Решение № 4705 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Вахедяр, гражданин на Афганистан, чрез пълномощника му адвокат Гитева, срещу Решение 7564 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело 6023/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск. Ответната страна Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на З. Вахедяр против Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, отчаяние, чувство за безпомощност и малоценност от признато със съдебно разпореждане незаконосъобразно задържане в Център от затворен тип към РПЦ [населено място] в продължение на 40 дни. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е установено от доказателствата по делото да е причинена неимуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. По делото безспорно е установено, че с влязло в сила съдебно разпореждане е наредено да се преустановят действията по принудително настаняване на ищеца в Център от затворен тип към РПЦ [населено място], при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В случая ищецът е понесъл неимуществени вреди, състоящи се в психологически и емоционални страдания, които са понесени от незаконното му лишаване от правото на свобода. Съгласно чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), приложима пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение. Неправомерните действия по задържане на лицето, без наличие на основание за това, в помещение от затворен тип, по съществото си лишава ищеца от свобода и основава негативно отражение върху психическото му състояние, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат от незаконно продължилото изпълнение на принудителната мярка по чл. 45в, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, след отпадането на действието й, което е установено с влязъл в сила съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответника, че предявеният иск се е основавал на чл. 3 от ЕКПЧ. Видно от двете уточнения на исковата молба това позоваване е било във връзка с втория обективно съединен иск, който с определение е отделен от настоящото производство за образуване на ново дело с огледа фактическата и правна сложност. На следващо място посочената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда - съдът е този, който следва да определи приложимото право, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Съобразявайки характерът на въздействие и продължителността на задържането на ищеца в център от затворен тип без законно основание, съдът намира, че е справедливо обезщетяването на причинените вреди със сума в размер на 800 лева. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, която съобразно Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи се дължи от момента на преустановяването им. В случая следва да бъде присъдена от датата на освобождаването на ищеца от центъра от затворен тип 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона, поради което решението му следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. Вахедяр против Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 800 лева, за периода от 12.12.2022 г. до 20.01.2023 г., както и в частите, с които е осъден З. Вахедяр да заплати по сметката на Административен съд София-град възнаграждение за преводач в размер на 20 лева и на ответника сумата от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в посочения размер, ведно със законната лихва от 20.01.2023г. до окончателното й изплащане. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение