Решение № 1016 от 31.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител против решение 2158 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 202/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на А. Чергова е отменена издадена от касатора заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В молба от 17.01.2023 г. алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът Чергова оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от А. Чергова против определение 4114 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело 202/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането й за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 500 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Постановеното първоинстанционно решение е правилно като краен резултат, поради следното: Със заповед 1977 от 09.12.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", въз основа на влязло в сила съдебно решение и заявление от 07.12.2021 г., Чергова е възстановена на длъжност старши експерт в дирекция Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони, отдел Оторизация на плащанията по частни проекти и е допусната до работа, считано от 14.12.2021 година. Със заповед 1982 от 14.12. 2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Чергова, считано от 14.12.2021 г. на длъжност старши експерт с ранг IV младши в дирекция Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони, отдел Оторизация на плащанията по частни проекти. Като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Съдът правилно и обосновано е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт заповед 1982 от 14.12.2021 г., като е извел извод, че липсват фактически основания за издаването му, с което процесната заповед се явява немотивирана. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Липсват обаче конкретни мотиви относими към обективната невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. В константната съдебна практика е прието, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. В процесния случай правилно АССГ е извел извод, че липсват данни по делото, които биха могли да доведат до извод за наличие на визираните кумулативни предпоставки, релевантни за законосъобразното прилагане на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Съдебното решение, с което е отменена процесната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, е правилно. Административният съд е установил фактическите обстоятелства по спора и след точен анализ на относимите нормативни разпоредби е достигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които настоящия съдебен състав споделя. Нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай нито в оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, нито в друг междинен акт се съдържат каквито и да е било фактически основания за това властническо волеизявление. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения въвеждането на нови образователни изисквания, защото именно с това образователно ниво, ранг и опит ответника по касация е възстановена на длъжността със съдебно решение, както правилно е приел и АССГ. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на АССГ и то следва да се остави в сила. По отношение на подадената от А. Чергова частна жалба, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение 4114 от 23.05.2022 г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е оставена без уважение молбата от А. Чергова да се измени постановеното по делото решение 2158 от 31.03.2022 г. в частта за разноските. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд доводи по посока липса на фактическа и правна сложност на делото и намира, че договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на разгледания спор. По тези съображения настоящият състав намира, че са налице основания за оставяне в сила на определение 4114 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело 202/2022 г. по описа на Административен съд София град. При този изход на делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски. Видно от приложения договор за правна защита, Чергова е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева в касационното производство. В съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност, по искане на страната съдът може да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, респ. Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът намира възражението за прекомерност на касатора за неоснователно, с оглед на последните изменения в приложимата нормативна уредба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,