Решение № 769 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2016 г.

Решение № 769 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез пълномощник, против решение № 2136/11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2676/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът е отменил заповед № РД-01-482/24.09.2015 г. на директора за прекратяване правата на "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД, произтичащи от лиценз на Общността № 7821 за международен превоз на товари. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от фактическа страна са изпълнени всички законови предпоставки по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП за прекратяване на правата по лиценза. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД е дружество, притежаващо лиценз на Общността № 7821 от 20.10.2011 г. за международен превоз на товари с валидност до 19.10.2016 г. От регистъра за лицензи на ИА "Автомобилна администрация" е видно, че дружеството е изпълнило задължението си за представяне на доказателства за финансовата си стабилност до 14.01.2015 г. По делото е приложена заповед № РД-14-1895/29.12.2014 г. на директора на РД "АА"- П. за прилагане на ПАМ по отношение на дружеството на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 6, б"в" и ал. 2, т. 5 ЗАвтП - "временно отнемане на 56 броя заверени копия на лиценз на Общността за превоз на товари", до отстраняване на несъответствието, но за не повече от три месеца - превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Р. Б.. Няма данни тази заповед да е отменена, същата е влязла в сила. С доклад изх. № 14-00-23-2713/4/ от 10.06.2015 г. началникът на Областния отдел "Автомобилна администрация" - П. е изложил констатации от извършена комплексна проверка на дружеството, като е посочил, че дружеството е с валидно доказана финансова стабилност до 14.01.2015 г. и е предложил да започне процедура по отнемане на 56 броя копия към лиценза. С оспорената пред административния съд заповед № РД-01-482/24.09.2015 г. изпълнителният директор на ИА "АА" е прекратил правата, произтичащи от лиценз на Общността № 7821/2011 г. за превоз на товари, издаден на "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД. За да отмени оспорения акт, Административният съд - П. е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма. От една страна, съдът е развил мотиви за несъответствие на фактическите установявания с приложената от органа материалноправна разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б"в" ЗАвтП по отношение на влязлата в сила заповед за прилагане на ПАМ, като е посочил, че цитираната разпоредба съдържа две хипотези - "превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност" и "превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за установяване на територията на Р. Б.". От друга страна, съдът е приел, че органът не е посочил за какво нарушение на изискванията за финансова стабилност става въпрос. И тъй като задълженията, вменени на дружеството със заповедта за прилагане на ПАМ били неясни, то и оспорената заповед за прекратяване правата по лиценза на Общността е незаконосъобразна. Според съда, на дружеството не са дадени никакви конкретни указания за отстраняване на несъответствия, респективно, представяне на доказателства за финансова стабилност. При констатирани противоречиви и неясни мотиви, съдът е приел, че всъщност заповедта е издадена в отсъствие на такива и я е отменил като незаконосъобразна. Решението е неправилно. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД е лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари, издаден на 20.10.2011 Г. Безспорно е, че дружеството е представяло доказателства за финансова стабилност, като последното изпълнено валидно задължение, отразено в регистъра на ИА "АА", е до 14.01.2015 г. От доказателствата по делото е безспорно също, че нито след изтичане срока на принудителната административна мярка - 6.05.2015 г., нито след писмото на ИА от 10.07.2015 г. дружеството е представило доказателства за финансовата си стабилност. Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата, които искат да извършват и които извършват правно регламентираната дейност - международен превоз на товари. Финансовата стабилност е съвкупност от обстоятелства, визирани в чл. 7, ал. 6 ЗАвтП, която доказва ниво на устойчивост на субекта срещу риск от загуби и финансова възможност за извършване на дейността в съответствие с изискванията и която гарантира, заедно с другите изисквания, определено нейно качество. Финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на извършване на разрешената дейност. Видно от разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11/2002 г. законодателят е създал специален механизъм за установяване на наличието на финансова стабилност и доказването на това трайно състояние е свързано с представянето на точно определени документи. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари лицензираният превозвач е длъжен да представя определените документи, доказващи финансовата му стабилност всяка година. Това задължение е визирано в надлежно публикуван нормативен акт, а последиците от непредставяне в срок на исканите документи са определени в закона и наредбата. С оглед на това правните очаквания на превозвача не биха могли по какъвто и начин да бъдат свързани с липсата на задължение, с незнание на срока за неговото изпълнение или с неяснота относно правните последици от неизпълнението. Задължението за ежегодно представяне на доказателства за финансова стабилност е законово определено задължение, т. е. юридическо задължение. Законодателят, отчитайки характера на правнорегламентираната дейност, значението й за основни ценности и интереси на обществото, е определил в закон задължението както на извършителя на дейността, така и на органа. Той е регламентирал задълженията и на двете страни по административното правоотношение, като по този начин се гарантира в максимална степен изпълнението на условията за извършване на дейността и се избягва всяка възможност за субективизъм. Административният орган е поставен в условията на обвързана компетентност. Той няма право на каквато и да било субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на правната норма - чл. 11, т. 1, б. "б" във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП факти е длъжен да приложи автоматично нейната санкция. На практика законодателят е създал една фикция, като е приравнил факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи на липса на подлежащото на доказване състояние. Неправилно съдът приема, че органът бил длъжен по собствена инициатива да подканя превозвача да изпълни законовото си задължение или да му указва какви доказателства за финансовата стабилност да представи. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършване на правно регламентираната дейност. Приемайки да извършва лицензираната дейност, той е приел и да спазва изискванията, при които това става. Грижа на превозвача е всяка година да докаже пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност, като представи в срок необходимите документи. За превозвача е налице едно юридическо задължение, неизпълнението на което води до установените в закона неблагоприятни правни последици. Разбира се, право на адресата на задължението е да прецени дали да го изпълни или да понесе последиците. Да се изисква от административния орган да уведомява адресата на юридическото задължение да го изпълни, защото в противен случай ще настъпят неблагоприятните правни последици, т. е. да го уведомява, че ще спази закона, е извод, който противоречи на правната и житейска логика. Без значение за правните изводи по делото е обстоятелството, че органът първо приложил ПАМ, а след това информирал изрично превозвача да представи доказателства за финансова стабилност. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Поради това, по същество, касационният съдебен състав приема оспорената заповед за законосъобразна, а подадената от "МУТТИ БЪЛГАРИЯ" ООД жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за разноски за защита от юрисконсулт, в тежест на дружеството следва да бъдат възложени в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд