Решение № 2081 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2014 г.

Решение № 2081 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Камара на строителите и енергетиците в България" и "Българска енергийна борса" АД, представлявани от адв. Вълков и адв. Бобатинов срещу решение № 11614 от 02.10.2014 г., постановено по административно дело № 2264/2014 г. на Върховен административен съд /ВАС/. Със същото е отхвърлено оспорването на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /УП на ДКЕВР/. Наведени са доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител, в представено писмено становище, оспорва същата. Излага съображения за законосъобразност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия. при извършена служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, е приел, че жалбата на "Камара на строителите и енергетиците в България" и "Българска енергийна борса" АД, в която са развити съображения за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР, е неоснователна. Решаващият състав е изложил подробни мотиви, че Устройственият правилник на ДКЕВР регламентира организацията и реда за дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Правилникът е издаден въз основа на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, които се явяват специални закони и в тях са регламентирани по-дълги срокове от тези в чл. 57, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че при конкуренция между сроковете, определени в АПК и тези по ЗЕ, в случая следва да се прилагат сроковете в специалния закон, въз основа на който е издаден Устройственият правилник на ДКЕВР. С оглед на тези правни изводи, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата срещу чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е правилно, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Изложените доводи в касационната жалба преповтарят доводите пред първа инстанция, които са подробно обсъдени от решаващия състав на Върховния административен съд. Правилно, тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата срещу чл. 39, ал. 1 от УП на ДКЕВР е неоснователна. Обсъдени са приложимите правни норми от ЗЕ, ЗРВКУ и АПК. Обосновани са изводите на съда, че в конкретния случай Устройственият правилник на ДКЕВР е издаден въз основа на ЗЕ, като в чл. 41, ал. 3 от същия изрично е прогласено, че в срок до три месеца комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и утвърждава или определя съответните цени. Удължените срокове регламентирани в чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР са съобразени с регламентираните срокове в ЗЕ и същите не са в колизия с чл. 57 от АПК. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от УП на ДКЕВР съдържа процедурни правила за работата на ДКЕВР. Определените в нея срокове са инструктивни и комисията следва в указания срок да постанови крайния акт. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 22, ал 1 от АПК, съгласно която производството по този раздел не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед естеството им. Оспорената разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР е издадена въз основа на специален закон, а именно Закона за енергетиката и представлява специално производство, чийто срокове се отклоняват от регламентираните в АПК. Правилно тричленният състав на ВАС е посочил в мотивите си, че преценката за съответствие на оспорената разпоредба с нормативен акт от по висока степен следва да се основава на законите въз основа на който е издадена - ЗЕ и ЗРВКУ, а не на общата норма на чл. 57 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за наличието на основание за отмяна на процесната разпоредба, поради допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ЗНА за публикуване на интернет страницата на ДКЕВР на проекта на Устройствения правилник заедно с мотивите към него преди внасянето му за приемане от компетентния орган. Тричленният състав на ВАС подробно е обсъдил тези доводи и е достигнал до правилен извод, че след като цитираната разпоредба от ЗНА е приета с изменение на ЗНА, обн. в ДВ, бр. 46 от 2007 и е в сила от 08.01.2008 г., обективно е невъзможно въведеното с нея изискване за публикуване на интернет страницата да бъде приложено към УП на ДКЕВР, приет с ПМС № 122 от 09.06.2004 г., обн. в ДВ, бр. 52 от 18.06.2004 г. В конкретния случай, нормата на чл. 26 от ЗНА не е била в сила към датата на издаване на Устройствения правилник на ДКЕВР, като твърдението за обратно действие на тази разпоредба е неоснователно. Предвид изложеното, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Петчленен състав на ВАС, първа колегия