Решение № 1265 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2017 г.

Решение № 1265 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Председателя на Сметна палата на Р България, чрез пълномощник гл. експерт Ю. Беев против Решение № 147/10.05.2017 г. по адм. дело № 203/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т. Твърди се че решението е недопустимо или евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сметната палата на РБ не била надлежно легитимиран ответник по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не били налице доказателства за настъпили за ищеца в първоинстанционното производство вреди, които да са пряка и непосредствена последица от издаденото срещу него наказателно постановление. Ответната по жалбата страна депозира становище, с което определя жалбата като неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Съда обсъдил и съобразил събраните доказателства. Излагат се доводи по същество. Ответната по жалбата страна счита, че решението е правилно и обосновано. Моли да бъде оставено в сила. Изтъква доводи за неоснователност на депозираната пред настоящата инстанция жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Сметна палата на РБ е осъдена да заплати на Й. Михтиев сумата от 200 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отменено НП с № НП-ЗОП-26/29.12.2011 г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 300 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на описаното и отменено от съда наказателно постановление ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане. В останалата част до 2000 лева претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди искът е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 100, 91 лева направени по делото разноски. За да постанови акта си първоинстанционния съд е установил по безспорен и категоричен начин, че с Решение № 245/15.08.2012 г. по НАХД № 89/2012 г. е отменено НП с № НП-ЗОП-26/29.12.2011 г. с което на Й. Михтиев е било наложено наказание глоба в размер на 2000 лева. Първоинстанционното съдебно решение е потвърдено с Решение № 484/20.12.2012 г. на Административен съд – В. Т. В хода на производствата по оспорване на НП, Михтиев е бил надлежно представляван от адвокат, на който е изплатено възнаграждение в размер на 200 лева. Тази сума е присъдена в полза на ищеца, тъй като съдът е преценил, че са налице изискуемите за това основания, а именно отменен по съответния ред незаконосъобразен акт, настъпила вреда от този акт и причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Съдът е приел, че са налице основанията за присъждане и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като в резултат на отмененото наказателно постановление Михтиев е претърпял неимуществени вреди в повече от нормално допустимите за лице, което е наказано за административно нарушение по реда на ЗАНН. За да достигне до този извод съдът е взел предвид общественото положение което е заемал ищеца към момента на издаване на НП, обстоятелството, че е изпълнявал функции в органите за местно самоуправление в О. Г. О., което го определя като публична личност. Взел е предвид и обстоятелството, че наложеното наказание е станало известно на обществеността, чрез разгласяване на информация в тази насока във вестник издаван на територията на общината. Разноските в полза на Михтиев са съобразени с размера на уважената част на уважения иск. Жалбата е подадена от субект имащ правен интерес от оспорване на първоинстанционен неблагоприятен за него съдебен акт, в сроковете визирани в чл. 211 от АПК, поради което се явява допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за наличието на пасивна процесуална легитимация у ответника по първоинстанционното производство. Твърденията, че същият не може да бъде отговорен за претърпените от ищеца вреди, тъй като не бил административен орган по смисъла на закона не се подкрепят от събраните по делото доказателства и от приложимата нормативна база. Безспорно е, че Сметната палата на РБългария, в лицето на нейния председател е административно-наказващ орган. Държавата е възложила на Сметната палата изпълнението на административни функции, в това число и за упражняване на административно-наказателни правомощия. След като този орган е оправомощен да изпълнява тези функции, то именно той следва да бъде и ответник по иск за претърпяни от тези му действия имуществени или неимуществени вреди. В правомощията на държавата е да възлага изпълнението на определен вид дейности на органи и извън изпълнителната власт, с което е дадена възможност за ангажиране на тяхната отговорност при неправилно или незаконосъобразно упражняване на тези правомощия. В хода на съдебното дирене за събрани достатъчно доказателства за извършения от Михтиев разход за адвокатско възнаграждение на участвалия с цел осъществяване в пълнота правото му на защита адвокат Попова. Приложени са документи, от които е видно, че разходът в размер на 200 лева е действително и своевременно извършен, поради което настоящата инстанция счита, че решението в тази му част е обосновано и законосъобразно. Настоящият касационен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за основателност на претенцията за присъждане на неимуществени вреди, претърпяни в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт – НП с № НП-ЗОП-26/29.12.2011 г. Безспорно по делото е, че Й. Михтиев е публична личност, с оглед участието му в обществения живот на гр. Г. О. В това си качество и с оглед длъжността, която е заемал – кмет на О. Г. О., Михтиев е бил оправомощен и задължен да предприема действия по осигуряване на нормалното функциониране на общината и да организира изпълнението на задълженията на същата към населението. При изпълнение на тези свои задължения и в качеството си на възложител на обществени поръчки, Михтиев е подлежал на контрол от съответните органи, в това число и от страна на Сметна палата на Р. Б. В правомощията на тези органи е да извършат проверка и да формулират становище за липсата или наличието на извършено от лицето административно нарушение, като наложат при необходимост и съответна санкция. Безспорно е, че санкционирането на всяко лице от страна на администрацията води до негативни усещания. За да се ангажира отговорността на държавата за настъпили вреди в резултат на такива действия следва да се установи, че тези негативни усещания са настъпили за търсещия обезщетение в степен и интензитет значимо по-висок от нормалното. В случая такива доказателства не са представени. Обстоятелството, че ищецът е публична личност не води до извод за завишени негативни усещания у него. Напротив, качеството му на кмет на община, предполага значително в по-голяма степен приемане на критика, търпяне на контрол и понасяне на отговорност, отколкото при всеки обикновен гражданин. Заемайки длъжността и изпълнявайки административни функции с важно обществено значение, лицето е приело да бъде контролирано, критикувано и наказвано при необходимост, за своята дейност, която един или друг правен субект счита за неправилна или незаконосъобразна. Законодателят е предвидил възможността на такова лице за защита чрез оспорване на негативни за него актове на администрацията пред две съдебни инстанции и безспорно Михтиев се е възползвал от това. Съдът е отменил наказателните постановления, които е счел за незаконосъобразни, а част от тях видно от изложението на страните е потвърдил. По този начин ищецът пред първоинстанционния съд е защитил както правната си позиция в производството, така и името, и честта си пред обществото. Предвид описаното, настоящият съдебен състав счита, че Михтиев не е търпял неимуществени вреди в резултат на отмененото НП, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния административен акт и които да подлежат на обезвреда. В тази си част решението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради липсата на предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ основания за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на конкретния административен орган, а именно: да е налице вреда и да е установено по безспорен и категоричен начин причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдяната като настъпила в резултат на същия от ищеца вреда. Решението в тази част следва да бъде отменено и предявения от Михтиев иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с обявеното за незаконосъобразно НП с № НП-ЗОП-26/29.12.2011 г. да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени от ответника по касационната жалба разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение