Решение № 2880 от 11.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Николова и двете от гр. Перник, [улица], чрез техният пълномощник, срещу решение 19 от 10.02.2023 г. по адм. дело 328/2022 г. на Административен съд Перник. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на община Трън, чрез процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Николова и М. Николова срещу заповед РД-05-312 от 19.07.2022 г., издадена от кмета на община Трън, с която на същите е наредено да премахнат незаконен строеж "Пристройка към съществуваща паянтова жилищна сграда", находящ се в ПИ1 по геодезическо заснемане на [населено място], общ. [община], махала [махала] . С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, съобразно определянето на констатираната лятна кухня от допълващо застрояване, второстепенна постройка по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, същата се категоризира като строеж от VI-та категория, в изискуемата от закона писмена форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, с фактически и правни основания за нейното издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Констатираният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доказателственият материал по делото сочи за извършване на строежа през 2019 г., обстоятелство установено с показанията на разпитания по делото свидетел и по данни на строителя, за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Следователно строежът не е търпим и подлежи на премахване. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че лятната кухня и извършения ремонт на покрива на съществуващата в имота сграда, заедно с новоизградената подпорна стена към същата представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са издавани строителни книжа. В съставения констативен акт 1 от 06.07.2022 г. и след това в издадената заповед за премахване, строителството е описано както следва: "Към съществуващата жилищната сграда с размер 3.40 м./12 м. на която е премахната покривната конструкция е престроена нова част с размери 3.40/8.00 м. и е направен нов покрив, който обхваща и старата част, пристройката е изградена от тухли с бетонов пояс - изградена дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Поставена е ПВЦ дограма. Строено е с тухла, като на северната част е започнато поставяне на външна изолация. Няма вътрешна мазилка, без бетонова плоча с дървен гредоред. В пристройката също няма ел. инсталация и вода. Обектът е изграден през 2019 г. по данни на строителя. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза както и дадените пред съда свидетелски показания, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал е установено, че към съществуващата жилищната сграда с размер 3.40 м./12 м. на която е премахната покривната конструкция е присторена нова част с размери 3.40/8.00 м. и е направен нов покрив, който обхваща и старата част, пристройката е изградена от тухли с бетонов пояс - изградена дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и представлява жилищна сграда лятна кухня от допълващо застрояване, второстепенна постройка по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се категоризира като строеж от VІ-та категория. Така описаният строеж по строителни материали, размери и предназначение настоящият състав намира за достатъчно индивидуализиран за извършването на преценка на материалната законосъобразност на заповедта. Настоящият състав не приема оплакването в касационната жалба за неясен предмет на нареденото за премахване поради липса на индивидуализация на незаконния строеж. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строеж изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касаторите. Премахването му може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Незаконното строителство безспорно е реализирано през 2019 г., съгласно представения по делото констативен акт 1 от 06.07.2022 г., както и свидетелски показания по делото и по данни на строителя. Следователно, съдът е изложил правилни мотиви за неприложение на разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като момента на изграждането на строежа попада извън периодите, за които са относими нормите за търпимост. Установеният незаконен строеж не е търпим и подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на кмета на община Трън за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 1250 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,