Решение № 2795 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2008 г.

Решение № 2795 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12761/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу частта от Решение № 870/9.08.2008 г. по ахд № 323/2008 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 16 състав, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 200016/25.06.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 2052/ 11.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, в частта относно непризнато право на корекция на начислен данък в размер на 111 749,15 лв. по данъчно кредитно известие (ДКИ) № 342/15.12.2006 г. към данъчна фактура № 319/12.03.2006 г. и е определен резултат за данъчен период м. 12.2006 г. ДДС за възстановяване в размер на 112 289,68 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, без да конкретизира оплакванията си, иска отмяната й, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Етерна 2000" АД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и липсата на конкретни наведени в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Поради липсата на конкретни касационни оплаквания, настоящият съдебен състав следва да провери служебно съответствието с материалноправните норми на постановеното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд, е приел за установено, че с РА незаконосъобразно не е признато описаното по-горе ДКИ, тъй като са били налице основанията по чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.) за издаването му. По реда на публичната продан на ревизирания субект е възложен недвижим имот на 3.04.2003 г. с постановление за публична продан, което е обжалвано пред СГС и жалбата е оставена без уважение. Това влязло в сила решение е отменено по реда на чл. 231 ГПК (отм.) от ВКС на РБ и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. С влязло в сила на 31.03.2006 г. решение на СГС е отменена проведената публична продан и постановлението за възлагане на имота. С нотариален акт от 13.03.2006 г. е извършена покупко - продажба на имота от ревизирания субект на "Адактаинженеринг" ООД и е издадена фактура № 319/12.03.2006 г. за тази продажба с данъчна основа 558 745,73 лв. и ДДС в размер на 111 749,15 лв. ДДС по фактурата е платен по ДДС-сметка на 13.04.2006 г. на "Етерна 2000" АД и е внесен впоследствие в републиканския бюджет от същото дружество. Към фактурата е издадено ДКИ № 342/ 15.12.2006 г. на основание неосъществена сделка. По делото е представено и влязло в сила на 25.06.2008 г. решение от 04.06.2008 г. по гр. д. № 2067/ 2007 г. на СГС, с което се разваля договора за покупко - продажба на същия недвижим имот по иска на "Адактаинженеринг" ООД срещу "Етерна 2000" АД. Съдът е изложил доводи, че към датата на съставяне на нотариалния акт и издаване на фактурата "Етерна 2000" АД поради висящността на производството по обжалване на постановлението не е бил собственик на имота, не е прехвърлил правото на собственост - не е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), поради което към датата на издаване на ДКИ са били налице основанията по чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.) - а именно настъпило е обстоятелство, водещо до отпадане на данъчното събитие по данъчната фактура с обратна сила. Решението е материалноправно законосъобразно. При обективна невъзможност за престация от страна на продавача, състояща се в прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, отпада данъчното събитие по чл. 25 ЗДДС (отм.) по издадената данъчна фактура съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.). Внесеният ДДС, без да е осъществена доставка подлежи на връщане на лицето, което го е внесло, по силата на законосъобразно издаденото ДКИ и отразяването му в справката - декларация по ЗДДС (отм.) за м. 12.2006 г. от ответника по касационна жалба. Първоинстанционният съд правилно е приложил относимите към казуса материалноправни норми, цитирани в решението му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение