Решение № 11588 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2014 г.

Решение № 11588 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане на Тихомир Динов Йотов за отмяна на влязлото в сила решение № 1656/6.02.2014 г. по адм. д. № 12878/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. Твърди се наличие на нови писмени доказателства - скица № К02000/16.04.2014 г., издадена от Община Мездра; двустранен констативен протокол № 3/14.09.2011 г., чието втора страница не била приложена при разглеждането на делото в двете редовни инстанции. Като обстоятелство от значение за решаване на спора сочи и отсъствието на уведомяването му за издадено разрешение № 564/15.07.2011 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях. Иска се отмяна на атакуваното решение. Насрещната страна по искането за отмяна - директорът на Областно пътно управление Враца, чрез повереника си адв. Валери Иванов, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за производството по отмяна. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу решение № 1656/6.02.2014 г. по адм. д. № 12878/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 18/2.08.2013 г. по адм. д. № 178/2013 г. на Административен съд Враца и вместо него и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Тихомир Йотов против акт за установяване на публично държавно вземане № 4/3.10.2012 г. на директора на Областно пътно управление - Враца. С акта за установяване на публично държавно вземане в тежест на Йотов е установено задължение за такса за специално ползване на пътищата чрез експлотация на крайпътен обслужващ обект - "Автокъща с търговска площ до 20 кв. м." в обхвата и обслужващата зона на път -1, километър 162+660 вляво. Вземането за такса е в размер 2 242.77 лева за ползване в периода 15.07.2011 г. до 20.06.2012 г. въз основа на разрешение № 564/15.07.2011 г., като е определено и задължение за лихва за забава в размер на 128.98 лева. Искането за отмяна е неоснователно. Никое от сочените от искателя обстоятелства или писмени доказателства не е с характер на ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Тази разпоредба визира правно или доказателствено релевантни факти от значение за решаване на материалноправния спор, т.е. чието установяване би могло да доведе до различно решение. Приложените към искането скица № К02000/16.04.2014 г., издадена от Община Мездра; двустранен констативен протокол № 3/14.09.2011 г. не са нови писмени доказателства. Скицата е новосъздадено писмено доказателствено средство, което установява начина на ситуиране на ПИ № 023025 в землището на с. Дърманци, общ. Мездра. Пространственото разположение на поземления имот е известно на Йотов поне към 12.12.2007 г., когато е участвал като страна по договор за доброволна делба на поземлен имот. Към договора е приложена скица-проект № Ф00861/6.12.2007 г., на която е нанесен имот № 023025. Доколкото ситуирането на имота е обстоятелство известно на засегнатото от АУПДВ лице, то пропускът му да го установи с доказателствени средства до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество /включително касационната/ се дължи на процесуално бездействие, което не може да се преодолее чрез извънредните способи за контрол на правилността на влезлите в сила съдебни актове. Скицата, като писмено доказателствено средство не установява правно или доказателствено релевантен факт от съществено значение за решаване на делото. Принадлежността на имота към обхвата на пътя и обслужващата зона, а на извършваните в него дейности към разрешителния режим за специално ползване е относимо към издаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях /арг. от чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от Закона за пътищата/, а не към съществуването на задължението за такса за специално ползване по чл. 10, ал. 5 и чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата. При действието на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, юридическият факт, пораждащ задължението за плащане на такса е издаването на разрешение за специално ползване, като начален момент на задължението е датата на разрешението за специално ползване. Не разрешението за специално ползване е било оспорено пред АС Враца. Двустранният констативен протокол № 3/14.09.2011 г. е класиран многократно в канцеларското дело от първоинстанционното производство със съдържанието на този приложен към искането за отмяна, поради което не е доказателствено средство от категорията на тези по чл. 239, т. 1 от АПК. Както сочи и молителя, плащането на таксата за специално ползване е условие за връчване на заинтересуваното лице на разрешението за специално ползване на пътя - чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Таксата обаче, се дължи от датата на разрешението - чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Затова и не е правно релевантен фактът на връчването на разрешението за съществуването на задължението за такса за специално ползване. Неоснователното искане за отмяна следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора на ответника по искането се дължат деловодни разноски в размер 360 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия