Решение № 643 от 19.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалба, подадена от Омега-оптик-1 ЕООД срещу Решение 92 от 07.01.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 3794/2021 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Омега-оптик-1 ЕООД срещу Решение РС-51-/1/ от 09.02.2021 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е оставено без уважение искане с вх. 70135123 от 09.01.2020 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. 50678 DACCHI, комбинирана, за стоките от клас 9 на Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ) "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила". Касационният жалбоподател Омега-оптик-1 ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че е установен фактическият състав за заличаване регистрацията на марката на чл. 12, ал. 4 във вр. с чл. 36, ал. 3, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Сочи, че наличието на по-ранно действително търговско използване не е необходимо да се осъществява само чрез производството на стоката или поръчването на стоката за производство. Няма и изискване ползвателят на марката в една държава да не е и неин лицензиант от притежател на марката в друга държава. Счита, че представеното по делото използване е в изпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗМГО. Фактът, че стоките са внос, не оборва обстоятелството, че по отношение на регистратора на процесната марка, жалбоподателят се явява действителният притежател на правата върху марката, защото я е използвал преди регистриралия марката на територията на релевантния пазар и в необходимия продължителен времеви период. Поради търговското използване на марката от жалбоподателя в период от близо 17 години може напълно обосновано да се направи извод, че българските потребители и търговци на дребно ще свързват процесната марка с жалбоподателя, а не с регистратора на правата й. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Касаторът се представлява от адвокат П. Калпакчиев. Ответникът председателят на Патентно ведомство на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Китанова. Ответникът Милано груп къмпани ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е използвал марката DACCHI преди подаване на заявката за нейната регистрация от Милано груп къмпани ЕООД. Сочи, че действителен притежател на марка по смисъла на чл. 12, ал. 4 ЗМГО е търговец, който използва марката от свое име и за собствена сметка, а не търговец, който използва чужда марка като дистрибутор на маркопритежателя. Представеният по делото лицензионен договор е с невярна дата. Представените по делото фактури не съдържат марката DACCHI, а представените описи към фактурите са едностранно изготвени документи от жалбоподателя и установяват изгодни за него обстоятелства. Те не притежават никаква доказателствена стойност. Артикулите отразени в периода 2015 г. -2019 г. са на изключително ниска стойност, което е пречка за установяване на реалното използване на марката. Едностранно изготвени са и описите към декларации за внос. Няма доказателства кога лепенката DACCHI е поставена върху представените веществени доказателства. Представените декларации от търговски партньори на жалбоподателя са невалидни или са от период в който марката вече е била регистрирана. Не е установена нито дата на твърдяното по-ранно използване, нито непрекъснатост на използването за периода 2002 г. 2019 г. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата и пред предходната инстанция. Ответникът се представлява от адвокат Д. Тодоров. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че марка с рег. 50678 DACCHI, комбинирана, е заявена на 06.08.2003 г. от Милано груп къмпани ЕООД, с предишно наименование Транс ойл корпорейшън ЕООД за стоките от клас 9 МКСУ "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила" и клас 25 "облекло и обувки". Регистрирана е на 28.02.2005 г., със срок на закрила до 06.08.2023 г. На 22.02.2019 г. марката е заявена за регистрация и от Омега-оптик-1 ЕООД за стоките от клас 9, клас 16 и клас 35 МКСУ. Не се спори, че са платени таксите по чл. 42, ал. 6 ЗМГО. Производството пред ПВ е започнало по подадено от Омега-оптик-1 ЕООД искане с вх. 70135123 от 09.01.2020 г. за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. 