Решение № 10991 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2019 г.

Решение № 10991 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Р., чрез адв. Спилкова, срещу Решение № 366 от 18.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1975 по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) за 2018 г. С него са отхвърлени предявените от настоящата касационна жалбоподателка срещу Община Пловдив искове за заплащане на обезщетение в размер общо на 1000, 00 лв., за причинени неимуществени вреди, както следва: 1). 600, 00 лв. като последица на нищожен административен акт, обективиран в Писмо с изх. № 3-9400-11430 от 29.10.2015 г. на ВИД кмет на Район "Северен" при Община Пловдив, обявен за такъв с влязло в сила Решение № 603 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 26 по описа на АС – Пловдив за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на нищожния акт до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и 2). 400, 00 лв. като последица на незаконосъобразна Скица – виза с изх. № 3-9400-11423 от 03.11.2015 г. на главен архитект на Район "Северен" при Община Пловдив, отменена с влязло в сила Решение № 1841 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 70 по описа на АС – Пловдив за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, искането на Община Пловдив за присъждане на разноски за производството за осъществената защита от юрисконсулт е оставено без уважение. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, които по същество съставляват твърдения за неговата необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът – Община Пловдив не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с два допустими иска, предявени от Р. срещу Община Пловдив за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 1). 600, 00 лв. като последица на нищожен административен акт, обективиран в Писмо с изх. № 3-9400-11430 от 29.10.2015 г. на ВИД кмет на Район "Северен" при Община Пловдив, обявен за такъв с влязло в сила Решение № 603 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 26 по описа на АС – Пловдив за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на нищожния акт до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и 2). 400, 00 лв. като последица на незаконосъобразна Скица – виза с изх. № 3-9400-11423 от 03.11.2015 г. на главен архитект на Район "Северен" при Община Пловдив, отменена с влязло в сила Решение № 1841 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 70 по описа за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на незаконосъобразния акт до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът направил извод за наличието на първия от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по всеки от исковете – обявен за нищожен административен акт и отменена като незаконосъобразна скица – виза. При съобразяване на приобщените по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н. Пъкова приел, че по делото не било проведено главно доказване досежно личните възприятия, времето и начина на отработване на негативните вътрешни изживявания на Р.. Направил извод, че в казуса не се разкриват индивидуални обстоятелства, които да обосновават ангажиране на отговорността на Община Пловдив и не са събрани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на Р. за причинените по обем и въздействие увреждания на нейната психика или здраве. В заключение изложил съображения, че сами по себе си обявяването за нищожно на посоченото по – горе писмо и отмяната като незаконосъобразна на индивидуализираната скица – виза не може да обусловят ангажирането на специалната деликтна отговорност на ответника и не презюмират отговорност за настъпилите от тях вреди. Недоказано също така останало по делото, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от посочените актове. По тези съображения съдът обосновал краен извод за неоснователност на исковите претенции, поради което ги отхвърлил. Решението е валидно, но е недопустимо. Първоинстанционният съд не е констатирал явната нередовност на исковата молба, по която е било образувано съдебното производство пред АС – Пловдив и в нарушение на чл. 129, ал. 1, ал. 2, изр. първо и ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК е пристъпил към постановяване на решение по същество на спора без да изпълни процесуалните си задължения по посочените разпоредби. Видно е от петитума на исковата молба, че Р. претендира осъждането на Община Пловдив да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането (издаването на всеки от двата акта) до изплащане на обезщетението, изразяващи се в силен стрес, силни негативни емоции – страх и възмущение от неспазване на законовите процедури, довели до трайно увреждане на здравето й "... (при разпределение 600 лв. за първия иск и 400 лв. за втория)... ". Въпреки така формулирания петитум, в обстоятелствената част на исковата молба Р. не е посочила, че предявява два иска за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди, не е обосновала поотделно настъпването им от всеки от актовете и не ги е конкретизирала