Решение № 3000 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2025 г.

Производството по делото е по реда на 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 25773 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело 8750/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление вх. САГ24-ГР00-1711/ 25.07.2024г. за издаване на разрешение за изработване на проект изменение на подробен устройствен план и преписката е върната на административния орган за произнасяне с мотивиран акт. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Ц. Г. Ш. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София - град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. За да постанови оспореното решение съставът на административния съд приема, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да разреши на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.1979.1679 по КККР на район Витоша, м. Драгалевци-разширение юг за образуване на нов УПИ V-1679 за Жс, кв. 109 по плана на гр. София. Като се позовава на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, според която компетентният орган със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на ПУП, съдът приема, че органът дължи произнасяне с изричен акт и формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен само на това основание. Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Както административният съд правилно отбелязва, мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган, когато при изпълнение на установените в хипотезата на правната норма условия, този орган има задължение да се произнесе с акт с конкретно съдържание. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което преценката на неговата законосъобразност не може да се ограничи до формалното съответствие с предвидените в чл. 135, ал. 3 ЗУТ актове, както първоинстанционният съд неправилно приема, а следва да бъде направена като се изследват всички фактически и правни предпоставки, обуславящи направеното искане и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не го уважи (ППВС 4/1976 г.). В случая преценка за материална законосъобразност на оспорения мълчалив отказ фактически не е извършена. Производството по чл. 135, ал. 1 ЗУТ регламентира предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. В оспореното решение тези предпоставки не са обсъдени от съда и съответно не е извършена преценка за наличието на условия за произнасяне по подаденото заявление с положителен акт. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК мотиви в този смисъл не са изложени, а единственото съображение за отмяна на формирания мълчалив отказ не е свързано с преценка на посочените по- горе предпоставки. Същевременно от страна на съдебния състав не са обсъдени и представените по делото доказателства и не са установени релевантните за правилното решаване на спора факти. Пропуските при обсъждането на относимите доказателства и липсата на мотиви представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Липсата на мотиви, както и необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, препятстват произнасянето на касационната инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе, да изясни релевантните за производството по чл. 135, ал. 1 ЗУТ обстоятелства, като при необходимост събере доказателства, които да установят съответствието на представеното предложение с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията на действащия ОУП, включително чрез използване на специални знания. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,