Решение № 13566 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез адв. Т. Ангелова като процесуален представител, против решение 634 от 14.02.2024 г., постановено по адм. дело 475/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че обжалваната заповед за уволнение на държавния служител отговаря на изискванията за мотивирана писмена форма и съдържание по чл.97, ал.1 ЗДСл; че е издадена в срока по чл. 94, ал.1 ЗДСл и след надлежно проведена процедура по чл. 93, ал.1 ЗДСл за изслушване и приемане на обяснения на държавния служител, а релевираните нарушения на служебната дисциплина са установени от събраните доказателства и от дисциплинарен съвет, формиран в съответствие с правилото на чл. 95, ал.1 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедите за уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът К. И. К., чрез пълномощника си адв. Н. Казаков, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за оспорване на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед НК-Н001/24.04.2023 г. и заповед ОСОС-Н026/24.04.2023г., двете на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с които на К. И. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 90, ал.1 т.5 вр. с чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност главен инспектор в отдел Контрол на храните в Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик на осн. чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Следва да се посочи, че проверката за законосъобразност на административния съд е насочена основно спрямо заповед НК-Н001/24.04.2023 г. за налагане на дисциплинарното наказание и правния резултат от тази проверка е приложен и по отношение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между страните, който подход в случая е правилен. За да отмени заповедта за уволнение, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, но е нарушено нормативното изискване за мотивиране на същата по чл.59, ал.2 от АПК не са изложени фактическите основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя като не са посочени конкретните служебни задължения, за които е прието, че не са изпълнени, датата и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги установяват. Сочи се, че заповедта е издадена след изтичане на сроковете по чл.94, ал.1 ЗДСл. и конкретно на преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушенията. Налице са доводи за нарушено императивно правило на чл. 93, ал. 1 ЗДСл - преди налагане на дисциплинарното наказание да се изслуша държавният служител и да му бъде даден срок за писмени обяснения, тъй като съставеният в дисциплинарното производство протокол за изслушване е във връзка друга заповед, с която служителят е отстранен от работа. Изложени са мотиви за нарушения на чл.95, ал.1 ЗДСл при формиране състава на дисциплинарния съвет, който включва като резервен, вместо като редовен член, служител с юридическо образование. Извън горното, съдът е приел, че при определяне на дисциплинарното наказание, не са спазени критериите по чл.91 от ЗДСл, тъй като за част от периода по заповедта, служителят е бил в отпуск и длъжността е изпълнявана от друго лице. Решението е неправилно. Необосновани от проверката на съдържанието на оспорената заповед и несъответни на материалния закон са изводите на административния съд за липса на надлежна форма и мотиви на процесния административен акт за дисциплинарно уволнение. Следва да се посочи, че съдът в случая е проверявал общите изисквания по чл.59, ал.2 АПК, но не и специалното правило на чл. 97, ал.1 ЗДСл, а констатациите за липса на предвидените в закона задължителни реквизити са неправилни. Видно е, че дисциплинарното производство срещу К. е във връзка със служебните му задължения като директор на ОДБХ-Пазарджик при БАБХ, която длъжност е заемал в периода 18.10.2021 г. до 18.01.2023г., съгласно приложените по делото заповеди за преназначаването му, издадени от директора на БАБХ. В мотивите на обжалваната заповед, органът препраща към констатациите в предварителен одитен доклад за извършен извънпланов одитен ангажимент с ОА-2302/К, обхващащ периода 01.01.2020г. 31.01.2023г., изготвен през м. февруари 2023г. от служител на дирекция Вътрешен одит към ЦУ на БАБХ, както и към становища на дисциплинарния съвет, провел производството, т.е. налице е препращане към документи, предхождащи и съпътстващи издаването на заповедта, което е допустим и законосъобразен способ за мотивиране на административните актове. Наред с горното, ДНО е посочил ясно и конкретно кои са служебните задължения, които служителят не е изпълнил, и правната норма, в която се съдържа относимия състав на дисциплинарното нарушение. На служителя е предявено дисциплинарно обвинение за това: че в периода м. януари 2022 г. януари 2023 г. е бездействал във връзка със задълженията си по чл.31, ал.1, т.21 от Устройствения правилник на БАБХ вр. с чл. 3, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор вр. с т.V Преки задължения, подточки 24 и 34 от длъжностната характеристика, да изгради функционирането на системата за финансово управление и контрол в ОДБХ-Пазарджик като не е актуализирал вътрешната процедура за изграждането и функционирането на СФУК в дирекцията; че не е изпълнил служебното си задължение по чл.31, ал.1, т.21 от Устройствения правилник на БАБХ вр. с чл. 3, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор вр. с т.V Преки задължения, подточка 15 от длъжностната характеристика като не е проследил прилагането и не е упражнил контрол върху изпълнението на процедури по предварителен финансов контрол при изготвянето на договорите от 14.02.2022г. с Български пощи ЕАД, от 17.02.2022г. със СП ИМС/БУЛПОСТ и от 01.12.2022г. с адв. И. Соколов, за които договори липсва контролен лист. Описаните факти са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл, за което органът е преценил, че следва да наложи дисциплинарно наказание уволнение. Съдържанието на оспорената заповед, възпроизведено по-горе, сочи на изводи за спазване на изискванията на чл. 97, ал.1 от ЗДСл за мотивирана писмена форма и реквизити на издадената заповед, а доводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни. Необосновани и формирани без да са събрани и преценени всички необходими доказателства, са констатациите на първата съдебна инстанция за неспазен едногодишен срок по чл.94, ал.1 ЗДСл. Очевидно е, че по отношение на обвинението за неизпълнение на задълженията, т.е. за бездействие за периода до м. януари 2023г., горният срок не е изтекъл към датата на издаване на заповедта на 24.04.2023г. По отношение на другите нарушения, най-ранното от които е от 14.02.2022г., едногодишният срок е изтекъл преди издаване на акта, но в случая по делото са представени доказателства за ползване на отпуск, вкл. по болест, от държавния служител през част от този период. Съдът е следвало да прецени горните доказателства, както и да изиска от органа представяне на заповедите и болничните листове, с които е разрешен отпуск на К., след което да извърши проверка на срока по чл.94 ал.1 ЗДСл, съобразявайки правилото на чл.94, ал.3 ЗДСл. Неправилно съдът е приел, че при издаване на заповедта не е спазено императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл - преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. ИД-79/21.03.2023г., изп. директор на БАБХ е поканил служителя за изслушване на 24.03.2023г. и му е дал срок за представяне на писмени обяснения до 27.03.2023 г. Не е спорно, че писмени обяснения не са постъпили от К., но същият е изслушан от ДНО на 24.03.2023г., видно от съставения протокол. Видно е също, че обстоятелствата във връзка с които е изслушването, са послужили като фактически основания за предявеното дисциплинарно обвинение, от което следва, че процедурата по чл.93, ал.1 е проведена с оглед образуваното дисциплинарно производство, приключило с оспорената заповед. Изискването на закона за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Ето защо, изводът на съда, че административния орган не е изпълнил вмененото му императивно задължение визирано в чл. 93 ЗДСл е неправилен. В оспореното решение, като основание за отмяна на процесната заповед е прието и нарушение на чл.95, ал.1 ЗДСл при формиране състава на дисциплинарния съвет. Съдът сочи, че същият включва член с юридическо образование, но като резервен, вместо като редовен член. Горното се установява от приложената заповед за назначаване на дисциплинарен съвет в БАБХ, но видно от протоколите на последния, дисциплинарното производство срещу служителя К. е проведено от целия състав на дисциплинарния съвет, вкл. и с участието на резервния член с юридическо образование, с което е изпълнена целта на разпоредбата за осигурявана на лице с правни знания. Предвид изложеното, в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, както неправилно е приел административният съд. На последно място, изводите в оспореното решение в частта за неспазване на критериите по чл.91 от ЗДСл при определяне на дисциплинарното наказание, са формирани без да е направена преценка по същество на релевраните дисциплинарни нарушения, поради което са необосновани. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е проверил законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В решението не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед, а и на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на оспорените административни актове на посочените в чл. 146 от АПК основания, вкл. и относно съответствието на заповедите с материалноправните норми на закона. По претенциите за разноски за настоящото производство следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на осн. чл.226, ал.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,