Решение № 7918 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 638/2016 г.

Решение № 7918 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 638/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени от: 1. Н. Д. И. от гр. Б., чрез адв. Г., 2. Д. П. И., Р. Д. И., П. Д. И., В. С. И. и С. В. В., всички от гр. Б., чрез адв. Г. и 3. М. П. Т. от гр. С., чрез адв. П. срещу решение № 4933 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 10869/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед № РД-18-19/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, със законните последици. Ответникът - изпълнителен директор на АГКК не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците - А. Н. и А. И., чрез адв. Л., оспорват жалбите като неоснователни. Не претендират разноски. Ответникът - Ю. Г. Л., чрез адв. П. излага становище за неоснователност на жалбите и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Ответниците - А. Б. Я. и Т. Б. П., чрез адв. Ненов намират касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение за законосъобразно и молят за неговото потвърждаване със законните последици - разноски по представен списък. Ответникът - Ц. М. не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационните жалби са подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбите на настоящите касатори Д. П. И., Н. Д. И., Р. Д. И., П. Д. И., В. С. И. и С. В. В. срещу заповед № РД-18-19/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 49в, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и задължителните указания по влязлото в сила решение № 3158/13.05.2013 г. по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град /потвърдено с решение № 3006/04.03.2014 г. по адм. д. № 13286/2013 г. на Върховен административен съд/ е одобрена КККР за ПИ с идентификатор 02659.2195.839 досежно границите с ПИ с идентификатори 02659.2195.842, 02659.2195.840, 02659.2195.837 и 02659.2195.838. След обстойно обсъждане на фактическата обстановка е прието, че процесният имот е нанесен в КККР съгласно задължителните указания по влязлото в сила съдебно решение № 3158/13.05.2013 г. по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град, с което по отношение границите на процесния имот е отменена първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. Приетото по делото заключение на СТЕ, допълнено устно в съдебно заседание на 18.05.2015 г. е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото и мотивите на отменителното решение по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град. Решението е постановено при напълно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд - С. град е заповед за одобряване на първоначална КККР по чл. 49 ЗКИР досежно границите на имот с идентификатор 02659.2195.839 към съседните ПИ с идентификатори 02659.2195.842, 02659.2195.840, 02659.2195.837 и 02659.2195.838, тъй като одобрената със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и регистър, в тази част, е била отменена с влязло в сила съдебно решение /решение № 3158/13.05.2013 г. по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град/. Следователно обхватът на повторното произнасяне от изп. директор на АГКК е този, визиран в отменителното съдебно решение, а именно: нанасяне границата с ПИ с идентификатор 02659.2195.838 по РП от 1977 г., а останалите граници - по КП от 1954 г., който е инкорпориран и е кад. основа на РП от 1977 г., т. е. задължителните указания са за спазване приоритетността на критериите, визирани в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., в приложимата редакция след изм., бр. 82/2011 г., ДВ. Видно от заключението на експертизата и приложената скица към него, процесният имот е нанесен в КК изцяло по задължителните указания на отменителното предходната заповед съдебно решение, а именно: - североизточната и северозападната граници /с имоти с идентификатори 02659.2195.842, 02659.2195.840 /са по съвпадащите имотни и регулационни граници по РП от 1977 г., одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г., които съвпадат и с тези по предходния регулационен план от 1960 г. и с кад. граници по КП от 1954 г.; - югоизточната граница /с имот с идентификатор 02659.2195.838/ е нанесена по регулационната граница между УПИ Х-286 и IХ-286, кв. 35 по РП от 1977 г., тъй като липсва кадастрална граница между двата имота. Това обстоятелство е било взето предвид при отмяната на предходната заповед с решение № 3158/13.05.2013 г. по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град, поради което и указанията на съда до административния орган при повторното му произнасяне са именно за нанасяне на тази граница по регулационната такава по РП от 1977 г. Предвид изложеното, решаващият правен извод на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед № РД-18-19/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК е обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Възраженията по касационните жалби за неправилно нанасяне на имота, разминаване в площта и границите е неоснователно, тъй като нанасянето на нови граници, извън указаните такива със съдебното решение по адм. д. № 3515/2012 г. на Административен съд - С. град е недопустимо - излиза извън обхвата на отменената част от КК. В този смисъл се явява неоснователно и позоваването на ТР № 6/2010 г. на ОС на ВАС, тъй като в случая силата на присъдено нещо на съдебното решение е по смисъла на изричната норма на чл. 177, ал. 1 във вр. ал. 2 от АПК, а не поради идентичност на предмета - след отмяна на първоначалната заповед за одобряване на КК, в частта за процесния имот, административната процедура остава висяща и недовършена, поради което изп. директор е длъжен да издаден нова заповед в отменената част при изпълнение на указанията по отменителното съдебно решение. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като искането за допълнителна експертиза и събиране на гласни доказателства касае ирелевантни обстоятелства - фактическите, материализирани на място граници, т. е. критерия по отменената т. 2, ал. 1, чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. След изм. на чл. 14, бр. 82/2011 г., ДВ критерият по т. 2 е заложен в т. 5, ал. 1, т. е. материализираните на място граници са меродавни при нанасяне границите на имота в КК едва при липса на кадастрални и/или регулационни граници. Неоснователно е и възражението за неконституиране на СО като заинтересована страна, тъй като видно от скицата за имот с идентификатор 02659.2195.838, "няма данни за собственик" на имота, като такъв не е вписан и в КР, и не се установява инициирано производство за изменение на КР. Предид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената от ответниците Ю. Г. Л., А. Б. Я. и Т. Б. претенция за разноски, касаторите дължат поравно направените в настоящето производството разноски по приложените списъци - в размер на 700 лв. - на Ю. Г. Л. и 600 лв. /по 300 лв./ - на А. Б. Я. и Т. Б. П. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като визираните по-горе размери на адв. възнаграждения са в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение