Решение № 4920 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2012 г.

Решение № 4920 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по реда на чл. 208 и след. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Пловдив против решение № 2066 от 4.10.2012 г., постановено по адм. дело № 430/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отменено решение по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от Кодекса за социално осигуряване (КСО), обективирано с писмо изх. № К-5302#7/11.01.2012 г. на директора на РУ "СО" - Пловдив, по жалба на ЕТ "Георги Гарабетов" от гр. Пловдив срещу разпореждане № 2583 от 19.12.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Пловдив за събиране на суми по ревизионен акт за начет. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Твърди се в жалбата, че съдът се е произнесъл по акт, за който има предвидена задължителна проверка от по-горестоящия административен орган а такава не е била проведена. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, като се иска присъждане на разноски. Ответникът по жалбата, Георги Гарабетов в качеството си на ЕТ "Георги Гарабетов" гр. Пловдив, не се явява, не се представлява. В депозирано по делото писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски и представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. По делото няма спор между страните по фактите. Установено e, че със заповед № 1586 от 2.12.2011 г., издадена от директора на РУ "СО" - Пловдив е възложено да бъде извършена пълна финансова ревизия на ЕТ "Георги Гарабетов", за периода от 12.08.1997 г. до 7.11.2011 г. За резултатите от ревизията на търговеца - ответник по касация е издаден ревизионен акт за начет от 9.12.2011 г., пореден № в РУ "СО" - 2583 от 12.12.2011 г. При ревизията са установени недокументирани разходи, теглени от сметката на ДОО, възлизащи на сумата 7208,93 лв. (от които 3069,38 лв. главница и 4139,55 лв. лихви) за следните години - 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Въз основа на РА за начет е издадено разпореждане № 2583 от 19.12.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Пловдив. Недоволен от издаденото разпореждане, търговеца - ответник по касация го е оспорил по административен ред и по оспорването е постановено решение по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО, обективирано в писмо изх. № К-5302#7 от 11.01.2012 г. на директора на РУ "СО" - Пловдив, с което административният орган е отказал да отмени разпореждането. Търговеца е оспорил решението на директора на РУ "СО" - Пловдив пред Административен съд - Пловдив, като по повод на това оспорване е постановено решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният съд се е произнесъл по акт, който подлежи на задължително оспорване по административен ред и такова оспорване не е било проведено. По допустимостта на оспорването Върховният административен съд се е произнесъл с нарочно определение № 7501 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 5227/2012 г. по описа на съда. Ето защо, въпроса за допустимостта на съдебното оспорване е вече решен при предходното произнасяне на съда. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалният закон, като е дал правилен отговор на спорният по делото въпрос - налице ли е дължимост на посочените в РА за начет суми и дали същите са погасени по давност. В конкретната хипотеза, съдът правилно е приложил института на погасителната давност, за които има направено изрично възражение от търговеца - ответник по касация. Разпореждането и оспореното пред съда решение на директора на РУ "СО" - Пловдив касаят задължения за периода 2004 г. - 2006 г., за който съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на НОИ към ЕТ "Георги Гарабетов" са погасени по давност. Относно давността за търсене на вземанията, който ДОО има към осигурителите, приложимото право се съдържа в нормата на чл. 115, ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 67 от 2003 г.). Това е така, защото давността е институт на материалното право и следва да намери приложение редакцията на КСО, действала към 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Съгласно посочената норма, чийто текст и в ред. към ДВ, бр. 105 от 2005 г., вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания и неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. За разлика от сега действащата редакция на чл. 115, коментираната законова редакция не предвижда от кой начален момент започва да тече погасителната давност. Поради това първоинстанционният съд правилно е приложил по аналогия нормата на чл. 114 от Закона за задълженията и договорите, в който е уредена институтът на давността. Правилото на чл. 114 от ЗЗД предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай за всеки един от установените недокументирани разходи, който търговеца като осигурител е теглил от сметката на ДОО, изискуемостта е настъпвала на деня на тегленето, и от следващия ден е започвала да тече давността. Датите на тегленето са безспорно установени в РА за начет, като най-късната дата е 27.10.2006 г., когато е извършено последното недокументирано теглене от ДОО, свързано със заплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Или давността за извършеното последно недокументирано теглене е изтекла на 28.10.2011 г. При тези безспорни по делото факти и след като заповедта за възлагане на ревизията е от 2.12.2011 г. безспорно е, че за всеки един от установените недокументирани разходи направени от търговеца - ответник по касация давността е изтекла, тъй като разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пловдив е издадено след изтичането й. Правилно е приел в мотивите си първоинстанционният съд, че в процесния случай се касае за бездействие на осигурителния орган, което е продължило през изключително дълъг период от време. При това положение е недопустимо и в разрез със съществуващата правна уредба да се признае спорното право на НОИ да търси неправомерно теглени (недокументирани) от търговеца парични обезщетения. по делото липсват данни за прекъсване на погасителната давност. Поради това с изтичането на законоустановения период от време претендираното от касатора право се е погасило по давност. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за основателна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разноски по делото се претендират и от двете страни. С оглед изхода от делото, такива следва да се присъдят в техния претендиран и доказан размер в полза на търговеца - ответник възлизащи на сумата 1937,35 лева. Тези разноски следва да се възложат в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,