Решение № 4392 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2011 г.

Решение № 4392 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Кметът на Столичната община обжалва Решение № 978 от 02.03.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7770 по описа за 2009 г., в частта му, с която по жалба на "Сибила 99" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-32/23.09.2009 г. от местна такса битови отпадъци на временно изпълняващия длъжността кмет на СО, в частта му относно определеното задължение за лихви за просрочие, считано съответно от 01.04.2007 и от 01.04.2008 г. до 07.09.2009 г. върху сумата от 2 562,92 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че при липса на съобщаване на процесните задължения по чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, не се дължат лихви за просрочие върху задължението за главница от такса битови отпадъци за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер общо на 2 562,92 лв., считано съответно от 01.04.2007 и от 01.04.2008 г. до 07.09.2009 г. Подържа, че задълженията за такса стават изискуеми, съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата, приета от Столичен общински съвет с Решение № 894, по Протокол № 93 от 23.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., приета по законова делегация на чл. 9 от ЗМДТ, както следва: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември, в годината за която се дължат. Съгласно чл. 14 от същата наредба, невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК.

Ответникът по касационната жалба "Сибила 99" ЕООД, чрез адв. Цветковска, оспорва жалбата в писмено възражение.

"Сибила 99" ЕООД обжалва същото съдебно решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ, в частта му, с която е определена ТБО за обезвреждане в депа или други съоръжения и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и в тази за лихви, считано от 27.10.2009 г. върху сумата 2 562,92 лв. Поддържа се, че посочените услуги не са били предоставяни от общината. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба - Столична община - не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на Столична община и за неоснователност на жалбата на дружеството в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

С Решение № 978 от 02.03.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7770 по описа за 2009 г., по жалба на "Сибила 99" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане на временно изпълняващия длъжността кмет на СО № РД-22-32/23.09.2009 г., в частта му, за определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2007 и 2008 г. и съответни лихви за просрочие и в тази, с която на дружеството са определени лихви за просрочие върху главницата от местна такса битови отпадъци за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер общо на 2 562,92 лв. за периода, считано съответно от 01.04.2007 г. и 01.04.2008 г. до 07.09.2009 г., като жалбата в останалата й част за ТБО в размер на 2 562,92 лв. за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и в тази за лихви върху посочената главница, считано от 27.10.2009 г. е отхвърлена като неоснователна.

Решението, в частта му, с която АУПОВ е отменен в частта му, за определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване общо в размер на 1 380,04 лв. за 2007 и 2008 г. и съответни лихви за просрочие, като необжалвано е влязло в сила.

1.Предмет на касационен контрол по касационната жалба на Столична община е първоинстанционното решение, в частта му с което процесният АУПВД е отменен в частта му, с която на дружеството са определени лихви за просрочие върху главницата от местна такса битови отпадъци за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер общо на 2 562,92 лв. за периода, считано съответно от 01.04.2007 г. и 01.04.2008 г. до 07.09.2009 г.

Решението в тази част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

Задължението за такса битови отпадъци за собствени недвижими имоти като вид публично задължение възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на това задължение и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени по отношение на двата компонента от определената такса, тъй като лицето е собственик на недвижим имот, за който е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ, вр. чл. 17, ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/; за имота се дължи ТБО; в декларацията по чл. 14 от собственика на имота са посочени необходимите данни за определяне на отчетната стойност на имота; изтекли са предвидените в закона срокове от време, от които насетне таксата е дължима; деклараторът на имота е задължено лице по смисъла на чл. 64 вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. В чл. 69, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет и се съобщава на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги за 2007 и 2008 г., таксата се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март; до 30 юни; до 30 септември и до 30 ноември. Съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не представлява индивидуален административен акт, а самото съобщаване на таксата на данъчно задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, тъй като задължението възниква по силата на закона. Съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на задължението за ТБО. Това съобщение не е предпоставка и за възникване на задължението за заплащане на лихви, тъй като срокът за плащане на задължението е ясно определен в Наредбата на общинския съвет, издадена по законова делегация на ЗМДТ и не е обвързан с връчването на съобщение. Чл. 175, ал. 1 ДОПК предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за ТБО представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания в закона срок /съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането/, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.

По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалвания АУПОВ в частта за начислени лихви върху сумата 2 562,92 лв. за периода до 07.09.2009 г. Обжалваното съдебно решение в посочената част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК в тази част следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против акта в посочената му част.

2. По жалбата на дружеството.

От правна страна, съгласно на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности /т. т. 1-4/. В чл. 63, ал. 1 е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване не депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а според ал. 2 на същия член, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правилно съдът е приел, че чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, не обвързва задължението услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения с конкретното ползване на имота, а само с наличието на депо, което в случая безспорно съществува. Обосновано на събраните по делото доказателства - актове за приемане на работа, отчети и доказателства за графици и др. за извършени дейности по улично миене, метене и почистване, съдът е приел и че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна от общината, като имотът на жалбоподателя е в границите на заповедта на кмета на общината, в които се предоставят процесните услуги. Върху сумата 2 562,92 лв. - общ размер на посочените задължения за двете услуги, се дължи и законната лихва, считано от 01.04.2007 и 01.01.2008 г. Предвид изложеното, решението в тази част следва да остане в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение