Решение № 2412 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 79/2020 г.

Решение № 2412 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 79/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" подадена, чрез процесуален представител, срещу решение № 6443 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 9324/2019 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отменена като противоречаща на материалноправни разпоредби негова Заповед № 1650/01.08.2019 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Нанчева за заеманата длъжност началник на отдел "Вино", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Д. Нанчева, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание излага твърдения за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административен съд София - град, след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Нанчева, считано от 01.08.2019 г. за длъжността началник отдел "Вино" в дирекция "Селскостопански пазарни механизми" е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. Изложил е мотиви, че съгласно същата разпоредба, органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин - витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. В конкретния случай от събраните по делото доказателства и представен амбулаторен лист № 000825 от 26.09.2019 г. с отразена диагноза "наблюдение върху протичането на нормална първа бременност", с отбелязване, че Нанчева е в 10 гестационна седмица или в третия месец на бременността, съдът е стигнал до извода, че към момента на издаване на заповедта 01.08.2019 г. държавната служителка е била бременна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. на държавната служителка да е била предложена друга подходяща длъжност, която тя е отказала да заеме. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд София - град е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, обстойно е обсъдил всички релевантни обстоятелства и факти, като е изложил правилни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. В хода на първоинстанционното производство въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд обосновано е приел, че в случая спрямо държавната служителка е била приложима закрилата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно посочената норма органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. В случая тази забрана е нарушена от административния орган, както правилно е приел съдът. Безспорно към 01.08.2019 г. датата на издаване на заповедта държавната служителка е била бременна. Неоснователно е възражението направено с касационната жалба, а именно, че за да се приложи разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл., органът по назначаването трябва да бъде уведомен за съществуването на обуславящи закрилата обстоятелства. В случая законът предвижда като основание за ползване на специалната закрила наличието на бременност, а не и задължение за уведомяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установената от закона забрана и задължението за спазването й от работодателя не е поставено в зависимост от условие за знание, респективно за уведомяване на работодателя преди или към момента на издаване на заповедта. След като по делото не е установено на държавната служителка да е предложена друга подходяща длъжност в същата администрация и тя да е отказала да я заеме, правилно съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника претендираните разноски. Касатора е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира възражението за неоснователно и договореното възнаграждение не е прекомерно високо спрямо минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение