Решение № 1218 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г.

Решение № 1218 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218и от ГПК (отм.) Образувано е по две касационни жалби на Б. С. П. и на С. Г. П. против решение № 108 от 7.06.07 г.по гр. д. № 32/07 г.на Великотърновския апелативен съд. С него е отменено решение № 122/26.02.04 г.на Плевенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 400/02 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. С. П. против С. Г. П. иск с правно основание чл. 29 от СК за сумата 104 000 лв, представляваща част от стойността на придобитото от ЕООД"А"-гр. Плевен имущество и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен за тази сума. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 104 000 лв до левовата равностойност на 166 756.40 щатски долара, първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторът Б. С. П. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над 104 000 лв до 166 756.40 щ.д. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковата претенция да бъде уважена в претендирания размер от 166 756.40 щ.д. Касаторката С. Г. П. обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. Счита, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III г.о., като взе предвид посочените касационни основания, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Въззивното производство е образувано след отменително решение № 935 от 15.01.07 г., постановено по гр. д. № 894/05 г.на ВКС, Второ г.о., с което е отменено решението на Великотърновския апелативен съд от 5.04.05 г.по в.гр. д. № 284/04 г., с което е оставено в сила решение № 122 от 26.02.04 г.на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 400/02 г.за отхвърляне на предявения от Б. С. П. против С. Г. П. иск с правно основание чл. 29 от СК, и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 29 от СК за успешното провеждане на иска - ответницата С. П. е развивала дейност като едноличен търговец и в резултат е придобила недвижими имоти, в т.ч.търговски обект, включени в търговското предприятие на ЕТ; въз основа на прехвърлителна сделка по чл. 15 от ТЗ имотите са преминали в собственост на дружество с ограничена отговорност, чийто капитал е еднолична собственост на ответницата и е на значителна стойност - 91 000 лв балансова стойност. Приел за безспорно установено от съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. Габровска и от признанията на ответницата, че същата е получила от ищеца Б. П. сумата 166 756.40 щ.д. Спорен по делото бил въпросът за приноса на ищеца към придобитото от едноличния търговец имущество, каква част от тази сума е вложена за закупуване на дворните места и за изграждане на търговския обект. Съдът е определил сумата 104 000 лв като принос на ищеца към придобитото от едноличния търговец имущество, като се е позовал на заключението на назначената при повторното разглеждане на делото съдебно - счетоводна експертиза и е съобразил обстоятелството, установено от свидетелските показания, че част от получената от ответницата сума е била изразходвана за издръжка на семейството, тъй като изцяло е полагала грижи за децата и отчасти за родителите на ищеца. В тълкувателно решение № 2 от 27.12.01 г.на ОСГК на ВКС е прието, че с иска по чл. 29 от СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност . Няма пречка този иск за бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. Същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод, каквато е настоящата хипотеза. Вещите, правата върху вещи и вземанията трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака, като при определяне дела на съпруга-нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно е установил приноса на ищеца към придобитото от ответницата като едноличен търговец имущество. В отменителното решение на ВКС са дадени указания да се установи каква е стойността /пазарна и балансова/на "А" ЕООД, чийто едноличен собственик е ответницата. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение за балансовата и пазарната стойност на търговското предприятие към датата на завеждане на иска -17.05.02 г.и към датата на изготвяне на експертизата - 17.03.07 г. Липсват данни за пасивите на търговското предприятие;не е разграничена частта на лично имущество на С. П., придобита чрез дарение от родителите й с нот.акт № 199/1982 г., липсва пазарна оценка към момента на придобиване на имотите, към момента на прекратяване на брака и към момента на придобиването им от ЕООД. Това налага отмяна на въззивното решение и тъй е повторно постановено следва да бъде даден ход по същество пред Върховния касационен съд за изслушване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която да отговори да поставените по-горе въпроси. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на III г.о.