Решение № 12899 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2018 г.

Решение № 12899 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 108 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните представители Михайлов и Шишман, срещу решение № 6253/15.05.2018 г., постановено от тричленен състав на ВАС - Пето отделение, по адм. дело № 5139/2017 г., в частта му, с която е отменена заповед № ЧР-03-15/13.03.2017 г., на Министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл - за временно отстраняване от работа на М. А., от длъжността "главен. експерт" в Дирекция "Българско гражданство" на МП, с ранг ІІІ-ти мл., считано от 13.03.2017 г. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му в обжалваната част. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Михайлов, по съображенията, изложени в нея. Ответната по жалбата страна - М. А. не се явява, представлява се от адвокат Бучкова, която оспорва жалбата, с доводите, изложени в писмения отговор, настоява решението като правилно и обосновано, да се остави в сила. Претендира разноски, съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Тричленният съдебен състав на ВАС е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, но в противоречие с целта на закона, поради което я е отменил. Изложил е съображения, че с процесния административен акт служителката е била временно отстранена от работа, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с образуваното срещу нея, на същата дата, дисциплинарно производство, което действие е в рамките на оперативната самостоятелност на издателя на акта. Същата обаче, съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК, подлежи на съдебен контрол досежно изпълнението на изискванията за законосъобразност на административните актове. За конкретния случай, съдът е направил извода за неспазване на целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК и наличие на данни за превратно упражнено правомощие, тъй като и към момента на даване ход на спора по същество (14.02.2018 г.), т. е. 11 месеца след издаването на заповедта, не е налице решение на Дисциплинарния съвет и заповед на министъра за ангажиране дисциплинарната отговорност на отстраненото лице. При изтекли срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и погасяване на дисциплинарната отговорност на служителя, заповедта за отстраняване от работа е породила своите правни последици и е накърнила правото на труд и на социално осигуряване на А., отстраняването на практика е изпълнило функциите на дисциплинарно наказание. В решението е прието и съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви за спазен принцип за съразмерност по чл. 6 АПК - представянето на план-график, от А., за отстраняване на пропуски и несъответствия в работата на дирекцията, в толкова кратък срок от възлагането на задачата и непредставянето на проект за отговор до министър-председателя, не мотивира необходимостта от отстраняване от работа, за да се постигне целта на закона по чл. 6, ал. 3 АПК. Решението е неправилно, следва да бъде отменено. От данните по делото се установява, че със заповед № ЧР-03-13/13.03.2017 г. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл, е наредено да се образува дисциплинарно производство срещу М. А., а със заповед № ЧР-03-14 на председателя на Дисциплинарния съвет при Министъра на правосъдието, в същия ден е било образувано дисц. дело № 1/2017 г. срещу А.. По отношение на тези две заповеди, в решението е приета недопустимост на жалбата и производството е прекратено, като в тази си част то е влязло в сила, като необжалвано. В същия ден е издадена и заповед № ЧР–03-15/13.03.2017 г. - процесната, за отстраняване от работа на служителката, за която правилно е прието, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Данните по делото сочат още че, също на 13.03.2017 г., А. е подала искане за прекратяване на служебното й правоотношение, което по-късно, на 28.03.2017 г. е оттеглено, след като, с писмо от 23.03.2017 г. на министъра е уведомена, че предложението й е прието. На 10.04.2017 г., със заповед № ЧР-03-28 на министъра, временното отстраняване на А. от работа, е било прекратено. Тя е била уведомена, но не се е явила на работа. За периода от 05.04.17, до 14.05.2017 г., съгласно представените два болнични листа, е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Междувременно, със заповед № ЧР-01-297/02.05.2017 г., служебното й правоотношение е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 108 ЗДСл, считано от 03.05.2017 г., законосъобразността на който акт е предмет на друго дело. Процесната заповед за отстраняване е имала действие от датата на издаването й, до 10.04.2017 г., когато е отменено. Съдът е отбелязъл този факт, но не го е коментирал и е отменил заповедта изцяло, без да конкретизира времето на действието на акта и характера му. Изложените мотиви, (имало ли е, или не, основания за издаването на заповедта и фактът, че не е наложено дисциплинарно наказание) не могат да бъдат споделени, на практика те са преценка на взето решение на органа по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Всъщност, въведената в т. 2 на ал. 1 от чл. 100 ЗДСл предпоставка е само една - да е образувано дисциплинарно производство и тя в случая е била налице, осъществена с предходна заповед от същия ден. В този случай е предвидена възможност за органа по назначаването, по негова преценка, да отстрани временно държавния служител от работа, затова и фактическото основание на заповедта кореспондира изцяло с правното такова в нея, пе се установява приетото в решението превратно упражняване на власт. Доводите на съда, че е налице забавяне в произнасянето на дисциплинарният орган биха били относими към оспорването на акта, ако предмет на обсъждане бе наложено дисциплинарно наказание, но не и при оспорването на временната мярка по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл, какъвто е предмета на настоящият спор. Това налага отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт от настоящата инстанция. Налице са касационните отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,