Решение № 3736 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на Столична община, чрез юрк. Петрова като процесуален представител и 2. "Финанс холд България" ООД, чрез адв. Пенев като процесуален представител, срещу решение 2580/13.04.2023 г., постановено по адм. дело 7548/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен отказ на главния архитект на Столична община да одобри проект за изменение на ПУП - ПРЗ по заявление вх. САГ19-ГР00-618/01.07.2022 г., обективиран в негово писмо с изх. САГ19-ГР00-618-/19/27.07.2022 г. и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване с дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона. В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на Главния архитект на Столична община се твърди, че съдът не разглежда проектите за изменение на ПУП ПРЗ по отношение спазването на противопожарните изисквания при проектиране на улици, както и че не взема предвид съгласуването на проекта, предложен от втория касатор, с ширина на улицата 5 м, от Главна дирекция Пожарна безопасност и допълнително определената в него зона за гасене на пожари. Посочва, че ролята на ОЕСУТ е да прецени кое от двете решения е по-целесъобразно и като такова е прието това с предвиждане на улица с тротоар. Счита за неправилни изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на оспорващото пред първата инстанция дружество. В касационната жалба на "Финанс холд България" ООД се твърди, че съдът неправилно прилага чл. 81, ал. 1 ЗУТ без да съобрази разпоредбата на чл. 80 ЗУТ. Счита за несъстоятелен доводът за обвързване наличието или липсата на тротоар с чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения отказ за одобряване на ПУП- ПРЗ по искането на "РиТ Инвест" ЕООД. Посочва, че дори да се приеме възможността за застрояване да бъде леко ограничена по хоризонтала, то тази загуба може да се компенсира във вертикално отношение, поради което неговите инвестиционни намерения няма да бъдат засегнати. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу отказа да се отхвърли. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Ответникът - "РиТ Инвест" ЕООД, чрез процесуалните си представители адв. Атанасов и адв. Ангелов, в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави искане за присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на Столична община да одобри проект за изменение на ПУП - ПРЗ по заявление на оспорващия и настоящия ответник "РИТ Инвест" ЕООД с вх. САГ19-ГР00-618/01.07.2022 г., обективиран в писмо с изх. САГ19-ГР00-618-/19/27.07.2022 г. С него са съобщени решенията на ОЕСУТ по т. 10 и т. 11 от протокол ЕС- Г-23/12.04.2022 г. и е посочено, че неговият проект и този на настоящия касатор "Финанс холд България" ООД са разгледани в две последователни точки, като са направени служебни предложения, които следва да се изпълнят преди представянето на проекта по т. 11 за ново разглеждане от ОЕСУТ, като дотогава административната преписка ще се съхранява в служебното деловодство на НАГ-СО. За да отмени оспорения пред него индивидуален административен акт, съдът приема, че е сезиран с допустима жалба срещу изричен отказ, обективиран в посоченото писмо, издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с материалния закон. Излага съображения за спазване на разпоредбата на чл. 81 ЗУТ, предвиждаща задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой УПИ с широчина най-малко 3,5 м, каквото е предвиждането по представения за одобрения от административния орган проект на оспорващото дружество. Като се позовава на чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии, приема, че за улиците - тупик по чл. 81 ЗУТ не важи изискването да има обособено пространство за пешеходно движение (тротоар). Обосновава извод, че условието за коригиране на проекта в частта на предвидената с него задънена улица и задължаването за предвиждането й в по-големи габарити при съобразяване с проекта на другото дружество в тази част, при което се отнема по-голяма площ от имота на оспорващия, съответно се променят линиите на застрояване, е незаконосъобразно. Според съда е нарушен и принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като има също така законосъобразен, но по-икономичен вариант за улична регулация, поради което възприетото от административния орган решение е в противоречие с материалния закон. По тези съображения отменя оспорения отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Относимите за спора факти и обстоятелства са изяснени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдаебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователно е възражението на първия касатор за произнасяне на съда по недопустима жалба, основано на доводи за влязъл в сила мълчалив отказ. Съдът е сезиран с жалба против мълчалив отказ на органа да се произнесе по искането на "РиТ Инвест" ЕООД за одобряване на изменение на ПУП - ПРЗ по внесения от него проект, както и срещу постановения впоследствие изричен отказ, обективиран в оспореното писмо, издадено от главния архитект на Столична община. Съгласно чл. 129, ал. 2, изр. посл. ЗУТ, заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Правилно съдът приема, че този срок е приложим и при постановяване на отказ (изричен или мълчалив) за одобряване на проекта за ПУП. В случая внесеният от "РиТ Инвест" ЕООД проект не е одобрен, а в решението на ОЕСУТ по т. 11 е поставено условие същият да се съобрази с проекта на "Финанс холд България" ООД, одобрен