Решение № 3001 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2009 г.

Решение № 3001 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба на Сейед Саид Мир Джафари, роден на 2.09.1964 г. гражданин на Иран, подадена чрез процесуален представител адвокат Иван Христов Иванов срещу заповед № 5765/29.12.1999 г. на началник Направление "Документи за самоличност и паспортен режим" при Дирекция на Национална служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 42 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". Изложени са съображения за допустимостта на подадената жалба. Твърди се нищожност на оспорения акт, поради наличието на съществен порок в неговото съдържание и недоказаност на материалноправните предпоставки за издаването му. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответната страна моли съда да остави жалбата без разглеждане, като недопустима поради отпаднал правен интерес от обжалване на акта, а в отношение на евентуалност моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима за разглеждане, като предявена срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред акт, независимо, че е подадена на 24.01.2006 г., при действието на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗЧРБ, в редакцията на текста преди изменението по ДВ, бр. 29/6.04.2007 г. /предвиждащ обжалване на заповедите, издадени при условията на цитираната разпоредба само по административен ред - пред министъра на вътрешните работи/. При наличието на конфликт между вътрешното право, по - конкретно на чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ в посочената редакция и разпоредби от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, предвид конституционно прогласеното предимство на ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори спрямо противоречащите им норми на вътрешното законодателство, следва да бъде директно приложена именно конвенцията. Още повече, че понастоящем действащото процесуално правило на чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ изрично урежда обжалваемостта на заповедите за експулсиране пред Върховния административен съд, който се произнася с окончателно решение. С оглед предмета на спора и възможността по чл. 204 АПК, не би могло да се възприеме и схващането, застъпено от процесуален представител на ответника в настоящото производство, че изтичането на срока на наложената на чужденеца забрана за влизане в страната, налага извод за отпаднал правен интерес от подаване на жалбата срещу предхождащата я заповед за експулсирането му, съставляващ абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният акт е постановен от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Приложимата към момента на издаване на заповедта редакция на чл. 42 ЗЧРБ, изрично предвижда възможността експулсирането на чужденец да бъде разпоредено не само от министъра на вътрешните работи, но и от оправомощени от него длъжностни лица. Неоснователни са и изложените в жалбата съображения относно липсата на мотиви и материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания административен акт - процесната заповед съдържа правно основание за издаването й, а като фактически основания сочи тези, обективирани в предложение рег. № 5761 от 29.12.1999 г. /погрешно обозначено в нея, като издадено на 30.12.1999 г./. Въз основа данните от посоченото предложение, представено като доказателство в хода на настоящото производство, от административния орган е направен обоснован извод, че присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за обществения ред, а оттам и че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка " експулсиране" при условията на чл. 42 ЗЧРБ /в приложимата първоначална редакция на този текст/. Предвид изложеното, обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,