Решение № 2837 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2013 г.

Решение № 2837 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1068/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4125/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на "Клас - импорт експорт груп" ЕООД - гр. Добрич е отменен РА № 03251000259/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 286/16.06.2011 г. на директора на същата дирекция за установени задължения за ДДС за данъчен период на месец юни 2010 г. 101 663,26 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 257 249,03 лв. вместо декларирания размер от 358 912,29 лв. Посочено е само едно от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че според касатора съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства, вкл. и че не е изследвал детайлно и не е взел предвид постъпили писмени доказателства, които са изискани служебно от съда от ТД на НАП - гр. Бургас - ревизионен акт от 15.02.2011 г., издаден на фирма "Глобус 97" ЕООД, релевантен за настоящия случай. Подробно оплакванията са изложени в касационната жалба, която в голямата си част преповтаря установените факти по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Клас - импорт експорт груп" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Клас - импорт експорт груп" ЕООД - гр. Добрич чрез процесуалния си представител адв. Ваня Колева я оспорва, като подробни доводи са развити в представеното писмено становище, в което се иска присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 2946/12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2379/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 03251000259/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 286/16.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установените на "Клас - импорт експорт груп" ЕООД задължения за ДДС за данъчен период на месец юни 2010 г. 101 663,26 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 257 249,03 лв. вместо декларирания размер от 358 912,29 лв., като съдът е приел, че е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) по 14 бр. фактури, издадени на "Metal Kаloyan Grup S. R. L" с VIN № 26041179, регистриран по ДДС в Румъния на хранителни стоки - олио, слънчогледови ядки и други продукти от преработка на слънчогледово семе. С решение № 13981/7.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2219/2012 г. на ВАС, VIII отделение е отменено посоченото по-горе и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като съдът се бил произнесъл по писмени потвърждения от румънския търговец - получател на стоките без те да се намират по делото. След връщане на делото, първоинстанционният съд отново е отменил РА № 03251000259/28.03.11 г., като е е приел, че е осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) по 14 бр. фактури, издадени на "Metal Kаloyan Grup S. R. L" с VIN № 26041179, регистриран по ДДС в Румъния на хранителни стоки - олио, слънчогледови ядки и други продукти от преработка на слънчогледово семе. Наред с това според съда е установено и плащането по доставките, извършено по банков път, а транспортът на стоката е извършен за сметка на получателя от трето лице-превозвач - "Глобус-97" ЕООД. Установено е от съда, че страните по доставката са уговорили тя да бъде EXN - франко склада на купувача (румънския търговец), което е вписано в процесните 14 бр. фактури . В тази връзка съдът е приел, че е приложим чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС с изискване на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката в условията на алтернативност. В тази връзка съдът е счел, че в хода на съдебното производство са представени ЧМР и писмено потвърждение от румънския търговец. Съдът е обсъдил възражението на приходната администрация, че наистина в ЧМР няма отбелязване в клетка 24 за получател, нито има негов подпис, но е приел, че товарителниците са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорт, в това число дестинацията на стоките, а необозначаването в ЧМР на местата, в които са приети стоките при тяхното получаване и имената на лицата, които са ги получили не може да бъде основание за непризнаване на ВОД. В тази връзка съдът се е позовал на Конвенцията за договора за международен превоз и въз основа на това е направен извод, че при положение, че мястото на при емането на стоките съвпада с отбелязвания в кл. 3 от товарителницата на разтоварен пункт, изричното посочване в кл. 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Освен това съдът е приел, че са представени допълнителни доказателства в подкрепа на извършения транспорт, а именно: писмени обяснения от превозвача "Глобус 97" ЕООД относно извършените транспортни услуги на "Metal Kаloyan Grup S. R. L" - Румъния, фактура, издадена от последния във връзка с транспортната услуга, копие от пътни листове, договор за наем на автомобили и др., както и ревизионен акт на превозвача, според който транспортната услуга на румънския търговец е призната от ревизиращия орган за ВОД. Обобщено е от съда, че са представени всички необходими доказателства за доказване на ВОД, вкл. и изискващите се транспортни документи според чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" ППЗДС. Макар от извършения обмен е установено от румънските данъчни органи, че румънският търговец е липсващ, то съдът е приел, че това обстоятелство при предприети действия за прекратяване на неговата регистрация по ДДС е след издаване на процесните фактури и не следва да се взима предвид. Съдът се е позовал и на представения РА № 280-1002104/15.02.2010 г. на "Глобус-79" ЕООД, в който е прието, че транспортните услуги на "Metal Kаloyan Grup S. R. L" - Румъния са действително извършени. Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ, означава в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. В представените по делото ЧМР в клетка 3 е посочен пунктът на разтоварване на стоките, като от тях се установява, че стоките не само са напуснали територията на Блъгария, но и че са пристигнали в Румъния. По делото с оглед указанията на отменителното решение на първата касационна съдебна инстанция са представени при новото разглеждане писмените потвърждения на румънския търговец, че стоките са получени от него - "Metal Kаloyan Grup S. R. L" - Румъния. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, в приложимата й за месец юни 2010 г. редакция в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице транспортирането на стоките се доказва с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случая превозът е извършен от "Глобус-79" ЕООД, за което са представени: фактура, издадена от последния във връзка с транспортната услуга, копие от пътни листове, договор за наем на автомобили и др., както и ревизионен акт на превозвача, според който транспортната услуга на румънския търговец е призната от ревизиращия орган за ВОД. Правилно съдът се е позовал на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR), тъй като в чл. 9 от него изрично е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от първоинстанционния съд, че е без значение дали клетка 24 (за получател) от товарителницата е попълнена, тъй като такова изискване не се съдържало в Конвенцията. В разпоредбата на чл. 6, § 1, б. "д" от нея изрично е отразено, че в товарителницата следва да се посочи името и адреса на получателя. Това е така, като се има предвид, че в случая условията на доставката са франко склада на получателя (купувача) и е необходимо отразяването на данните в кл. 24. В случая обаче въпреки тези неправилни изводи на съда, трябва да се има предвид наличието на ревизионен акт на превозвача, което представлява извънсъдебно признание на приходните органи, че транспортната услуга е действително осъществена и в тази връзка правилно съдът е направил изводи за реално извършена ВОД. Съдебната практика на СЕС в Люксембург е категорична, че за признаване на ВОД е необходимо по категоричен начин да се докаже, че стоката е пристигнала в другата държава-членка при получателя на стоките - вж. решения по дела С-324/11 и С-273/11. В процесния случай е установено по категоричен начин, че стоките са доставени в Румъния. Относно установеното от румънските данъчни власти по повод SCAC, че получателят на стоките е липсващ търговец, правилно първоинстанционният съд е приел, че тези данни са към момента на извършената проверка по SCAC-а, а не към момента на издаването на фактурите за ВОД. Няма доказателства, че румънския търговец е дерегистриран за целите на ДДС към август 2010 г. и при наличие на валиден VIN номер във VIES - системата и на доказателства за осъществяване на процесния ВОД, следва да се признае, че такъв е осъществен. При наличие на извънсъдебно признание на приходните органи чрез констатациите на стр. 12 от ревизионния акт на "Глобус-79" ЕООД за извършени транспортни услуги през месец август 2010 г. на "Metal Kаloyan Grup S. R. L" - Румъния и писмените потвърждения от последния за получаване на стоките (макар, че е достатъчно един от посочените в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС), правилно е обусловило съда да приеме, че е осъществен ВОД, за която законосъобразно ревизиращото дружество е обложило доставките със става 0% съгласно чл. 53 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане на "Клас - импорт експорт груп" ЕООД в депозизираното по делото от адв. Ваня Колева писмено становище, на дружеството не следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,