Решение № 14145 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2020 г.

Решение № 14145 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5086/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Трансфер ТВ" ООД, ЕИК 204003362, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Атанас Христов" № 12, представлявано от управителя Л. Трифонов, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Димитрова, против решение № 292 от 21.02.2020 г., постановено по административно дело № 2367/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу т. 3 и т. 4 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1916445/17.06.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 10 и т. 12 от КТ (Кодекса на труда) във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта) на дружеството са дадени два броя задължителни предписания със срок на изпълнение до 15.07.2019 г. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. В касационната жалба и в съдебно заседание по делото излага искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по конкретно формулирани въпроси. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението в обжалваната му част по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Трансфер ТВ" ООД гр. Варна срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с протокол изх. № ПР1916445/17.06.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебно проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност. В хода на производството пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея предписания) е установено, че на 17.05.2019 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя, настоящ касатор. По време на проверката служителите на инспекцията по труда са констатирали нарушения, обективирани от проверяващите в съставения протокол за извършена проверка изх. № ПР1916445/17.06.2019 г., във връзка с които с протокола на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 10 и т. 12 от КТ и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, на "Трансфер ТВ" ООД са дадени четири предписания, както следва: 1. Посредническият договор, сключен между посредника "Трансфер ТВ" ООД и "Транслогистик Барбютел Монтаже Гмб Х & Ко. КГ", Германия, да съдържа данни за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата; срока на наемането; работно време; почивките; отпуските; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, съгласно чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.); 2. Посредническият договор, сключен между търсещите работа лица /ТРЛ/ и "Трансфер ТВ" ООД, да съдържа финансовите условия за предоставяне на посредническа услуга съгласно изискванията на чл. 4, а именно: посредникът предоставя посреднически услуги безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси и други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, съгл. чл. 23, ал. 2, т. 4 вр. чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа; 3. Индивидуалният договор за наемане на работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и "Транслогистик Барбютел Монтаже Гмб Х & Ко. КГ", Германия, да съдържа данни за срока на наемането; работно време; почивките; трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при трудова злополука, временна и трайно неработоспособност, смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигане, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, съгл. чл. 32, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.); 4. Индивидуалният договор за наемане на работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и "Транслогистик Барбютел Монтаже Гмб Х & Ко. КГ", Германия, да съдържа данни за задължението на работодателя да сключи за своя сметка застраховка, покриваща рискове заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността на наетото на работа лице преди заминаването му от Република България, действаща на територията на съответната чужда държава, за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване, съгл. чл. 32, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.). За изпълнение и на четирите предписания е определен един и същи срок - 15.07.2019 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на принудителни административни мерки, които подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 405 от КТ, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. По отношение на процесните предписания по т. 3 и т. 4 от оспорения протокол съдът обосновано е приел, че са неоснователни релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на предписанията и изложените доводи, че отношенията между немския работодател и наетото от него физическо лице - български гражданин се определят съобразно приложимото немско трудово законодателство или това на ЕО и по-конкретно на Регламент (ЕО) № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета (Рим І). Според съда в текста на § 2 от Закона за удостоверяване на наличието на валидните основни условия за трудовоправните отношения на Федерална Република Германия е посочен изискуемият от закона минимум относно съдържание на трудовите договори, регулиращи трудовоправните отношения на територията на Република Германия, но не са поставени ограничения в договора между работника и работодателя да бъдат включени и други клаузи. В проверявания съдебен акт са изложени мотиви, съгласно които от съдържанието на чл. 4, т. 4 от Договора от 16.03.2017 г. е видно, че немският работодател и "Трансфер ТВ" ООД са се споразумели относно съдържанието на индивидуалните трудови договори, които ще бъдат предлагани за подпис в България на наетите лица, като изрично е договорено те да съдържат данните съгласно чл. 30, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Предвид посочения факт съдът е обосновал извод, че немският работодател се е съгласил индивидуалните трудови договори с наетите лица да съдържат условията, предписани в т. 3 и т. 4 от протокол изх. № ПР1916445/17.06.2019 г., респективно е установена липсата на тези условия и са налице основанията за издаване на посочените предписания по т. 3 и т. 4 от протокола. Възражението за незаконосъобразност на предписанията по т. 3 и т. 4 от протокол изх. № ПР1916445/17.06.2019 г., обективирано в касационната жалба и поддържано от жалбоподателя в първоинстанционното производство, правилно е преценено като неоснователно от административния съд. От предмета на сключените договори безспорно се установява обусловеността на индивидуалните договори за наемане на работа/трудовите договори от предхождащия ги договор за посредничество. Относително самостоятелния характер на трудовия договор не променя този извод, предвид наличието на едностранна зависимост с оглед факта, че съществуването и действието на договора са функция на предварителното сключване на договор за посреднически услуги. Посоченото обстоятелство, както и идентичността на една от страните по договорите води до правилност на формирания от първоинстанционния съд извод за относимостта и приложимостта спрямо сключения трудов договор на чл. 4, т. 4 от Договора за посреднически услуги, сключен между "Транслогистик Барбютел Монтаже Гмб Х & Ко. КГ", Германия, и "Трансфер ТВ" ООД, гр. Варна, с който страните са се споразумели относно съдържанието на индивидуалните трудови договори, които ще бъдат предлагани за подпис в България на наетите лица, като в същия изрично е договорено те да съдържат данните съгласно чл. 30, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Както правилно е приел съдът, с подписването на договора за посредничество немският работодател се е съгласил индивидуалните трудови договори с наетите лица да съдържат условията, регламентирани в чл. 30, ал. 3, т. 3 и т. 4 от наредбата и предписани в т. 3 и т. 4 от протокол изх. №ПР1916445/17.06.2019 г. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че сключеният трудов договор не съдържа клаузите, за чието наличие работодателят изрично е изразил съгласие в договора за посредничество да присъстват като задължителни. Постигнатото съгласие относно обвързаността на съдържанието на договора по отношение на задължителните реквизити по чл. 30, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредбата попада в хипотезата на чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения. С оглед гореизложените обстоятелства не се установява твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 8, § 2 от Регламента. Направеният от страните избор в частта за съдържанието на трудовия договор, макар и присъстващ в опосредяващия действието му договор за посреднически услуги, е ясен и изрично формулиран, в съответствие с изискванията на чл. 3 от Регламента. В касационната жалба е направено искане за тълкуването на разпоредби от общностното право - чл. 3 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г, тъй като касаторът счита, че е от значение за правилното решаване на делото. Във връзка с искането пред настоящата инстанция по делото от страна на касационния жалбоподател е формулиран един въпрос и при условията на евентуалност и втори, допълнителен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на дефинираните въпроси не са налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по реда на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба. Констатираното противоречие на националното право с норми на европейското право би довело до неприлагане на противоречащата национална правна уредба по конкретното дело. Националният съд не може да иска от СЕС да даде задължително тълкуване по приложението на европейското право, без необходимата степен на конкретност, в какъвто смисъл е формулирано искането, обективирано във въпросите. От друга страна, за да възникне необходимост от отправяне на преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. С оглед подробно изложените в предходния абзац и в проверяваното съдебно решение мотиви не се установява наличието на такова съмнение. Извършения анализ на посочените норми на българското и германското законодателство не установява твърдяната от касатора колизия, а от друга страна, в случая не е налице необходимост от тълкуване на общностни правни норми. Поставените въпроси не са релевантни за решаването на конкретния съдебноадминистративен спор, а значението и смисълът на цитираните от жалбоподателя разпоредби са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване. Предвид посочените обстоятелства не е налице и твърдяното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с това, че съдът е оставил без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване. Приетата от съда с протоколно определение от 15.10.2019 г. неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване се споделя и от настоящия състав. С оглед изложеното по-горе касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания неоснователна е и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,