Решение № 7721 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2021 г.

Решение № 7721 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г., чрез адв. С. като процесуален представител, против решение № 2114 от 23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 308/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-17-719 от 12.07.2017 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Касаторът претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - кметът на район "Централен", община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на настоящия касатор против заповед № РД-17-719 от 12.07.2017 г. на кмета на район "Централен", община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 148 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: "Масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес", към апартамент № 10, на четвърти етаж от сграда в УПИ XIX-841, кв. 171-нов (310-стар), по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив. Посочено е, че строежът е изграден върху открита покривна тераса, към северозападната фасада на жилището. Постройката представлява дървена конструкция с размери в план 5, 75 м. /5, 45 м. с ограждащи стени от плътни тухли YTONG, от дървени колони и греди. Покривната конструкция се състои от дървени ребра 12/12 см., изпълнена е и обшивка от рендосани дъски. Строежът е IV-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновава извод за наличие на строеж, изграден без строителни книжа, поради което е незаконен. С оглед установеното време на извършване на строителството в периода 2006 г. - 2007 г. достига до заключение, че за него не са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и законосъобразно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като с решение № 1339 от 28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1991/2019 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение № 2645/2018 г. по адм. дело № 2486/2017 г. и делото му е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с дадените указания. В отменителното решение е прието, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин, че нареденият за премахване строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Дадени са указания за необходимостта да се назначи нова съдебно - техническа експертиза, както и служебно да се изискат от съответната служба на общината всички строителни разрешения и проекти за процесната сграда, включително екзекутивна документация, ако има такава. При повторното разглеждане на делото всички относими за спора факти са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на повторната съдебно-техническата експертиза в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Назначена е нова съдебно-техническа експертиза, както и са събрани допълнителни доказателства, удостоверяващи времето на извършване на сградата, в която се намира строежът - виза за проучване и проектиране от 2003 г., одобрени инвестиционни проекти, графичните им части, разрешения за строеж за сградата, за външна водопроводна и външна канална връзка към нея, допълване на разрешение за строеж на 06.02.2006 г. по одобрените проекти за преустройство по време на строителството, актове и протоколи, изготвени в хода на строителството, удостоверение за въвеждане в експлоатация и др. Правилно първоинстанционният съд приема, че процесният строеж е изпълнен, след като за сградата е издадено разрешение за строеж № 306 от 27.09.2004 г. От заключението на вещото лице се установява, че за строеж: "Масивна пристройка върху открита тераса и дървен навес" към апартамент № 10 не са издавани строителни книжа. Този строеж не се обхваща от одобрените за сградата проекти и строително разрешение. Установяват се различия между предвиденото по проекта от 25.06.2004 г. и състоянието на апартамента към момента на издаване на оспорената заповед. Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 14.12.2007 г. касаторът закупува апартамент № 10, с площ от 94 кв. м., представляващ антре, дневна, трапезария с кухненски бокс, спалня, тераса, баня и тоалетна, което разпределение отговаря на предвиденото по проекта и издаденото удостоверение № 89/01.11.2006 г. за въвеждане на сградата в експлоатация. В представената в производството оценка от лицензиран оценител, която предхожда сделката по покупко-продажба на жилището се установява, че то е описано с две спални, дневна, кухненски бокс, входно антре, коридор, две тераси, баня, тоалетна, като описанието на имота не е идентично нито с нотариалния акт, нито с одобрения проект. Настоящият състав споделя напълно направените от вещото лице и съда констатации, че предвид тези факти е безспорно, че в ап. 10 след закупуването му са извършени преустройства, с които се създава ново помещение извън предвидените в проекта. По делото не са представени доказателства за одобрени промени по време на строителството на сградата, с които да е предвидено изграждането на пристройка и навес върху терасата на апартамент № 10. От данните по делото се установява, че разрешението за строеж от 2008 г. е за остъкляване на 2 бр. тераси към жилището, а не за строеж като процесния, което сочи на период за изпълнението му след закупуване на обекта и опровергава твърдението на касатора, че пристройката с навеса е реализирана в хода на строителството на сградата. След съвкупна преценка на цялата налична строителна документация правилно от съда е обоснован извод, че липсват доказателства за предвидена пристройка от северозапад пред дневната на апартамент № 10, както и за навес с констатираното местоположение. Според вещото лице предвиждането на строителство с описаните размери и височина би довело до завишаване на котата корниз на сградата от запад, която е 9, 00 м. След преустройството терасата е с различна конфигурация и увеличена площ спрямо предвидената по одобрения проект. Не се установява процесната пристройка с навес да е изпълнена преди съставяне на протокол обр. 15 от 21.08.2006 г. и преди въвеждането на сградата в експлоатация от 01.11.2006 г., за да се обсъжда приложимостта на друга хипотеза за незаконност на строежа, а именно по чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 ЗУТ, а не правното основание, на което е издадена заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид събраните по делото доказателства, вкл. заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд за наличието на безспорно установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа. С оглед времето на извършването му е законосъобразно заключението за липса на приложимост на хипотезите за търпимост, предвидени в § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Доводите на касатора, че не са изпълнени дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания и по делото от административния орган не е представена цялата екзекутивна документация, с която се предвижда преустройството относно терасата на апартамент № 10, са неоснователни. С нарочно разпореждане от 13.01.2020 г. съдията - докладчик задължава ответника да представи строителни разрешения и екзекутиви за процесния строеж, посочени в оспорената заповед. По делото са приети одобрен инвестиционен проект и становища във връзка с промяна на инвестиционните намерения на възложителя за вътрешни промени, касаещи разделяне на два от магазините и промяна в стълбите към избите, представляващи несъществени отклонения на основание чл. 154, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 175, ал. 1 ЗУТ след фактическото завършване на строежа се изготвя екзекутивна документация, отразяваща несъществени отклонения от съгласуваните проекти от изпълнителя или от лице, определено от възложителя. В настоящия случай по делото не е представен одобрен проект, в който изпълнената върху откритата покривна тераса пристройка и навесът да са отразени, нито е представена екзекутивна документация за тях. В тежест на жалбоподателя е установяването на благоприятни за него факти, имащи отношение към спора, като нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция са представени такива доказателства, които да оборват направените от административния орган констатации за извършен незаконен строеж без строителни книжа. Неоснователни се явяват и възраженията на касатора за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо ненадлежното му уведомяване за започнатото административно производство. Това обстоятелство би имало значение, ако е довело до невъзможността да реализира в пълна степен правото си на защита срещу издадения административен акт. В настоящия случай с подаване на жалбата до съда това негово право е упражнено надлежно, направени са възражения срещу констациите в акта и в заповедта, събрани са поисканите доказателства. Изложените доводи, касаещи различната индивидуализация на строежа от административния орган и от вещото лице също не обуславят извод за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на изискванията за форма. Разликата между "масивна" и "полумасивна" пристройка е установено от експерта в качеството му на лице със специални познания и след задълбочен анализ на конструкцията на строежа. Констатираното от него противоречие в описанието не оборва извода за наличие на незаконен строеж, който не е търпим, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като достига до заключение за издаване на оспорения административен акт при наличие на материалноправните предпоставки за това, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,