Решение № 12734 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2015 г.

Решение № 12734 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Предмет на настоящето производство е произнасяне по молба вх. № 5283/01.04.2016 г. с правно основание чл. 175 АПК за поправка на "писмена грешка" в решение № 12989/02.12.2016 г. по адм. д. № 5738/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Производството по адм. д. № 5738/2015 г. е образувано по касационна жалба на адв. С., пълномощник на Н. Й. Н. против решение № 1241/04.03.2015 г. по адм. д. № 2370/2011 г. по описа на Административен съд С. град. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 04.11.2015 г. и по касационното оспорване е постановено окончателно решение № 12989/02.12.2015 г., в което е оставено в сила решение № 8210/29.12.2014 г. по адм. д. № 2370/2011 г., с което Административен съд С.-град е отхвърлил искането на касатора Н. за обявяване нищожността на разрешение за ползване № 2420/23.11.1998 г., издадено от главния държавен инспектор при Дирекцията за национален строителен контрол в частта относно ап. № 42 в жилищна сграда с адрес гр. С., ул. "К." бл. ..., вх. "...", ет. .... Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК определя като очевидни фактически грешки допуснатите в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В случая разпоредбата е неприложима. Действително, в касационната жалба е посочено, че се подава против решение № 1241/04.03.2015 г., постановено по делото. С това решение първоинстанционният съд се е произнесъл по молба вх. № 1590/21.01.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, тълкуване и допълване на постановеното по делото решение № 8210/29.12.2014 г., отхвърлил е исканията и на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ го е обявил за окончателно. Наред с доводи за неправилност на това решение в частта на диспозитива по чл. 215, ал. 7 ЗУТ, касационната жалба съдържа подробни доводи относно основателността на оспорването, по повод което е образувано първоинстанционното производство, отхвърлено с решение № 8210/29.12.2014 г. с мотиви по съществото на спора. Тези доводи за неправилното разрешаване спора по същество са дали основание касационната инстанция да се произнесе относно правилността на решението по същество, което също съдържа диспозитив за необжалваемост на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ, във връзка с който са изложени конкретни мотиви, че тази разпоредба касае производствата по оспорване на индивидуални административни актове, издадени само по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е формиран извод за допустимостта на касационната жалба. От това следва, че произнасянето по повод касационната жалба, вх. № 6666/17.03.2015 г. досежно правилността на решение № 8210/29.12.2014 г., вместо на решение № 1241/04.03.2015 г., двете по адм. д. № 2370/2011 г. по описа на Административен съд С. град не е в резултат на допусната от касационния състав очевидна фактическа грешка. Касае се не до допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други неточности, а до формирано, въз основа обстоятелствената част на касационната жалба и последвалите уточнения и допълнения към нея, убеждение у касационния съд, че предмет на касационното оспорване е решението по същество, а не решението, постановено по искане вх. № 1590/21.01.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, тълкуване и допълване на това решение. По повод подаденото с вх. № 5283/01.04.2016 искане Върховният административен съд намира, че следва да постанови допълнително решение, като приеме, че касационната жалба е подадена и срещу решение № 1241/04.03.2015 г. по адм. д. № 2370/2011 г. по описа на Административен съд С.-град. М. по допустимостта на касационната жалба и приложението на чл. 215, ал. 7 ЗУТ са изложени в решение № 12989/02.12.2015 г., предмет на допълването. Решение № 1241/04.03.2015 г. първоинстанционният съд постановил по повод молба вх. № 1590/21.01.2015 г., подадена на основание чл. 247, ал. 1, чл. 250 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване на решение № 8210/29.12.2014 г. по адм. д. № 2370/2011 г. по описа на Административен съд С. град. Изложил е мотиви за липсата на очевидни фактически грешки в решението по същество, че с това решение съдът се е произнесъл по цялото искане и, че волята на съда е ясно изразена. Касационната жалба в тази й част е неоснователна. Разпоредбите на чл. 247 и чл. 250 ГПК са неприложими, тъй като производството е по оспорване на индивидуален административен акт и е подчинено на нормите на АПК, респ. чл. 175 и чл. 176. Предвид идентичните разпоредби на приложимите норми на АПК позоваването на текстове от ГПК съставлява нарушение на съдопроизводствените правила извън съществените, предвид което не представлява касационно основание за отмяна на решението. На основание чл. 144 АПК приложение намира единствено разпоредбата на чл. 251 ГПК. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в решението по същество не са допуснати писмени грешки или очевидни неточности, които да подлежат на поправка по този ред. Такива не се сочат и в раздел I-ви от молбата с вх. № 1590/21.01.2015 г. Неправилното прилагане на процесуални и материални разпоредби обосновава неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, а не допусната очевидна фактическа грешка. На допълване по реда на чл. 176 АПК подлежи съдебното решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Постановеното по делото решение съдържа мотиви по съществото на спора и с диспозитива съдът се е произнесъл по цялото искане, в пределите определени с влязло в сила определение № 10831/17.07.2013 г. по адм. д. № 8408/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Претенцията по раздел II-ри от молбата за непосочване на правно основание и липса на мотиви не обуславя постановяване на допълнително решение, а евентуално би могла да бъде релевирана по реда на инстанционния контрол като основание за неправилност на решението. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК вр. с чл. 144 АПК подлежи неясното решение, т. е. решението от мотивите и диспозитива на което не може да се изведе ясно и недвусмислено волята на съда по правния спор. В случая тълкуване е поискано в частта на диспозитива относно възможността за обжалване на решението. В тази част на диспозитива съдът е изразил ясно и недвусмислено становището си относно необжалваемостта на решението, поради което в тази част волята му не е неясна, а по изложените в решение № 12989/02.12.2015 г. мотиви, неправилна. С оглед изложеното, решение № 1241/04.03.2015 г. се явява правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 176, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд