Решение № 13571 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2020 г.

Решение № 13571 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София чрез юриск. А. Петков срещу решение № 1751/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 13663/2019 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 331/07.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено задължение за такса водовземане за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 29 458,87 лв. и лихва – 5 955,87 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 194 ЗВ. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано според касатора при постановяване на обжалваното решение съдът не е отчел установеното с приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза несъответствие на декларираните количества вода и отчетените такива с измервателно устройство. На следващо място счита, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Сочи още, че е било нарушено правото му на защита, поради неприсъствието на представител на дружеството при извършените административните проверки. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. М. Христова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел в решението си, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 194, ал. 2 от ЗВ във връзка с чл. 166 от ДОПК и съответните тарифи за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговеца е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. Относно установеното несъответствие на ползваното и съответно отчетеното като дължимо за заплащане количество вода за 2017 г. счита, че същото не е оспорено по същество, като не са ангажирани доказателства, с които да се установи действително ползваното количество вода. С оглед изложеното първоинстанционният съд обоснова извод, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми, поради което жалбата, като неоснователна, е отхвърлена. Обжалваното решение е частично неправилно. За 2016 г. обосновано въз основа на данните по делото първоинстаницонният съд е приел, че размерът на таксата по чл. 194б, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ правилно е определен от административния орган - издател на оспорения административен акт. Установено е по безспорен начин по делото, че размерът на таксата съвпада с декларираното от жалбоподателя отнето количество вода за 2016 г. При неустановено по делото различие между отнетия обем вода в административния акт и в декларацията на "Напоителни системи" ЕАД, законосъобразни са изводите в обжалваното решение за дължимост на таксата в определения в административния акт размер, вкл. и определения размер на лихвите. Това е потвърдено и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Неоснователно е оплакването, че оспореният индивидуален административен акт не е мотивиран съгласно чл. 59 АПК, тъй като са налице изложени от издателя му и фактически и правни основания. Относно оплакването в касационната жалба, че е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не е уведомяван и не е присъствал на извършените административни проверки, същото е неоснователно предвид, че размерът на таксата, както вече се посочи е определен въз основа на данните по подадената от дружеството декларация. Правилно съдът е отбелязъл в решението си, че жалбоподателят не е представял доказателства нито в административното, нито в съдебното производство, поради което не е нарушено правото му на защита. В тази част решението на първонистанционния съд като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. За 2017 г. съдът в решението си правилно е приел, че административният акт съдържа правни и фактически основания за издаването му, но не е извършил проверка по отношение на кумулативно дадените в чл. 194, ал. 2 ЗВ условия при определянето на дължимата такса за 2017 г. и по - конкретно - съответствието на таксата с нормите на водопотребление съгласно Наредбата за нормите на водопотребление. Видно от доказателствата по делото за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е подало декларация по чл. 194б от ЗВ на 31.01.2018 г., в която е декларирало отнет годишен воден обем от 8 144 174 куб. м., изчислен по измервателно устройство – водомерна рейка, като е отбелязало наличието на следното обстоятелство - при напояване, когато отнетият обем вода е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури (л. 32 от делото). При извършената от страна на контролните органи проверка на декларираните данни, видно от съставения констативен протокол № ПВ1-019/12.03.2018 г., се установява, че отнетите годишни водни обеми по представената от дружеството справка са в размер на 12 928 640 куб. м. (л. 71 от делото). При изчисляването на таксата от страна на контролните органи не е посочена законовата разпоредба от действащата за процесния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. По отношение на таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ законодателят в чл. 194, ал. 2 ЗВ разпорежда, че се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. За процесния период на 2017 г. е действаща Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. Съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ за периода на 2017 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата когато водовземането е за напояване и когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 0, 7. Обстоятелството, че отнетият обем вода е по – малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление е декларирано от "Напоителни системи" ЕАД – гр. София, но не е обсъдено в проведените административно и съдебно производства, включително и в заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Видно от мотивите на оспорения АУПДВ определеният размер на публичното задължение – 15 514, 37 лева е изчислен въз основа на отнетия воден обем от 12 928 640 куб. м. х единична цена от 0, 0012 лева/куб. м, т. е без да е приложен декларираният коефициент 0, 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. При постановяване на обжалваното решение, съдът в мотивите си не е обсъдил формулата за определяне на дължимата такса, включително и данните за приложение на коефициент от 0, 7 и въпреки, че такова оплакване в касационната жалба не е направено съдът е длъжен да провери всички изискуеми материалноправни предпоставки за определяне на таксата. Въз основа на изложеното едва при установяване на относимите факти и обстоятелства и съответното на тях обсъждане и преценка, съдът ще следва да се произнесе по спорният между страните въпроси относно размера на таксата. Съдът ще следва да назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури. В този смисъл и решение № 7794/18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3989/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК ще следва делото в посочената по-горе част (за таксата за 2017 г.) да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени от настоящата касационна инстанция. Предвид изхода на делото съдът не присъжда разноски на страните, тъй като такива ще бъдат присъдени при новото разглеждане на делото с оглед неговия изход. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение