Решение № 16289 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2013 г.

Решение № 16289 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 721 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 238/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Татяна Стоянова Врабчева-Русева от гр. Айтос е получавала парично обезщетение за безработица от 1.01.2008 г. до 30.06.2008 г.

1. На 1.04.2008 г. е сключила граждански договор с Община Сунгурларе, по силата на който за времето от 1.04.2008 г. до 30.09.2008 г. е извършвала "дейността на психолог по проект "Дневен център за възрастни хора - гр. Сунгурларе" срещу общо възнаграждение в размер на 2918,12 лв., изплатено на два пъти. При първото плащане - на 31.07.2008 г., Татяна Стоянова Врабчева-Русева е получила 1945,41 лв. Нормативно признатите разходи върху тази сума са 486,35 лв. Остатъкът от 1459,06 лв. е облагаемият доход.

1. При тези данни длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание чл. 54ж, ал. 2 (сега ал. 3) КСО е издало разпореждане № 022-00-51-5 от 29.11.2012 г. за възстановяване на неоснователно изплатените, според него, обезщетения за безработица за времето от 1.04.2008 г. до 30.06.2008 г.

1. С решение № КПК-2 от 4.01.2013 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Татяна Стоянова Врабчева-Русева срещу това разпореждане. За да постанови този резултат касационният жалбоподател е приел, че за периода 1.04.2008 г. - 30.06.2008 г. Татяна Стоянова Врабчева- Русева е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, защото средномесечният й доход от трудова дейност по гражданския договор след приспадане на нормативно признатите разходи е в размер на 364,76 лв., т. е. по-голям е от минималната месечна работна заплата за страната, която по това време е била 220 лв. Освен това Татяна Стоянова Врабчева-Русева не е уведомила за започването на трудовата дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и поради това недобросъвестно е получила парично обезщетение за безработица за времето от 1.04.2008 г. до 30.06.2008 г., на каквото не е имала право.

II. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че Татяна Стоянова Врабчева-Русева не е получавала месечно възнаграждение, а по силата на договора е получила уговореното възнаграждение на два пъти - на 31.07.2008 г. и на 30.09.2008 г., поради което неправилно директорът на РУСО е разпределил първото плащане от 1945,41 лв. по равно за четирите месеци на действието на договора. А щом като през месеците април, май и юни 2008 г. Татяна Стоянова Врабчева-Русева не е получавала месечно възнаграждение, то тя по силата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО няма задължението да се осигурява и е имала право на парично обезщетение за безработица. Бургаският административен съд е възприел и изразеното от Татяна Стоянова Врабчева-Русева становище, че месечният й доход за времето от 1.04.2008 г. до 30.06.2008 г. следва да бъде определен въз основа на изработените от нея дни във всеки от месеците през този период и тъй като през всеки от тези месеци е работила по три дни, то за всеки от тези месеци дължимото й възнаграждение се определя в размер на 162,12 лв.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за законосъобразно становището, изразено от директора на РУСО - гр. Бургас с решение № КПК-2 от 4.01.2013 г., поради следните съображения:

1. С чл. 1, чл. 5.1 и чл. 6 от граждански договор № 9 от 1.04.2008 г. Татяна Стоянова Врабчева-Русева е приела да извършва дейността "психолог" по проект "Дневен център за възрастни хора - гр. Сунгурларе" за времето от 1.04.2008 г. до 30.09.2008 г. срещу възнаграждение в размер на 2918,12 лв. в брой за целия срок на договора, платимо на два пъти.

Несъмнено дейността психолог в Дневен център за възрастни хора е трудова дейност и по този въпрос между страните не се спори.

1. А според чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и затова то е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на това обстоятелство в срок до 7 дни (чл. 54д, ал. 3 КСО).

1. Изпълнителят по граждански договор упражнява трудова дейност по облигационно правоотношение, което е вид извънтрудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и затова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, ако получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не е осигурено на друго основание през съответния месец.

