Решение № 5757 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2012 г.

Решение № 5757 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Дашева, срещу решение № 2055/26.07.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1956/2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че спорното плащане има характер на лихва по финансово споразумение по смисъла на чл. 33, § 1, б. "в" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, тъй като кредитиране от продавача не е осъществено, а купувачът е кредитиран от "Първа инвестиционна банка" АД. В този случай, ако се дължи лихва тя е на банката, а не на продавача. Претендира се отмяна на обжалваното решение изцяло като незаконосъобразно, включително в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод" ЕАД срещу решенията - № 9300-116 от 16.02.2011 г. и № 9300-116-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0084110/ 21102008 на началника на Митнически пункт /МП/ "Варна Запад", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Девня, Промишлена зона юг, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Миленов и чрез юрк. Господинов и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд са решения № 9300-116/16.02.2011 г. и № 9300-116-1 от 30.03.2011 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0084110/21102008 на началника на МП Варна Запад. С първото е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 нова митническа стойност и съответно - допълнително задължение на "Девненски захарен завод" ЕАД за заплащане на ДДС в размер на 435.52 лв., а с второто е определено задължение за лихва върху ДДС в размер на 124.18 лв. Варненският административен съд е приел, че първото решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържа определените в правната норма реквизити. Постановено е в рамките на проверка, извършена по реда на последващия митнически контрол по чл. 84а от Закона за митниците /ЗМ/ при спазване на административнопроцесуалните правила. С обжалваното решение актът е отменен като материално незаконосъобразен и във връзка с това са изложени в него следните съображения: Спорът между страните по делото е за това следва ли в митническата облагаема стойност на стоките, декларирани с ЕАД № 08ВG002002Н0084110/21102008 да се включи и стойността по фактура № 051-00038614/10.09.2008 г. След като подробно е обсъдена фактическата обстановка, клаузите на договора, сключен между продавача и купувача, събраните по делото писмени доказателства, приетата ССЕ и доводите на страните, е направен аргументиран извод за това, че разходите по процесната фактура не представляват част от действително платената и подлежащата на плащане цена по чл. 29, § 3, б. "а" от МК. Те не са предвидени като условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, § 3, б. "а" от МК, тъй като същата вече е била извършена към момента на фактурирането им, а са условия по плащането, свързани с финансово споразумение между страните по търговския договор. Установено е, че се касае за разходи и лихви по сконтиране на акредитива при гарантиращата банка - Royal Bank of Scotland, направени от продавача, които съгласно договора се поемат от купувача. Тези разходи представляват лихва по финансово споразумение, които не следва да се включват в митническата стойност на основание чл. 33, б. "в" от МК. С оглед характера на лихвата като акцесорно задължение и приетата незаконосъобразност на първото решение, с което е определено допълнително задължение за ДДС, съдът е отменил и решението, с което е определено задължение за лихва като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 220 от ЗМ ответникът по делото е осъден да заплати разноски за първото и повторното разглеждане на делото, представляващи държавна такса, депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 950 лв. Така постановеното решение е правилно. Относно фактите не съществува спор между страните по делото и те са следните: По три ЕАД, включително процесния, е осъществен внос на сурова тръстикова захар, нерафинирана с кораб "Сервет" от Бразилия с общо количество 24 455.44 МТ. Декларираната митническа стойност е определена на базата на фактура № 05100038516/01.09.2008 г. При проверката в рамките на последващия контрол от страна на митническите органи е установено, че в счетоводството на получателя е регистриран счетоводен запис по дебита на сметка 629 "Други финансови разходи" и по кредита на сметка 401/2 "Доставчик Каргил" по фактура № 05100038614/10.09.2008 г. на стойност 142 797.05 USD с предмет "лихви, разходи за акредитив". Според констатациите в доклада от проверката № 9/3.01.2011 г., стойността на тази фактура е равна на лихвата по акредитива, закрит на 2.03.2009 г. в гарантиращата Royal Bank. Независимо от този констатация, в оспореното решение на началника на МП "Варна Запад" е прието, че разглежданата сума не е лихва по финансово споразумение по смисъла на чл. 33 от МК, а е част от цената и следва да се прибави към митническата стойност по чл. 29 от МК пропорционално по трите ЕАД. По делото е представен договор № SUS3140 от 2 юни 2008 г., сключен между "Каргил Интернешънъл" АД, Женева, Швейцария - продавач и "Девненски захарен завод" ЕАД, Девня, България - купувач за доставка на 33.500 МТ необработена тръстикова захар. Според чл. 9.1 от договора, определената в чл. 7 цена ще бъде платена чрез неотменяем неограничен документарен акредитив, който ще бъде открит в Първа Инвестиционна Банка, България или Булбанк, България и потвърден от първокласна международна банка /приемлива за продавача/ в полза на купувача. Акредитивът следва да бъде получен в добро състояние, напълно използваем и точно съгласно тези условия на договора /Приложение А/ не по-късно от пет дни преди приблизителното пристигане на кораба в пристанището на разтоварване. Съгласно чл. 9.3 такси във връзка с лихва или отстъпка по този документ за отложено плащане не са включени в цената, спомената по-горе и ще бъдат фактурирани отделно въз основа на фактическия размер. В чл. 9.4. от договора са изброени документите, които следва да бъдат представени на банката във връзка с документалния акредитив. Спорът между страните, както правилно е определено и от първоинстанционния съд, се свежда до това дали сумата, платена допълнително от купувача на продавача по фактура № 05100038614/10.09.2008 г. с предмет "лихви, разходи за акредитив", представлява плащане на част от цената, извършено като условие за доставката и на основание чл. 29, § 3, б. "а" от МК следва да се включи в облагаемата стойност или представлява лихви по финансови споразумения, сключени в писмена форма от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки и следва да намери приложение чл. 33, § 1, б. "в" от МК, според който при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена, те не се включват в митническата стойност. Безспорно е установено по делото, че плащането на стоката е извършено от купувача съобразно договореното в чл. 9.1 от договора чрез неотменяем неограничен документарен акредитив, открит в Първа Инвестиционна Банка, България и потвърден от Royal Bank of Scotland. Задължението на банката - издател на акредитива при документалния акредитив да заплати определената сума на бенефициера /бенефициента/ се предпоставя от представянето на документите, изброени в него /чл. 435, ал. 1 от Търговския закон/ТЗ/. Акредитивът с отложено плащане, какъвто е налице в конкретния случай, видно дори и от условията на търговския договор, не се изпълнява от банката - издател при представяне на документите от бенефициера, а в определен срок след това, който по правило започва да тече от представянето на тези документи. Уговарянето на такъв отлагателен срок е в полза на наредителя. Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива / чл. 439 от ТЗ/. По този начин от страна на потвърждаващата банка в полза на бенефициера се поема едно допълнително задължение наред с това на банката - издател. При този вид акредитив - с отложено плащане и при потвърждаване от страна на друга банка се начисляват лихви от страна на потвърждаващата банка като задължение на бенефициера, които съгласно сключения между страните търговски договор следва да бъдат заплатени от купувача. Безспорно е установено по делото, че сумата по процесната фактура съвпада с размера на лихвите, начислени от потвърждаващата банка Royal Bank of Scotland. Правилно с оглед така установените факти Варненският административен съд е приел, че се касае за лихви по финансово споразумение, сключено от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки и доколкото наличието на двете подусловия на б. "в" на § 1 от чл. 33 на МК не се оспорва /въпреки това спазването на второто е доказано и чрез заключението на вещото лице по назначената ССЕ/, на посоченото правно основание те не следва да се включват в митническата стойност. Обстоятелството, че договорът за откриване на акредитива е сключен между наредителя /купувач/ - "Девненски захарен завод" ЕАД и "Първа инвестиционна банка", а лихвите не са платени на тази банка, не означава, че не представляват лихви във връзка със сключеното от купувача финансово споразумение за покупката на внасяните стоки, каквото е становището на митническия орган. Правилно с оглед акцесорния характер на задължението за лихви върху допълнително определеното задължение по ДДС, при приетата незаконосъобразност на първото решение, съдът е отменил и второто решение на началника на МП. По отношение на разноските: С решение № 6679/11.05.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 10329/2011 г. е отменено решение № 1990 от 27.07.2011 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 862/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С това решение актовете на началника на МП, предмет и на настоящото производство, са били прогласени за нищожни. Делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания съдът да се произнесе по съществото на спора, след като извърши преценка за тяхната законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК и изложи мотиви. Тъй като присъждането на разноски в съдебното производство зависи от изхода на спора по делото, първоначалното решение на първоинстанционния съд е отменено и в частта му за разноските. Това не означава, че направените от жалбоподателя разноски при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция, въпреки изхода на спора при повторното му разглеждане, са недължими и незаконосъобразно са присъдени. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК всички направени от страна на жалбоподателя разноски в производството по съдебното оспорване на отменения със съдебното решение административен акт се възстановяват от бюджета на органа, който го е издал. Разноските са правилно и законосъобразно определени с обжалваното решение и в тази част касационната жалба също е неоснователна. За касационното производство юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в посочения в този текст размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,