоредбите на чл. 7, ал. 7 и 8 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.). Съгласно чл. 7, ал. 7 (Нова - ДВ, бр. ЗЗ от 2011 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А" и притежават правоспособност за управление на МПС от категория "А2" и имат две години стаж като водачи на МПС от тази категория, полагат само практически изпит. Съгласно чл. 7, ал. 8 (Нова - ДВ, бр. ЗЗ от 2011 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А2" и притежават правоспособност за управление на МПС от категория "А1" и имат две години стаж като водачи на МПС от тази категория, полагат само практически изпит. Следователно Йовков не е подлежал на задължително обучение за МПС от категория "А", но за да придобие правоспособност за категория "А", било е необходимо да има изискуемия стаж и да се яви на практически изпит. Видно от представеното към датата на проверката СУМПС, последното не удостоверява правоспособност за управление на МПС от категория "А", а само за двете подкатегории "А1" и "А2". Представеното в хода на съдебното производство СУМПС удостоверява придобита правоспособност за категория "А" на 18.09.2017 г., т. е. след датата на проверката, поради което е неотносимо към предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, но могат да представляват основание за сезиране на органа с искане на Йовков за прекратяване на действието на приложената мярка. Отказът на органа да прекрати действието на мярката ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административните съдилища. При така установените факти и обстоятелства административният орган правилно е преценил, че са изпълнени предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В случая обаче мярката е приложена в максималния срок, предвиден от законодателя, без да са изложени мотиви относно неговата продължителност. При реализиране на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, органът действа при условията на обвързана компетентност, определяйки съответната ПАМ като вид. Досежно срока на мярката обаче в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (6 месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая административният акт не съдържа мотиви относно продължителността на мярката, което обосновава незаконосъобразност на заповедта. Констатацията, че Йовков управлява МПС с неплатена глоба от 50 лв. е неотносима към соченото от административния орган правно основание за прекратяване на регистрацията, поради което не може да послужи като мотиви за индивидуализацията на срока на мярката. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 от АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове съобразно фактите по конкретния спор защо е определил максималния срок, посочен в закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива в полза на ответника не се дължат поради липса на доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение