Решение № 6581 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2010 г.

Решение № 6581 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8136/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на Недю Кателиев Стойчев от гр. Варна е подадена чрез упълномощен адв. Г. Арменчева, против решение № 602 от 18.03.2010 г., постановено от Варненския административен съд, Първо отделение, шести състав, по адм. д. № 1272/2009 г. в частта, с която е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на Недко Иванов Гачев. Втората касационна жалба е подадена от Костадин Йорданов Костадинов, чрез упълномощен адв. Т. Гюлер, срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отменена процесната заповед относно новообразувани имоти № 301.4 и № 301.10. С тази касационна жалба и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК и се твърди, че жалбата на Недю Стойчев е била недопустима, защото спрямо спорния имот № 301.4 две различни лица се легитимират с два титула за собственост, поради което е налице спор за материално право, който се разрешава по исков ред. Касаторът възразява против изслушаната съдебно-техническа експертиза и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част като недопустимо и неправилно. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Недко Иванов Ганчев оспорва касационната жалба на Недю Стойчев с писмен отговор чрез упълномощен адв. Т. Иванова, която пледира за отхвърляне на тази жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Аврен не заявява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Неоснователно е твърдението за прекомерност на присъдените от съда разноски, с оглед фактическата и правна сложност на конкретния правен казус. По касационната жалба на Костадин Костадинов участващият по делото прокурор е изразил становище, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон, тъй като съдът е обсъдил приложения нотариален акт № 17/17.03.1995 г., издаден като констативен за 600 кв. м. и е съобразил решението си с него и с останалите документи за собственост на страните в административното производство. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 602 от 18.03.2010 г. е оставена без разглеждане жалбата на Недю Кателиев Стойчев от гр. Варна против заповед № РД - 09 - 7706 - 60/12.03.2009 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на м. "Зайкова чука и горчивата чешма", КР 301 и КР 304 в землището на с. Здравец, община Аврен, област Варна относно имот № 301.16 и съдебното производство е прекратено в тази част. Варненският административен съд е отменил процесната заповед в частта относно имоти № 301.4 и № 301.10 и е върнал преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда; отхвърлил е жалбата на Недю Кателиев Стойчев в частта относно имоти № 304.14 и № 301.15; осъдил е Недю Кателиев Стойчев да заплати на Недко Иванов Гачев сумата 500 лв., представляващи направените по делото разноски; осъдил е областната администрация - Варна да заплати на Недю Кателиев Стойчев сумата 25 лв. - направени по делото разноски. С касационната жалба на Недю Кателиев Стойчев се възразява срещу частта от обжалваното съдебно решение, с което е осъден за заплащане на разноски - 500 лв. на Недко Иванов Гачев. Твърдението на този касатор е, че разноски на заинтересованата страна не се дължат и, че те са завишени. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касационния жалбоподател, защото заинтересованата страна Недко Иванов Гачев се легитимира като собственик на имот № 301.16, по отношение на който съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Заинтересованата страна е направила разноски в размер на 500 лв., представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, които следва да му се възстановят от страна на лицето, което е подало неоснователна или недопустима жалба. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за прекомерност на присъдените от съда разноски. В случая нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК не намира приложение, защото жалбоподателят не е направил своевременно възражението си в съдебно заседание в производството пред първата инстанция. Решаващият съдебен състав счита, че с оглед изхода на спора, разноските са правилно определени и в тази част решението е правилно и законосъобразно. По отношение на касационната жалба на Костадин Костадинов, Върховният административен съд счита, че също е неоснователна, защото не са осъществени твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил представения от касатора констативен нотариален акт № 17 от 17.03.1995 г. за 600 кв. м и е съобразил решението си с него и с останалите документи за собственост на страните в административното производство. В случая не е налице спор за материално право, както твърди касационния жалбоподател, а предметът на спора е законосъобразността на одобрения план на новообразуваните имоти, с който се установяват границите на имотите за всеки правоимащ, съгласно местоположението на имотите и материализираните граници, постройки, трайни насаждения и други части от инфраструктурата, при съобразяване изискванията на § 4а, 4б, § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е било безспорно установено, че процесният имот № 301.4 и обслужващият го имот № 301.10 се намират във възстановена на бившите собственици земеделска земя. Относно правата на Костадин Костадинов съдът точно е констатирал, че той се легитимира с оценителен протокол и нотариален акт като ползвател с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост, но не е установена идентичност между имота, описан в горепосочените документи със спорния новообразуван имот № 301.4, който е записан в регистъра към ПНИ на името на Костадин Костадинов. Варненският административен съд правилно се е позовал на приетата съдебно-техническа експертиза относно процесния новообразуван имот № 301.4 и изводите които е направило вещото лице за липса на материализирани граници и за несъответствие с чл. 28 от ППЗСПЗЗ са основание в тази част обжалваната заповед да бъде отменена. Съдебното решение в оспорената част е законосъобразно, защото изслушаният експерт категорично се е произнесъл, че спорният имот № 301.4 не съществува на терена и съгласно графиката на помощния план към ПНИ на стр. 82 на делото е изкуствено създаден. Вещото лице е установило, че вписаните граници и съседи в оценителния протокол от 1995 г. и в нотариалния акт, на който се позовава касаторът, не могат да се открият в представените планове, в които липсват такива съседни имоти. Освен това експертът е констатирал, че процесният имот не отговаря на техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, защото няма лице. При приемане на експертизата вещото лице е обяснило, че проектираното отклонение от основния път, обозначено в ПНИ с № 301.10 към новообразуван имот № 301.4 също е неправилно, защото това е "измислен имот" - няма имот, който да има кадастрални граници на владение, които да са отразени в плана, нито има такъв имот във съществуващия КП. Съдебно-техническата експертиза не е оспорена от касатора, той не е поставил допълнителни задачи на вещото лице и не е поискал изслушване на тройна експертиза, поради което в обжалваното решение правилно е възприето заключението на вещото лице. Пред първоинстанционния съд и в хода на настоящото касационно производство не са представени доказателства, които да водят до изводи, различни от мотивираните в атакуваното съдебно решение, от което следва обоснованото заключение, че решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Твърденият от касатора спор за материално право не е налице, защото той е носил тежестта да установи идентичност между придобития имот с оценителен протокол от 1995 г. и издадения въз основа на него нотариален акт със спорния имот № 301.4, отразен в графичната част на ПНИ и записан неправилно в регистъра към ПНИ на името на касационния жалбоподател. Ето защо в конкретния случай не е налице недопустимост на първоинстанционната жалба и съответно на съдебното решение в атакуваната част, което налага отхвърляне на възраженията за недопустимост и за неоснователност на обжалваното решение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение