Решение № 150 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 34/2015 г.

Решение № 150 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 34/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1791 от 7.08.2014 г. по т. д. № 980/2014 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение, постановено по жалбата на [фирма] е потвърдено Решение № 15 от 3.01.2014 г. по т. д. № 9185/2012 г. на Софийски градски съд. С него е била отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ на акционерното дружество-касатор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Счита, че неправилно апелативният съд не е допуснал събирането на допълнителни доказателства относно актуалното състояние на ответното дружество, като към периода на провеждане на въззивното производство, характеристиките на неплатежоспособност на длъжника за били налице. Не са били обсъдени и събраните пред първата инстанция доказателства и по-конкретно - заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Искането е за касиране решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за установяване на фактическите обстоятелства по спора. Ответникът по касация [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК и не е изразил становище в съдебно заседание. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по въпросите: 1./ Приложимостта на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелност - Решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на I т. о. на ВКС; 2./ Към кой момент следва да се прецени обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството? - Решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на II т. о. на ВКС. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Молбата по чл. 625 ТЗ на [фирма] е депозирана на 14.12.2012 г. и искането за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] произтича от непогасени задължения по договор за банков кредит от 2004 г. в общ размер 175886.79 евро за което задължение е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда и на основание чл. 417 и сл. ГПК. Поради липса на възможност за удовлетворяване по реда на индивидуалното принудително изпълнение, кредиторът е инициирал универсално такова. Последователно подържаната теза на ответника-длъжник е, че затрудненията му са временни и той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да бъдат застрашени интересите на кредиторите. Тази теза е била възприета и от първоинстанционния съд, който мотивирайки се със събраните по делото доказателства, установяващи състоянието на длъжника към 31.12.2012 г., е отхвърлил молбата на банката-кредитор за откриване на производство по несъстоятелност с решението си от 03.01.2014 г. Въззивното производство е инициирано на 27.01.2014 г. В жалбата на [фирма] се твърди необоснованост на извода на СГС, че длъжникът разполага с имущество, както и че затрудненията му за погасяване на частноправните и публичноправните задължения са временни. Поискал е събиране на допълнителни доказателства относно актуалното състояние на [фирма] с оглед показателите и за 2013 г. в хипотезите на чл. 608, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Съставът на САС е приел, че искането за събиране на доказателства е несвоевременно. Основал е решението си на събраните в първоинстанционното производство доказателства, сочещи състоянието на дружеството към 31.12.2012 г. По правните въпроси. С постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на I т. о. и Решение № 153 от 23.12.2010 г. на I т. о., ВКС е приел, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ТЗ не се прилага в производството по несъстоятелност с оглед нуждата, в това производство да бъде съобразена динамиката на търговските отношения. Изводът на ВКС е обусловен от спецификата на производството по несъстоятелност. В рамките на производството по първата фаза, подлежи на установяване икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за възможността му да погасява задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Това включва съпоставка на стойността на краткотрайните му активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му. Не е без значение и общата задлъжнялост, особено в хипотезата на твърдението на длъжника, че затрудненията му са временни. Обстоятелството дали затрудненията са временни, може да бъде проверено в производството пред въззивната инстанция, която да установи налице ли са новонастъпили изменения, потвърждаващи или опровергаващи тезата както за временния характер на затрудненията, така и за увеличаване или намаляване стойността на краткотрайните активи. Оттук произтича и отговора на втория правен въпрос - определянето на възможността на длъжника да обслужва/погасява задълженията си, така, че това да не затруднява търговската дейност на предприятието, което от своя страна би увредило интересите на кредиторите му, е динамичен процес по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и релевантно е икономическото състояние на длъжника, установено във въззивното производство по реда на чл. 268, ал. 3 вр. чл. 267 ГПК. По същество. От отговорите на поставените правни въпроси, следва изводът, че като не е допуснал събирането на допълнителни доказателства за установяване на икономическото състояние на длъжника след 31.12.2012 г., съставът на Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до неизясняване на релевантни за спора факти. Това налага касирането на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия по чл. 267 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. на основание чл. 293, ал. 3 ГПК