Решение № 8457 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2011 г.

Решение № 8457 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната, чрез пълномощника младши експерт - юрист Михаела Атанасова, против решение № 13957/19.11.2010 г., постановено по адм. дело № 12860/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № КН-227/01.09.2009 г. на министъра на отбраната. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба излага съображения, че съдът неправилно е отменил заповедта за уволнение поради допуснато съществено нарушение на чл. 249, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, като е приел, че заповедта е издадена след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Според касатора от събраните при проверката доказателства е видно, че упражняването на търговска дейност от военнослужещия е продължило и през 2009 г., за което той е бил длъжен да подаде декларация съгласно чл. 188, ал. 5 ЗОВСРБ, поради което за това нарушение едногодишният срок не е изтекъл. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта за уволнение. Ответникът по касационната жалба - Георги Илиев Георгиев от гр. София, чрез пълномощника адв. Стефка Георгиева оспорва жалбата. В писмени бележи на пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена заповед № КН- 227/01.09.2009 г. на министъра на отбраната на Република България, с която Георги Илиев Георгиев, на длъжност началник на щаба на поделение 54100 - Ямбол, на основание чл. 244, т. 7, вр. чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от военна служба, прекратено е правоотношението за изпълнение на военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. С решението тричленният състав на ВАС е осъдил Министерство на отбраната да заплати на жалбоподателя сумата 9453.12 лв., представляваща обезщетение за периода 10.09.2009 г. - 09.03.2010 г., през който не е работил или е работил на по- ниско платена работа. По отношение на предявения иск за връщане на сумата 1338.43 лв., получена на основание отменената заповед за освобождаване от военна служба, съдът е прекратил производството и го е изпратил в тази част на Софийския районен съд по подсъдност. За да отмени оспорената заповед на министъра на отбраната съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 249, ал. 2 ЗОВСРБ, в редакцията до измененията с ДВ, бр. 16/2010 г., поради това че дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено след изтичане на повече от една година от извършването на дисциплинарното нарушение. В тази връзка е изложил, че наказанието е наложено за нарушения, извършени през периода 2003-2005 г., поради което към датата на издаването на заповедта - 01.09.2009 г., едногодишният преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание е бил изтекъл. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 249, ал. 2 ЗОВСРБ е императивна и след изтичането на визирания едногодишен срок е преклудирана правната възможност на административния орган да упражни предоставеното му със закон правомощие по налагане на дисциплинарната санкция. Настоящият касационен състав на съда намира обжалваното решение за правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и отразени в мотивите на първоинстанционното решение. Въз основа на заповед № Р - 191/25.05.2009 г. на министъра на отбраната е назначава комисия за извършване на проверка в поделение 54100 - Ямбол по повод получени сигнали от 21.05.2009 г. за извършени нарушения, при която е установено, че през периода 2003 - 2005 г. майор Георги Георгиев е получавал парични средства от военнослужещи и граждански лица, които впоследствие е предоставял на трето лице, за което са издавани записи на заповед. Прието е, че извършените действия представляват по естеството си упражняване на търговска дейност, която е несъвместима с военната служба. За констатациите от проверката е съставен доклад до министъра на отбраната, който е получен при него с вх. № 918/03.07.2009 г. От командира на поделението е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради това че Георги Георгиев не е подал в срок декларация по чл. 188, ал. 5 ЗОВСРБ за осъществяваната търговска дейност. Спазени са изискванията за запознаване на военнослужещия с резултата от проверката и с предложението за налагане на наказание, от същия са дадени писмени обяснения, проведена е беседа, дадено е съгласие на командващият сухопътните войски за уволнение. Направено е предложение от началника на отбраната до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за освобождаване от длъжност и от военна служба на Георги Георгиев. От министъра на отбраната е издадена оспорената пред съда заповед № КН-227/01.09.2009 г. От мотивите на заповедта недвусмислено се установява, че действията, които са квалифицирани като упражняване на търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, са осъществени през периода 2003-2005 г. В заповедта е описано, че военнослужещият е получавал финансови средства от колеги - военнослужещи и граждански лица, които за целта са теглили кредити, впоследствие е предавал тези средства на трето лице за извършване от него на търговска дейност, от това лице са издавани записи на заповед на Георги Георгиев, а последният е издавал такива на лицата, от които е получавал средствата. Прието е, че по този начин е създадено съдружие между посоченото физическо лице - търговец и майор Георгиев, поради което последният е осъществявал търговска дейност и е следвало в 7-дневен срок да подаде декларация за извършване на търговска дейност по чл. 188, ал. 5 ЗОВСРБ /в приложимата за случая редакция, действаща до изменението с ДВ, бр. 16/2010 г./. Предвид установеното от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния състав на съда за неспазване на едногодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание от извършване на нарушението, предвиден в чл. 249, ал. 2 ЗОВСРБ /в приложимата за случая редакция, действаща до изменението с ДВ, бр. 16/2010 г./. От съдържанието на заповедта, както и от доказателствата, представляващи административната преписка по налагане на дисциплинарното наказание се установява, че същото е наложено за нарушения, извършени през периода 2003-2005 г. Законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена с оглед на изложените в него фактически и правни основания за издаването му. Поради това не може да бъде възприето поддържаното в касационната жалба становище, че едногодишният срок следва да се приеме за спазен, тъй като и през 2009 г., когато е подаден сигналът, послужил като основание за извършване на проверката, военнослужещият е продължил да осъществява търговска дейност и също е следвало да подаде декларация. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, извършени през периода 2003-2005 г., според съдържанието на заповедта. В разпоредбата на чл. 167 ППЗОВСРБ /отм., приложим към момента на издаване на заповедта/ е предвидено изискването в мотивираната заповед, с която се налага дисциплинарното наказание да се посочи, наред с останалите данни и обстоятелства, и времето на извършване на нарушението, което в случая е сторено. Съдебният състав в производството по обжалване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма правомощието да преценява дали е било извършено и друго дисциплинарно нарушение, респективно - дали същото е било извършено и през друг период, както и дали е следвало да бъде наложено наказание и за друго нарушение. Тези правомощия са предоставени на дисциплинарнонаказващия орган, който в случая е наложил наказание за нарушения, извършени през периода 2003 г. - 2005 г. В касационната жалба не са изложени никакви оплаквания относно частта от съдебното решение, с която се присъжда обезщетение за времето, през което военнослужещият не е работил или е работил на по-ниско платена работа. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав на съда не установи допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на решението в тази част. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 820 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция /пълномощно и договор за правна помощ серия А, № 0074397/24.02.2011 г./, поради което следва да бъдат присъдени в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия