Решение № 2690 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2017 г.

Решение № 2690 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. С., срещу решение № 33 от 11.04.2017 г. по адм. дело № 2/2017 г. на Административен съд - С., в частта, с която заповед № РД-0912-29/21.11.2016 г. на Директора на РЗОК - С. е отменена за наложените финансови неустойки по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 в общ размер на 1 200.00 лв. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 157, ал. 3 и ал. 4, чл. 263 и чл. 265 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение - Тутракан" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Т. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С постановеното решение в обжалваната му част Административен съд - С. е отменил заповед № РД-0912-29 от 21.11.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. С., на основание чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-21-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, в частите по точки 1 - 6, с които на "Многопрофилна болница за активно лечение Тутракан" ЕООД - изпълнител на болнична медицинска помощ по индивидуален договор с НЗОК № 190609/30.05.2016 г., са наложени финансови неустойки с общ размер 1200 лв. - по 200 лв. за всяко нарушение по чл. 157, ал. 3 и 4 от Решение № РД-НС-04-21-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. За да постанови решението си, Административен съд - С. е приел, че хоспитализациите по шест истории на заболяване (ИЗ) въз основа на направление за хоспитализация без приложен към него амбулаторен лист не представлява допуснато нарушение от страна на санкционирания изпълнител на болнична медицинска помощ, а е нарушение на изискванията за водене на медицинската документация от страна на лекарите от извънболничната помощ съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. С чл. 157, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.) е предвидено, че насочването към ползването на болнична медицинска помощ се извършва с издаване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), към което на основание ал. 3 се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Действително, задължение на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ е да издадат направлението за хоспитализация и да приложат към него амбулаторния лист за извършения преглед. Отговорността, която те биха понесли при установено неизпълнение на задължението им, е без значение за настоящия спор. Изпълнителят на болнична медицинска помощ е санкциониран не за това, че не е издал амбулаторни листове за извършени прегледи, а за това, че без да съобрази изискванията по чл. 157 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК е хоспитализирал пациентите въз основа на направления за хоспитализация без приложени към тях амбулаторни листове. Задължението на изпълнителя на болнична помощ при хоспитализация на пациента да изисква амбулаторния лист не е изрично формулирано в текста на нормативния акт, но това задължение следва от цитираните по-горе разпоредби и от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, съгласно която амбулаторният лист, приложен към "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), става неразделна част от медицинската документация на пациента. Именно данните в амбулаторния лист относно обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности и др., мотивират действията на приемащото болнично лечебно заведение за хоспитализация на насочения пациент и оказване на болнична медицинска помощ. Приемане за болнично лечение, извършено без да са представени документите по чл. 157, алинеи 3 и 4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, може да се квалифицира, както като нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, така и като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, издадено на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. (НРД за медицинските дейности за 2015 г.) изисквания по чл. 55, ал. 2 ЗЗО. Съответно, санкцията може да бъде приложена и на двете предвидени основания - на общото основание по чл. 263, ал. 3 или на специалното по чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. И в двете хипотези е предвидена санкция "финансова неустойка" от 200 лв. до 500 лв., която с оспорените точки 1 - 6 от заповедта е определена в минимално предвидения размер от 200 лв. за всяко нарушение. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта за наложените санкции с общ размер 1200 лв. по точки 1 - 6 и я е отменил, Административен съд - С. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена в тази част като неоснователна. Разноски не са претендирани. Съдебното решение не е обжалвано в отхвърлителната му част и в тази част е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,