50678 DACCHI, комбинирана, за стоките от клас 9 МКСУ "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила", предявено на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО. В искането Омега-оптик-1 ЕООД е посочила, че е налице използване на марка DACCHI в търговската дейност на няколко еднолични търговеца, чийто управител и наследник на регистрираните като ЕТ физически лица е И. Петкова - Симеонова, както и в неговата търговска дейност, като в продължение на 26 години внася и дистрибутира на територията на страната очила, рамки за очила и необходимите за тях аксесоари. Към искането са представени доказателства за използване па нерегистрираната марка. С уведомление от 22.01.2020 г., на основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО, искането за заличаване е изпратено на притежателя на процесната марка, като му е указано, че в двумесечен срок от получаване на уведомлението има право да подаде възражение. На 01.06.2020 г., от притежателя на марката е постъпило възражение, с което е оспорил подаденото искане като неоснователно и недоказано. С уведомление от 04.06.2020 г., на основание чл. 76, ал. 2 ЗМГО, на искателя е изпратено постъпилото от маркопритежателя възражение, като му е предоставен законоустановеният едномесечен срок за изразяване на становище по възражението. На 26.06.2020 г., в рамките на предоставения срок, е постъпило становище от искателя. С уведомление от 02.07.2020 г., на основание чл. 76, ал. 4 ЗМГО, на маркопритежателя е изпратено постъпилото от искателя становище, като му е предоставен законоустановеният едномесечен срок за отговор. На 10.09.2020 г. е постъпило писмо-сигнал от маркопритежателя, а на 18.09.2020 г. и становище от маркопритежателя. Искането и възраженията са разгледани от назначения със Заповед З-1041-/1/ от 14.12.2020 г. състав по споровете, който е дал становище, че не са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, а искането за заличаване на марката следва да се остави без уважение. На основание на изготвеното становище, председателят на ПВ е постановил Решение РС-51-/1/ от 09.02.2021 г., с което е оставил без уважение искане с вх. 70135123 от 09.01.2020 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. 50678 DACCHI, комбинирана, за стоките от клас 9 МКСУ "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила". В мотивите на оспореното решение, административният орган, след като подробно е обсъдил доказателствата по административната преписка, е приел, че от тях не може да се установи, че искателят е използвал знака DACCHI като идентификатор на търговския произход на предлаганите от него стоки. При така установеното съдът е приел, че решението на председателя на ПВ е постановено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че искането за заличаване на регистрирана марка е направено на основание чл. 36, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 4 ЗМГО от лице по чл. 36, ал. 5, т. 1 ЗМГО. Знакът, който Омега-оптик-1 ЕООД твърди, че е използвало в дейността си преди 06.08.2003 г. е идентичен с този, регистриран като марка от Милано груп къмпани ЕООД (с предишно наименование Транс ойл корпорейшън ЕООД). Идентични са и стоките, по отношение на които Омега-оптик-1 ЕООД твърди, че е използвал марката и част от тези за които марката е регистрирана от Милано груп къмпани ЕООД стоките от клас 9 МКСУ "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила". Подадена е заявка за регистрация от Омега-оптик-1 ЕООД и са платени таксите по чл. 42, ал. 6 ЗМГО. Съдът е посочил, че спорно по делото е използването на марката в търговската дейност на Омега-оптик-1 ЕООД. Доколкото датата на заявяване на процесната марка от лицето, по чието искане е регистрирана, следва да бъде по-късна от търговското използване на нерегистираната марка от Омега-оптик-1 ЕООД, следва да бъде преценено установява ли се такова ползване от дружеството преди 06.08.2003 г., като съгласно чл. 37, ал. 7 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, ползването следва да е продължило и до момента на подаване на искането за заличаване 09.01.2020 г. Съдът е посочил, че не е установено универсално правоприемство между Омега-оптик-1 ЕООД и ЕТ Кир-Г. К. Петров , за който са представени доказателства, че в периода 1995 г. - 2000 г. е внасял и разпространявал на територията на страна рамки за очила със знака DACCHI, като във връзка с прекратяването на дейността му на 01.01.2003 г. е предоставен Протокол от 04.05.2003 г., видно от който, Кир-Г. К. Петров е предал ЕТ Мегаоптик И. Симеонова 2000 бр. рамки за очила, сред които и неуточнен брой с марка DACCHI. Предвид липсата на универсално правоприемство съдът е счел за неотносими за установяване на използването на марката от Омега-оптик-1 ЕООД доказателствата за ползване на същата от ЕТ Кир-Г. К. Петров . Представени са и доказателства, че ЕТ ДИ-СИ-Оптика Г. Петков по две митнически декларации за внос на рамки за очила и слънчеви очила от 14.01.2002 г. и 22.01.2002 г., с изпращач (износител) Каналот Импорт-Експорт Бейджинг - Китай, е внесъл рамки за очила, очила, аксесоари за очила и др., като видно от допълнителни описи (опаковъчни листа) към митническите документи е посочено, че 2800 бр. рамки за очила са означени със знак DACCHI. Представени са и 3 бр. фактури за продажба на очила и аксесоари за очила от 21.01.2002 г., 31.01.2002 г. и 31.01.2002 г., с издател ЕТ ДИ-СИ -Оптика Г. Петков , като към фактурите са приложени неподписани описи, от които е видно, че някои стоки са означени със знак DACCHI. Представени са и 3 броя митнически декларации за внос на слънчеви очила от 22.03.2002 г., 26.04.2002 г. и 14.06.2002 г., с изпращач (износител) Каналот Импорт-Експорт Бейджинг - Китай и получател ЕТ МАРИ-ОПТИК М. Василева . Внесените стоки са рамки за очила, очила, аксесоари за очила и др., като от два от описите (опаковъчни листа) към митническите документи се установява, че 6200 бр. слънчеви очила са означени със знак DACCHI. Доколкото ЕТ ДИ-СИ-Оптика Г. Петков и ЕТ МАРИ-ОПТИК М. Василева са заличени без правоприемник, не може да се приеме, че на фактическите отношения във връзка осъществено от тях търговско използване на марката, може да се позове трето лице. Въпреки, че И. Петрова Симеонова е била управител на ЕТ Кир-Г. К. Петров , ЕТ ДИ-СИ-Оптика Г. Петков и ЕТ МАРИ-ОПТИК М. Василева , в това си качеството същата е действала от тяхно име и за тяхна сметка и не е придобила права за себе си, включително това да иска заличаване на марката. Представени са и 12 бр. фактури за продажба на рамки за очила за периода 1993 - 1994 г. Издател на фактурите е ЕТ И. Петкова , а получатели са различни търговски дружества със седалища в Габрово, Търговище, Пловдив, Велико Търново и Добрич. Към фактурите са приложени описи, от които е видно, че определено количество от продадените стоки са означени със знак DACCHI. Съгласно данните от фактурите и приложените неподписани описи, общото количество на продадени рамки за очила, означени със знак DACCHI е 370 бр. Представени са и две митнически декларации за внос на стоки, от 01.06.2001 г. и 25.05.2001 г., с изпращач (износител) Бейджинг Каналот Импорт-Експорт - Китай, и получател е ЕТ И. Петкова . Внесените стоки са рамки за очила, калъфи за очила, стъкла за очила и слънчеви очила, като съгласно допълнителни описи (опаковъчни листа) към митническите документи 900 бр. рамки за очила са означени със знак DACCHI. С решение от 22.07.2002 г. е вписано прекратяване на дейността на едноличния търговец, без данни за правоприемство от друг търговец. Съдът е посочил, че по делото се установява, че Омега-оптик-1 ЕООД е правоприемник на ЕТ Илейн Оптик И. Симеонова , с променено наименование на ЕТ Мегаоптик И. Симеонова . Съгласно представена митническа декларация за внос на стоки от 21.12.2002 г., с изпращач (износител) Akoni Commercial Ltd, Китай и получател е ЕТ Мегаоптик И. Симеонова , са внесени стоки - рамки за очила, калъфи за очила и стъкла за очила, като на допълнителни описи (опаковъчни листа) към митническите документи е посочено, че 1200 бр. рамки за очила са означени със знак DACCHI. По административната преписка са представени 12 броя декларации от май 2018 г. от управители на различни търговски дружества, съгласно които дружествата имат трайни търговски отношения с Омега-оптик-1 ЕООД от 14-16 години, в рамките на които дружеството им е доставяло всякакви видове рамки за очила, коригиращи лещи, стъкла за очила, както и всякакви аксесоари за тези продукти, включително означени с марката DACCHI. Представени са фактури, издадени в периода 2001 г. - 2019 г. от ЕТ Мегаоптик И. Симеонова и Омега-оптик-1 ЕООД, с неподписани описи към тях, съгласно които търговците са доставяли рамки за очила, слънчеви очила, лещи за очила, калъфи, аксесоари с марката DACCHI. Представен е лицензионен договор за търговска марка от 15.10.2002 г., сключен между Romeo Beijing Trade со Ltd, Китай (лицензодател) и ЕТ Мегаоптик И. Симеонова (лицензополучател) за предоставяне на неизключителна лицензия за ползване на марки, сред които и DACCHI, за всички регистрирани класове съгласно МКСУ за срок от 10 години. В договора е уточнено, че лицензополучателят има право да използва търговските марки на територията на Република България специално за производството на оптични лещи, очила и други стоки от клас 9 МКСУ, включени в обхвата на закрила на регистрираните марки. Анализирайки посочените доказателства съдът е приел, че дори да се приеме за установено използването на марката в търговската дейност на Омега-оптик-1 ЕООД и лицето, чието предприятие се влива в неговото, това използване не е като на собствена марка, а на марка на трето лице по отношение на която са предоставени лицензионни права. От представените доказателства не се установява марката да е свързвана от лицата, опериращи на българския пазар, изключително с Омега-оптик-1 ЕООД, като продуктите от клас 9 МКСУ, обозначени