на същото заседание на помощния орган, с решението по предходната т. 10 от дневния ред, в частта на предвидената улица - тупик. Действително 14-дневният срок за обжалване на мълчаливия отказ на компетентния орган, който предвид делегирането на правомощия от кмета на Столична община, е главния архитект, започва да тече от изтичане на срока за неговото произнасяне, като този срок в случая, изчислен спрямо датата на заседанието на ОЕСУТ (12.04.2022 г.) е изтекъл към момента на подаване на оспорването (09.08.2022 г.). Доколкото обаче по искането е постановен след срока за произнасяне изричен отказ (27.07.2022 г.) и жалбата е насочена срещу него, то тя не се явява просрочена, както правилно приема съдът. Законосъобразен е изводът, че оспореното писмо не е с уведомителен характер, а притежава белезите на индивидуален административен акт, с който се засягат негативно правата на заявителя "РиТ Инвест" ЕООД. С него процедурата по чл. 134 във вр. с чл.129, ал. 2 приключва, тъй като поставянето на изискване за съобразяване с одобрения по т. 10 от решението на ОЕСУТ от 12.04.2022 г. проект, представен от "Финанс консулт" ООД, обективира волеизявление за отказ да се одобри този, предложен от оспорващия пред първата инстанция. Писмото няма съдържанието на акт, с който се дават указания по чл. 5в ЗУТ или чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като не е насочено към отстраняване на нередовности в искането до административния орган или представяне на допълнителни доказателства, а с него се изисква изготвянето на нов коригиран проект с предвиждане на улицата - тупик с широчина от 5 м и свързаното с това изменение на уличната регулационна линия и застрояването в имота. Настоящият състав споделя изводите на съда за процесуална незаконосъобразност на оспорения отказ. Между страните няма спор по фактите. Данните по делото сочат на провеждането на две процедури по искания на"Финанс холд България" ООД и "РиТ Инвест" ЕООД за одобряване на проекти за изменение на ПУП ПРЗ, които имат общ предмет в частта на предвидената с тях нова задънена улица (обозначена от о.т. 108д до о.т. 108 г по единия проект и от о.т. 511 до о.т. 512 по другия), разположена изцяло в УПИ VIII, собственост на второто дружество. Безспорно е установено, че за имота на "Финанс холд България" ООД със заповед РА50-146/22.02.2018 г. на главния архитект на Столична община е разрешено изработване на проект за ПУП - ПРЗ в териториален обхват УПИ VIII-716,723 (собственост на оспорващото дружество пред първата инстанция) и УПИ XIX-КНТПВО с цел урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.4081.1283, кв. 1, м. Цариградско шосе - Караулката". Със заповед РА50-231/20.03.2020 г. на същия административен орган, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ на "РиТ Инвест" ЕООД е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ в териториален обхват УПИ VIII-716,723 и УПИ IX-715 за обществено обслужване, администрация, търговия, хотел и подземни гаражи, ПИ с идентификатори 68134.4081.715, 68134.4081.716 и 68134.4081.723 по КККР, кв. 1, м.Цариградско шосе - Караулката, гр. София, като предвиждането е трите поземлени имота да се обединят в един общ УПИ VIII-715,716,723 с отреждане за ОО, адм., търговия, хотел и ПГ. Предвид наличието на първата разработка е посочено, че при одобряването на който и да е от двата проекта другият следва да се съобрази с него. И двата проекта имат идентичен предмет в частта относно предвиждането за задънена улица за осигуряване на достъп до новоурегулирания имот, собственост на втория касатор, която е изцяло за сметка на имота на "РиТ Инвест" ЕООД с идентификатор 68134.4081.723. По внесения от него проект тя е с широчина 3,5 м и дължина 82 м. По проекта на "Финанс холд България" ООД е със същата дължина, но с широчина 5 м, от които 1,5 м - тротоар за пешеходно преминаване. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че е налице соченото от заявителя "РиТ Инвест" ЕООД правно основание по чл.134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Безспорно е установено спазване на процедурата за одобряване на предложения проект - чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Изпълнени са дадените със заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ предписания - отреждането на предвидения с проекта УПИ за трите имота е в съответствие с ОУП на Столична община и устройствената зона Смф, в която попадат, като конкретното предназначение отговаря на приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Не се спори, че проектът е съгласуван с експлоатационните дружества. Налице е мотивирано предложение за транспортен достъп, съгласувано с Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община (ПК ТОБД) с решение по протокол 2/09.06.2020 г. и с положително становище изх. ОД433200-51597/03.06.2020 г. на ОПП - СДВР. В съответствие с чл.16д ЗУЗСО е представен транспортен анализ, както и заверена декларация за липсата на растителност в имотите. Липсват установени от органа нарушения по провеждането на процедурата и съгласуването на предложения от това дружество проект. Правилна е констатацията на съда, че единственото основание да откаже одобряване на проекта е несъответствие на предвидената с него задънена улица (тупик), осигуряваща в резултат на урегулирането достъпа до имот с идентификатор 68134.4081.1283, собственост на "Финанс холд България" ООД, с улицата по проекта, предложен от него и одобрен с решението по т. 10 от протокол ЕС-Г-23/12.04.2022 г. на ОЕСУТ. При наличие на две отделни заповеди по чл.135 ЗУТ, издадени по самостоятелни искания на различни дружества, с които е разрешено изработването на проекти за изменение на ПУП - ПРЗ, чиито териториален обхват се припокрива частично по отношение на предвидената задънена улица, административният орган е следвало да обедини двете производства. По този начин одобряването им не може да бъде поставено в зависимост от волята на помощния орган и неговата организация при разглеждане на постъпилите заявления на двете дружества за одобряване на проектите им. Това обстоятелство е безспорно известно на компетентния орган - главния архитект на Столична община. Действително в случая не е налице хипотезата по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК - заявителите са различни и исканията им не съвпадат изцяло, но това не се отразява на извода на съда, че е необходимо проектите да бъдат обединени за съвместно разглеждане на основание чл. 32 АПК. Според цитираната разпоредба производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Този начин на процедиране е допустим във фазата на одобряване на внесените от страните проекти, за да се постигне еднакъв подход при съобразяване на нормативните изисквания по отношение параметрите на предвидената с тях задънена улица в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.4081.723, както и баланс при отчитане на техните интереси. Като обвързва съобразяването на единия проект с одобряването на първия по време такъв от ОЕСУТ, административният орган на практика предопределя решението си в зависимост от обстоятелства, намиращи се извън волята на заявителите и върху които те не могат да влияят. Изготвянето на графика на заседанията и определянето на поредността на въпросите, които подлежат на разглеждане е в прегоративите на помощния орган. По делото е установено, че и двата проекта отговарят на нормативните изисквания и са съгласувани по предвидения ред. При това положение, като не обединява двете производства, административният орган допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения отказ съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Законосъобразен е и изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, тъй като в случая се предвижда задънена улица с дължина под 100 м, обслужваща четири имота. В тази хипотеза нормата поставя като изискване нейната широчина да е най-малко 3,5 м, каквато е предвидена и в двата проекта. Неправилното посочване, че се осигурява достъп само до един имот не променя заключението на съда за изпълнение на предпоставките по цитирания текст. В оспорения отказ обаче липсват съображения относно изпълнението на законовите изисквания за наличие на тротоари при прокарване на улици, каквато е и задънената, в хипотезата по чл. 80, ал. 3 ЗУТ, както и за спазването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Необходимостта от предвиждане на задънена улица с по-голям габарит от 5 м не е обсъдена. Доводи за целесъобразност на този проект се излагат едва в съдебното производство, което е недопустимо. Въпросът доколко е нормативно разрешено задънената улица да е без обособено пространство за пешеходно преминаване също не е обсъдена от административния орган, както и в приетите от ОЕСУТ решения. Посочено е единствено, че проектът на "Финанс холд България" ООД в тази му част е съгласуван с ДУАТ, без да е съобразено, че такова съгласуване е налице и по отношение на проекта на другото дружество. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, се извършва от административния орган при наличие на повече от едно законосъобразно решение и при баланс между цялостното устройствено предвиждане и правата и интересите на всеки отделен негов адресат. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат правата и интересите на собственика, в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В този смисъл доводите на първия касатор за необсъждане от съда на спазването на противопожарните изисквания при проектиране на улици е неоснователно, доколкото оспореният отказ не е мотивиран с допуснати нарушения на Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строителните и технически правила за осигуряване на безопасност при пожар, вкл. за неосигуряване на възможност за маневриране на пожарни камиони. Дори и да се приеме, че предвиждането за задънена улица с широчина от 5 м е по - целесъобразно, то административният орган дължи излагане на мотиви за това, а такива в оспорения отказ липсват. Ето защо, изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта, е законосъобразен и обоснован. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Касационната жалба на главния архитект на Столична община в частта, в която се претендира намаляване на присъденото в полза на РиТ инвест ООД адвокатско възнаграждение е с характер на искане за изменение на съдебния акт относно разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд, поради което жалбата в тази й част следва да се изпрати на Административен съд София - град за разглеждане по посочения процесуален ред. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за касационното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, Столична община и "Финанс холд България" ООД следва да бъдат осъдени да заплатят на РиТ инвест ООД такива в размер на 2112,30 лева. Неоснователно е възражението на първия касатор за неговата прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,