Решение № 104 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 207/2013 г.

Решение № 104 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 207/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 1239/12 г. по описа на Районния съд - гр. Враца, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се, че са налице условията на чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура.

Осъденият редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

В производство по реда на чл. 382 НПК, с определение № 268 от 30.10.2012 г. по нохд № 1239/12 г. Районният съд - гр. Враца одобрил постигнатото между прокурора и защитата на подсъдимия Г. И. З. споразумение и прекратил производството по делото. З. е осъден, както следва: на основание чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК - на една година лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на същото за срок от три години и на глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК - на една година лишаване от свобода, условно за срок от три години; на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно - една година лишаване от свобода, условно за срок от три години, както и глоба в размер на 100 лева.

Определението влязло в сила на 30.10.2012 г. - чл. 412, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 382, ал. 9 НПК и не е проверявано по касационен ред.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо и основателно.

С искането се възразява срещу приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като се твърди, че не са били налице условията за това, тъй като З. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер - с присъда по нохд № 1745/06 г. по описа на РС-гр. Враца и не е реабилитиран по чл. 88а, ал. 4 НК за всички осъждания.

Данните по делото указват, че З. е осъждан, както следва:

1. с присъда, влязла в сила на 22.02.2001 г., по нохд № 1080/00 г. на ВРС, за деяние, извършено в периода от 20.08.2000 г. до 12.09.2000 г., на основание чл. 327, ал. 1 НК на глоба в размер на 50 лева;

1. с присъда, влязла в сила на 15.10.2003 г., по нохд № 573/03 г. на ВРС, за деяние, извършено на 15.03.2003 г., на основание чл. 343б, ал. 1 НК на глоба в размер на 300 лева;

1. с присъда, влязла в сила на 06.09.2005 г., по нохд № 2408/05 г. на СРС, за деяние, извършено на 27.08.2005 г., на основание чл. 325, ал. 1 НК на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1,2 и 6 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г., задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото за 300 часа;

1. с присъда, влязла в сила на 31.10.2006 г., по нохд № 1745/06 г. на ВРС, за деяние, извършено на 24.10.2006 г., на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 343г НК на три месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, на глоба в размер на 100 лева и на три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство;

1. с присъда, влязла в сила на 15.10.2007 г., по нохд № 1133/07 г. на ВРС, за деяние, извършено на 21.06.2007 г., на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 343г НК, на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 г. и 6 месеца и поправителен труд при 15% удръжки от месечното трудово възнаграждение за срок от 3 месеца; лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца;

1. с присъда, влязла в сила на 10.03.2010 г., по нохд № 1583/09 г. на ВРС, а) за деяние, извършено на 26.08.2009 г., на основание чл. 325, ал. 2 НК на пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. и при периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 г. и поправителен труд при месечни удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 10% за срок от 6 месеца; б) за деяние, извършено на 26.08.2009 г., на основание чл. 216, ал. 4 НК на глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено най-тежкото наказание - пробация, с очертаните по-горе параметри относно пробационни мерки, срокове и периодичност. Това наказание е изтърпяно на 17.03.2011 г.

Престъпленията, предмет на оспореното определение са извършени съответно - по чл. 343б НК на 29.03.2012 г., а това по чл. 343в НК - в периода от 29.03.2012 г. до 07.07.2012 г.

Очертаните по-горе данни за предходната съдимост на дееца налагат извод за наличието на пет осъждания, предхождащи инкриминираните с атакуваното определение, като между престъпленията, предмет на отделните присъди не е налице съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК.

Липсват данни за реабилитация по реда на чл. 87 НК.

За първото осъждане на преценка подлежи наличието или не на условията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, но липсата на данни относно изпълнението на наказанието глоба, препятства какъвто и да било извод в тази насока, а той има своето значение, свързано със забраната по чл. 86, ал. 2 НК.

Останалите осъждания на дееца трябва да бъдат преценявани на плоскостта на чл. 88а, ал. 4 НК, съгласно който последиците от осъждането се заличават след изтичане на предвидените в чл. 88а, ал. 1-3 НК срокове за всички осъждания.

За последното осъждане, описано под № 6, предхождащо извършването на инкриминираните с атакуваното определение престъпления, съгласно чл. 88а, ал. 4, във връзка с ал. 1 НК, срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК изтича на 17.03.2013 г. Това указва, че към извършване на престъпленията, предмет на определението по 1239/12 г. на ВРС, деецът не е бил реабилитиран по смисъла на чл. 88а, ал. 4 НК за всички осъждания и тъй като едно от тях, предхождащо последното осъждане - това под № 4, е за умишлено престъпление, каквото е това по чл. 343б НК, за което е бил наказан с лишаване от свобода, за ВРС е имало пречка да утвърди като законосъобразно, поставеното на вниманието му споразумение между страните по делото, в частта му по приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение