Решение № 14616 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 322/2020 г.

Решение № 14616 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 322/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Т. Цонева, против решение № 6631/07.11.2019 г. по адм. д. № 8253/2019 г. на Административен съд – София-град в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че законът определя правото на обезщетение на служителя, без да определя дали е за имуществени или за неимуществени вреди. В този случай приложима е нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, предвиждаща недопустимост на друг вид обезщетение. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Даргова, редовно призована, се представлява от адвокат Симова. Оспорва касационната жалба и излага подробни доводи в писмен отговор. Претендира заплащането на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът с основание е отхвърлил иска на Г. Даргова в частта до 17 000 лева. Считам, че чл. 52 ЗЗД е приложен правилно, като определената от съда сума в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от дата - 04.02.2013 г. смятам, че репарира причинените неимуществени вреди за периода на незаконното уволнение и до датата на отмяната на заповедта като незаконна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС – София-град е образувано по искова молба от Г. Даргова против Министерство на вътрешните работи (МВР) с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.07.2011 г. до 04.02.2013 г. в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед № К-7299 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Заповедта е отменена с решение № 14165/13.11.2012 г. по адм. д. № 12076/2011 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1600/04.02.2013 г. по адм. д. № 15445/2012 г. на ВАС, 5-членен състав. С обжалваното решение съдът е осъдил МВР да заплати на Даргова, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на заповед № К-7299 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2013 г. до окончателното му изплащане е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 17 000 лв. В мотивите си съдът е приел, че след отмяната на заповед № К-7299 от 15.07.2011 г. ищцата е възстановена на заеманата длъжност в МВР и й е изплатено обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗМВР. Съдът е посочил, че посочената разпоредба урежда обезщетение за претърпени от служителя имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение за период от 6 месеца. Наличието на уреден в специалния закон ред за частично обезщетяване на имуществените вреди поради оставане без работа не е пречка по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за настоящата претенция, която касае обезщетение на друг вид вреди – неимуществени, изразяващи се в претърпени отрицателни психически емоции. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че със заповед № К-5257 от 26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи срещу ищцата, в качеството й на държавен служител в МВР, е образувано дисциплинарно производство и същата временно е отстранена от длъжност. На 15.07.2011 г. била връчена заповед № К-7299 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, отменена с решение № 14165/13.11.2012 г. по адм. д. № 12076/2011 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1600/04.02.2013 г. по адм. д. № 15445/2012 г. на ВАС, 5-членен състав. Законът за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което отговорността на ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, то особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Държавната служба е свързана с функционирането на държавата и правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер. Щом специалният закон съдържа ограничения за отговорността на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, отговорността за неимуществени вреди не може да се изведе от правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Законът използва общият термин "обезщетение", от което не може да се направи извод, че се касае само за обезщетение за имуществени вреди. Общият термин "обезщетение" обхваща всички претърпени вреди, както имуществени, така и неимуществени. Посочването в закона на шестте заплати на служителя е критерий, по който следва да се определи размера на обезщетението. Като специален закон ЗМВР определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР. При тези съображения, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 2500 лв. На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова Считам, че решението е правилно в обжалваната му част и следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР действително е специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, но не ограничава и не изключва възможността да се търсят имуществени вреди над предвидените в специалния закон, както и неимуществени вреди, каквито изобщо не са предвидени в специалния закон. Вярно е, че във всички нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР, се урежда правото на работника или служителя да получи ограничено по размер обезщетение за ограничен период от време. Това е така нареченото обезщетение за принудителна безработица и то покрива оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период. Житейски възможно е обаче от уволнението да бъдат причинени както други имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността на държавата по посочения текст е с принципно широк обхват и не може да бъде ограничавана. В сферата на административните правоотношения тя е аналог на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, като освен това тя е и винаги обективна, тъй като по определение изключва изследване на субективния елемент вина. Преобладаващата съдебната практика, както на ВКС по приложение на сходната норма на чл. 225 КТ, така и на ВАС по приложение посочените по-горе норми, не отричат правото на работника или служителя да претендира вреди и в по-голям размер, на общо основание /чл. 49 ЗЗД или съответно чл. 1 ЗОДОВ/, стига те да бъдат доказани. За получаване на предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР обезщетение е достатъчно да бъде доказано незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа или преминаването му на по-ниско платена работа. За получаване на обезщетение извън предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР, включително за неимуществени вреди, е необходимо доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ – противоправно поведение на администрацията, вреда и причинна връзка между двете, каквито са доказани в настоящия процес. Съдия: /Аглика Адамова/