поотделно, включително по период, което е следвало да направи предвид подразбиращата се нейна воля, че не претендира обезщетение за настъпилите вреди от съвкупността от двата акта. Това, което представляващият я адвокат е заявил по време на устните прения в съдебното заседание на 09.01.2019 г. пред АС – Пловдив, че поисканият по – висок размер на обезщетението от акта, който е обявен за нищожен, е по причина изпитания от Р. по – голям страх, всъщност е следвало да бъде заявено, ведно с горепосоченото, още в исковата молба. Видно от последната, единствено въз основа на направеното в нейните първи два абзаца изброяване, логически може да се предположи, че "първият иск" с цена 600, 00 лв. е за обезщетяване на вредите от обявеното за нищожно писмо на кмета на Район "Северен", Община Пловдив, а "вторият иск" е за обезщетяване на тези, настъпили от отменената скица – виза. В допълнение, както се спомена, исковете не са конкретизирани и досежно периодите, за които се иска присъждане на обезщетения. Заключение относно това не може да се направи въз основа на изявлението на Р. (стр. 3, четвърти абзац от исковата молба), че преживяла емоционален срив поради незаконосъобразните действия на Община Пловдив – от 04.11.2015 г., когато без предупреждение в дома й нахълтали длъжностни лица и полицаи, до момента, в който получила защита на правата си "... чрез съдебните решения по двете административни производства година и половина по – късно". Горното е неясно, началният момент не е обвързан и с двата акта, във връзка с които се претендира обезщетяването на претърпените вреди, доколкото в исковата молба се сочи, че Р. научила за издадената скица - виза на 12.11.2015 г., а "съдебните решения по двете административни производства", ако се приеме, че се визират цитираните в исковата молба такива за обявяване на нищожност на писмото и за отмяна на скица - виза, са влезли в сила в различни моменти. Наред с това, в предходния абзац от исковата молба, като се основава на "описаната фактология" Р. сочи, че само през месеците ноември и декември 2015 г. почти ежедневно била принудена да ходи по инстанции и да заплаща на адвокати, за да противостои на атаката, предприета срещу нея. Впрочем, липсата на индивидуализация относно периода, за който се претендират обезщетенията на неимуществени вреди е отчетено и от процесуалния представител на Община Пловдив, който изрично още в първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 08.10.2018 г., е възразил досежно това, но възражението му е останало несъобразено от съда. Предвид така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбите на чл. 129, ал. 1, ал. 2, изр. първо и ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Р. във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като й даде такива за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба. Тъй като съдът не е процедирал по този начин по отношение посоченото по - горе несъответствие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, по отношение на непълнотата на обстоятелствената й част и липсата на индивидуализация досежно вредите от всеки от актовете и периодите, претенциите на Р. са останали неуточнени. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, недвусмислено изложение в обстоятелствената част в какво се изразяват те и от какво се твърди, че произтичат - от кой конкретно незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт, съответно действие или бездействие, както и посочване на периода, за който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществените вреди. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения, което в настоящия случай не е така. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК и без да е направено искане от страните в тази насока. На основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС – Пловдив. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по – горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2, изр. първо ГПК, във вр. с чл. 144 АПК като даде на Р. срок за това и я предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3, изр. първо ГПК, във вр. с чл. 144 АПК при неизпълнение на дадените указания в указания в този срок. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество само в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. При това и в изпълнение на задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК и по чл. 171, ал. 4 АПК, които са приложими и в производството по чл. 203 и сл. АПК, съдът следва да даде указания на страните по разпределението на доказателствената тежест. Съдът следва да има предвид, че доколкото видно от исковата молба, искането на Р. е за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и в резултат на твърдяно "трайно увреждане" на здравето на лицето като последица от нищожния акт и от отменената скица - виза, за установяване на релевантните обстоятелства е допустимо и необходимо приобщаването по делото на специални знания, което може да стане и служебно в съответствие с чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение