Решение № 10196 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15770/2008 г.

Решение № 10196 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15770/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Сезаин Селиев Мехмедов от град Павликени против решение от 29.10.2008, постановено по адм. дело № 1757/2008 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № 157/11.02.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" - град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледа по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че Сезаин Селиев Мехмедов е бил назначен по служебно правоотношение на длъжността "младши експерт" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - град Велико Търново със заповед № 506/26.04.2004 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация". С молба от 05.02.2008 година жалбоподателят е заявил писмено, че желае да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие. Върху молбата е постановена резолюция от изпълнителния директор на ИА "АА", че е съгласен с направеното искане, считано от 13.02.2008 година. Със заповед № 157/11.02.2008 година на изпълнителният директор на ИА "АА", считано от 13.02.2008 г., служебното правоотношение на Сезаин Селиев Мехмедов е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Към датата на неговото освобождаване - 13.02.2008 г. от държавна служба Мехмедов е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Според представените болнични листове отпускът бил разрешен от здравните органи за времето от 13.02.2008 г. до 27.03.2008 г. и от 27.03.2008 г. до 26.04.2008 г. По същество съдът е приел, че уволнението на служителя е законосъобразно, тъй като са спазени изискванията на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Прието е също така, че независимо, че жалбоподателя е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност на датата, от която е прекратено служебното му правоотношение, това не представлява нарушение на нормата на чл. 63 от ЗДСл, поради липса на регулиращи правни норми в Закона за държавния служител. Съдът е приел, че не следва да бъде прилагана по аналогия разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, която въвежда забрана за уволнението на работник, започнал ползването на разрешения му отпуск. Според мотивите на решението органът по назначаване правилно е приложил материалния закон, административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се прави оплакване, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като не е приложил по аналогия трудовоправни норми, въвеждащи закрила, каквато не се предвиждала в Закона за държавния служител. Твърди се също така, че заявлението за прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят е подписал във влошено здравословно състояние и със разбиране, че подписва искане само за еднодневен отпуск. Касационната инстанция намира, че решението е било постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е била издадена от органа по назначаване, който е компетентния административен орган, и съответства на материалния закон. Както предвижда чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. В разглеждания случай има формирано взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. То е било направено в писмена форма с подаването на молба от държавния служител и с поставянето на резолюция върху нея от органа по назначаване. Съдът приема за установено, че административният орган е взел отношение по молбата в рамките на предвидения в закона десетдневен срок от получаването й. С резолюцията на административния орган е било изразено положително становище по искането на служителя - за освобождаването му по взаимно съгласие от заеманата длъжност. Административният орган е взел отношение по подадената от Мехмедов молба в рамките на предвидения от закона десетдневен срок от получаването на молбата. Липсата на уведомяване на служителя не е съществен недостатък, при наличието на формирано в срок взаимно съгласие на страните за прекратяване на служебното правоотношение. От друга страна, презумпцията за липса за съгласие за освобождаването на служителя, се проявява при наличието и на двете предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл - първата, свързана с оставянето на искането без разглеждане в рамките на определен срок и втората, с неуведомяването на лицето за становището на административния орган. След като е била установено неизпълнение само на второто изискване, не може да се приеме, че обжалваната заповед е била издадена при липса на основанието по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Правилно АС е приел, че не са доказани твърденията за оказан натиск върху жалбоподателя да подпише заявлението си за освобождаване, както и за наличие на заболяване, което да доведе до невъзможност да разбира свойството и значението на действията си. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на заповедта, поради издаването й по време, когато държавния служител е бил в законоустановен болничен отпуск. Към датата на издаване на заповедта - 11.02.2008 година, жалбоподателят не е бил в отпуск, като временната му нетрудоспособност е настъпила едва на 13.02.2008 година - датата, която органът е посочил като дата, от която следва да бъде прекратено служебното правоотношение. Освен това изводите на АС за неприложимост по аналогия на разпоредбите на КТ също се приемат за основателни от касационната инстанция. В ЗДСл е предвидена специална закрила при прекратяване на служебното правоотношение, дадена с разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл в действащата към издаване на заповедта редакция (Обн., ДВ, бр. 95/2003 г.), и тя е по отношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1 т. 1 от закона - ал. 1 на чл. 107б ; и на бременна служителка, когато служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона. Друга специална закрила не е предвидена, поради което по отношение на жалбоподателя не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 333 от КТ. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение