Решение № 6176 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 740/2009 г.

Решение № 6176 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 740/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 737/1.12.2008 г. по адм. д. № 2376/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което са допълнени мотивите на решение № 280/18.4.2008 г. по същото дело, с което касаторът е осъден да заплати разноски 3829 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Иван Димитров-Деви", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е допълнил мотивите на решението по адм. д. № 1287/2004 г. по чл. 193 ГПК така: след изразът "ДРА в тази част е законосъобразен, а жалбата ще се отхвърли" се добавя: ДС оглед изхода на делото и искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски, съдът намира, че ответната страна следва да му заплати направените такива в размер 3829 лв. В диспозитива на решението следва да се допълни: "Осъжда НАП-ЦУ-ДОУИ-Варна да заплати на ЕТ "Иван Димитров-Деви". В мотивите си съдът е приел, че разноските са поискани с молба за допълване на решението и следва да бъдат присъдени. Неправилно съдът е допуснал допълване на решението в частта на мотивите и диспозитива. Производството по чл. 193 ГПК (отм.) има за предмет постановяване на съдебно решение по един от съединените искове, по който съдът е пропуснал да се произнесе. Така оформено допълнителното решение представлява решение за поправка на явна фактическа грешка, каквато в случая не е налице, тъй като видно от съдебното решение № 280/18.4.2008 г. в производството пред окръжния съд не е било направено искане от търговеца за присъждане на разноски и съдът не е считал, че е сезиран с такъв иск, поради което няма противоречие между мотиви и диспозитив на решението, за да се приеме, че е налице явна фактическа грешка. Неправилно съдът е сменял състава, който ще се произнася в производството за постановяване на допълнително решение. В този смисъл № 2836/13.1.1977 г. по гр. д. № 2370/1976 г. на ВС, Iг. о. (Сборник съдебна практика на ВС 1977 г., стр. 116, пор. № 111. Следваше по искането за допълване на решението в частта за разноските съдът да се произнесе с определение, в което да разгледа претенцията на търговеца и доводите на ответника за прекомерност на адвокатските хонорари и да постанови определение, а не решение. Пропускът не е съществен и не налага отмяна на решението. Търговецът е направил искане за присъждане на разноските за двете инстанции в касационната си жалба против първото решение на окръжния съд. Предвид това искане правилно окръжният съд е приел, че искането на търговеца за постановяване на допълнително решение в частта за разноските е основателно. Относно размерът на дължимите разноски решението е неправилно. Търговецът има право на разноски за всички инстанции в размер 2461, 53 лв, в които е включен адвокатски хонорар за първото гледане на делото в размер 500 лв, тъй като в пълномощното като внесена сума е посочено 500лв и само в този размер са доказани разноски за адвокатски хонорар. Касаторът има право на разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от жалбата за 100 лв., от които окръжният съд е присъдил 40лв, а останалите 60 лв. следва да бъдат приспаднати от дължимите разноски на търговеца, или по компенсация касаторът следва да заплати на търговеца разноски за всички инстанции по делото в размер 2401153 лв. В диспозитива на решението не е посочен размерът на разноските, които следва да заплати касаторът, който е посочен само в мотивите. Налице е явна фактическа грешка, която съдът може да поправи неограничено във времето. Решението като неправилно в частта, с която е определено касаторът да заплати разноски на търговеца над 2401, 53 лв следва да бъде отменено. А в останалата част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,