Не се спори между страните, че през процесния период 1.04.2008 г. - 30.06.2008 г. Татяна Стоянова Врабчева-Русева не е била осигурена на друго основание.

Спорен между страните е въпросът налице ли е била другата предпоставка по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО - получавала ли е през този период Татяна Стоянова Врабчева - Русева месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата.

1. Според чл. 4, ал. 8 (сега ал. 10) КСО редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Този ред Министерският съвет е уредил с чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според чл. 5 от тази наредба за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 1, 2 и 4 КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Граматическото и логическо тълкуване на тази разпоредба води до извода, че върху получения доход по извънтрудово правоотношение ще бъдат начислени осигурителни вноски, ако при разпределянето му по месеци полученият средномесечен размер е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната. Ако Министерският съвет бе имал предвид само ежемесечно изплащаните възнаграждения, а не и тези, които се изплащат еднократно, но като възнаграждение за целия период, през който е упражнявана трудовата дейност без трудово правоотношение, хипотезата "през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната" щеше да бъде изразена така: "през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако неговият размер е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната". С употребения от него израз "през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение" Министерският съвет е съобразил правилото, че осигурителните вноски се начисляват върху изплатеното възнаграждение, независимо дали то се плаща периодично или еднократно и се превеждат едновременно с плащането на възнаграждението, а със следващия израз - "ако месечният размер на възнаграждението" - Министерският съвет е указал, че независимо дали възнаграждението по извънтрудовото правоотношение се плаща периодично, на части или еднократно, винаги трябва да бъде определян неговия месечен размер, т. е. и когато възнаграждението се плаща общо за извършената работа по извънтрудовото правоотношение, трябва да бъде математически определен месечен размер, защото този размер е определящ задължителността на осигуряването.

1. С посочения по-горе граждански договор страните са уговорили 2918,12 лв. общ размер на възнаграждението за целия срок на трудовата дейност "психолог в дом за възрастни хора". Нормативно признатите разходи са 25 % - чл. 29, ал. 1, т. 2 (сега т. 3) ЗДДФЛ - или 729,52 лв. Облагаемият доход за целия период на договора - от 1.04.2008 г. до 30.09.2008 г. или за 6 месеца - е 2188,59 лв. Средномесечният облагаем доход на Татяна Стоянова Врабчева-Русева за целия първоначално уговорен период на договора е 364,76 лв. До същия извод е стигнал и директорът на РУСО, въпреки че е изчислил средномесечния доход за първите четири месеца на договора - април, май, юни и юли - които според него се обхващат от първото плащане в размер на 1945,41 лв. По-правилно е обаче, защото е по-точно и по-сигурно, средномесечният размер на възнаграждението да се определи от общия размер на възнаграждението, уговорено с договора.

1. Доводът на Татяна Стоянова Врабчева-Русева, възприет от Бургаския административен съд като основателен, че "предоставената (от нея) услуга през месеците април, май и юни е извършвана по три дни на месец, а за месец юли е в размер на 18 дни (и) в този смисъл следва дължимото възнаграждение да не бъде приравнявано на трудово такова - дължимо поравно ежемесечно - а да се дели на броя дни, в които е извършвана услугата - обем извършена работа по гражданския договор", очевидно е основан на правилото по чл. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според което минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността. От съдържанието на цитираното правило се вижда, че то е приложимо само по отношение на самоосигуряващите се лица, а през процесния период от 1.04.2008 г. до 30.06.2008 г. Татяна Стоянова Врабчева-Русева не е била самоосигуряващо се лице (арг. чл. 7, ал. 6 КСО) и поради това правилото на чл. 4 по отношение на нея не е приложимо.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (постановено в нарушение на материалния закон и необосновано), поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Татяна Стоянова Врабчева - Русева срещу решение № КПК-2 от 4.01.2013 г. на директора на РУСО - гр. Бургас се отхвърли като неоснователна.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,