с марката DACCHI, са били внасяни и разпространявани на българския пазар и от лица, различни от жалбоподателя и ЕТ Мегаоптик И. Симеонова , чието предприятие се е вляло в неговото. Не се установява лицата, на които са доставени стоките в различните периоди да са свързвали по някакъв начин марката със съконтрахента си, като лице което я притежава. Ето защо съдът е приел, че марката се е използвала в търговската дейност на територията на Република България, но не е установено Омега-оптик-1 ЕООД да е действителният й притежател, преди нейната регистрация. Предвид изложеното, съдът е достигнал до извод, че оспореното решение на председателя на ПВ е законосъобразно, а жалбата на Омега-оптик-1 ЕООД следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. За установяване на фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, подлежащи на доказване в своята кумулативност са следните обстоятелства: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на атакуваната марка, като ползването следва да е продължило към момента на подаване на искането за заличаване; 4. идентичност или сходство между атакуваната марка и нерегистрираната марка и техните стоки или услуги, което обуславя вероятност от объркване на потребителите. В случая по делото не е спорно, че е подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка от Омега-оптик-1 ЕООД и са платени таксите по чл. 42, ал. 6 ЗМГО. Не е спорно също така, че е налице идентичност на твърдения за използван от Омега-оптик-1 ЕООД знак с този като марка от Милано груп къмпани ЕООД (с предишно наименование Транс ойл корпорейшън ЕООД). Идентични са и стоките, по отношение на които Омега-оптик-1 ЕООД твърди, че е използвал марката и част от тези за които марката е регистрирана от Милано груп къмпани ЕООД стоките от клас 9 МКСУ "оптични апарати и уреди, противозаслепяващи очила". Спорният по делото въпрос е налице ли е действително използване на марката DACCHI в търговската дейност на Омега-оптик-1 ЕООД през релевантния период преди датата на заявката на атакуваната марка (06.08.2003 г.), което ползване да е продължило до момента на подаване на искането за заличаване (09.01.2020 г.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че предвид факта, че не е установено универсално правоприемство между Омега-оптик-1 ЕООД и ЕТ Кир-Г. К. Петров , ЕТ ДИ-СИ-Оптика Г. Петков , ЕТ МАРИ-ОПТИК М. Василева , ЕТ И. Петкова , представените доказателства (митнически декларации за внос, допълнителни описи към митническите документи, фактури за продажба и описи към тях) за установяване на използването на марката от посочените дружества не могат да се вземат предвид за установяване на използването на марката от Омега-оптик-1 ЕООД. По отношение на представените доказателства, касаещи ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова : По делото е установено, че Омега-оптик-1 ЕООД е вписано в търговския регистър на 18.03.2003 г. с едноличен собственик И. Симеонова. С Решение 3 от 13.12.2006 г. на Софийски градски съд е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова , като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на Омега-оптик-1 ЕООД и прекратяване на ЕТ ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова и заличаването му в търговския регистър. Поради това правилно съдът е приел, че е установено правоприемството между ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова и Омега-оптик-1 ЕООД. По отношение на представения лицензионен договор за търговски марки от 15.10.2002 г., сключен между Romeo (Beijing) Trade со Ltd, Китай (лицензодател) и ЕТ Мегаоптик И. Симеонова (лицензополучател), съдът правилно е приел, че използването на марката от ЕТ Мегаоптик И. Симеонова , чието предприятие се влива в Омега-оптик-1 ЕООД, не е като на собствена марка, а на марка на трето лице по отношение на която са предоставени лицензионни права. Съгласно договора Romeo (Beijing) Trade Со Ltd, Китай (лицензодател) преотстъпва на ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова (лицензополучател) правото на ползване върху следните търговски марки - DACCHI , ROMEO , ROMEO POPULAR , POPULAROMEO , ROSEHEIR, BLUE CLASSIC и PARADISE . Лицензодателят преотстъпва на лицензополучателя неизключителна лицензия за ползване на марката за всички регистрирани класове съгласно МКСУ. В договора е предвидено, че лицензополучателят има право да използва търговската марка специално за производството на оптични лещи, очила и други стоки включени в клас 9 на МКСУ, включени в обхвата на защита на марката. Договорът се сключва за срок от 10 години. За ползването на търговските марки лицензополучателят се задължава да заплаща еднократно годишно възнаграждение в размер на 100 USD. Предвидено е търговската марка да бъде използвана от лицензополучателя на цялата територия на Република България. Предвидено е, че лицензополучателят има право да използва марката, предмет на настоящия договор, за обозначаване на стоки, за извършване на производство, внос, доставка и продажба на обозначени с марката стоки, както и за рекламни цели. Видно от съдържанието на лицензионния договор притежател на марката DACCHI е Romeo (Beijing) Trade Со Ltd, а ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова е имал право да ползва марката само в качеството си на лицензополучател. Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него, т.е. за използване от притежателя, а не от лицензополучателя. Предвид посоченото не се установява, че ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова , а в последствие и Омега-оптик-1 ЕООД е използвало марката DACCHI в качеството му на притежател на тази марка. Представената по делото митническа декларация за внос на стоки от 21.12.2002 г., с изпращач (износител) Akoni Commercial Ltd, Китай и получател е ЕТ Мегаоптик И. Симеонова , от която се установява, че от едноличния търговец са внесени стоки - рамки за очила, калъфи за очила и стъкла за очила, като на допълнителен описи (опаковъчен лист) е посочено, че 1200 бр. рамки за очила са означени със знак DACCHI, е в периода на действие на лицензионния договор. В представените по делото фактури (издадени в периода от 2001 г. до 2003 г.), част от които са в периода на действие на лицензионния договор, по които като доставчик е посочено ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова , не се съдържа марката DACCHI. Тя се съдържа само в описите към тях, подписани само от представител на едноличния търговец, които не могат да бъдат годно доказателство, доколкото съставянето и съществуването на описите не е отбелязано в документа, към който се твърди, че са издадени, за да се приеме, че са неразделна част от същия документ. В останалите представени по делото фактури (издадени в периода от 2003 до 2019 г.), част от които също са в периода на действие на лицензионния договор, с доставчик Омега-оптик-1 ЕООД също не се съдържа марката DACCHI. Тя отново се съдържа само в описите към тях, част от които са подписани само от представител на дружеството. Както се посочи описите не могат да бъдат годно доказателство, доколкото съставянето и съществуването им не е отбелязано в документа, към който се твърди, че са издадени, за да се приеме, че са неразделна част от същия документ. Наред с това част от описите не съдържат подписи на нито една от страните по доставката. Представените 10 броя декларации от май 2018 г. от управители на различни търговски дружества, съгласно които дружествата имат трайни търговски отношения с Омега-оптик-1 ЕООД от 14-16 години, в рамките на които дружеството им е доставяло всякакви видове рамки за очила, коригиращи лещи, стъкла за очила, както и всякакви аксесоари за тези продукти, включително означени с марката DACCHI, предвид представения по делото лицензионен договор, също не установяват, че при извършване на доставките, в голяма част от посочения в декларациите период, Омега-оптик-1 ЕООД е използвало марката DACCHI в качеството му на притежател на тази марка, съответно не е установена начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, по-ранна от датата на подаването на заявката за регистрация на атакуваната марка. От събраните по делото веществени доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин от кого, кога и къде са произведени стоките калъфи за очила, кърпички за почистване на очила, рамки за очила, слънчеви (противозаслепяващи) очила, леща за очила, верижка за очила, съответно от кого, кога и къде са поставени наличните знаци по тях. Предвид изложеното не може да бъде установено, че марката DACCHI е била използвана, в релевантния период, от ЕТ Мегаоптик - И. Симеонова , а в последствие и от Омега-оптик-1 ЕООД, за стоките от клас 9 МКСУ, в съответствие с основната й функция, а именно да гарантира на потребителя идентичност на произхода на стоките, с цел да създаде и запази пазар за тях. В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направеното от процесуалния представител на Милано Груп Къмпани ЕООД искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция също е основателно, като своевременно предявено и доказано по размер. Поради това и на основание чл. 143 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Милано Груп Къмпани ЕООД сумата от 900, 00 лв., представляваща направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски за първоинстанционното производство са присъдени на дружеството с обжалваното в настоящето производство решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение