Решение № 641 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2020 г.

Решение № 641 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 296/10.06.2020 г., постановено по адм. д. № 1304/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) №Р-16001318004850-091-001/01.04.2019., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 377/20.06.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице идентичност между обхватите на ревизионното производство за установяване на задължения на жалбоподателя- ревизирано лице по ЗДДС и на ревизията за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 от ЗДДС за заплащане на задължения на друго лице, тъй като е различно основанието за възникване на задължението за заплащане на данъка. Неправилно съдът е приел, че актът е нищожен защото заповедта за възлагане на ревизията, с която е започнало ревизионното производство е издадена от орган по приходите, който не притежава материална компетентност и производството е следвало да се възложи съгласно правилата на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло РА. Ответникът – ЕТ "Томи В. Папазова", чрез пълномощника си адв. Н. Божилов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Пазарджик е законосъобразността на Ревизионен акт №Р-16001318004850-091-001/01.04.2019., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 377/20.06.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив, с който е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на ЕТ "Томи В. Папазова" за внасяне на задължения за данък върху добавената стойност на трето лице - "Орион 2001" ООД за д. период м. 12.2012 г. – м. септември 2013 г. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията, приключила с оспорения РА е възложена със ЗВР № Р-16001318004850-020-001/17.08.2018 г., с предметен обхват – отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от "Орион 2001" ООД за д. п. 01.12.2012 г. -30.09.2013 г. Според приетите по делото РД № Р-16001317004906 от 18.12.2017 г. и РА № Р-16001317004906 -091-001 от 16.01.2018 г. на ЕТ "Томи В. Папазова" е била извършена ревизия за периода 01-01. 2012 г. – 31.12.2013 г. обхващаща задължения по ЗДДС. Т. е била е извършена ревизия за същите данъчни периоди и относно същите доставки. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че след като е налице влязъл в сила ревизионен акт за д. п. 01.12.2012 г. - 30.09.2013 г., то ревизията за ангажиране на отговорността на търговеца по чл. 177 ЗДДС за същия данъчен период е следвало да бъде възложена от териториалния директор. Този свой извод той е аргументирал с нормата на чл. 134, ал. 1 ДОПК и след като е съобразил, че в случая ЗВР е издадена от началник - сектор, "Ревизии", в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, решаващият състав е приел, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 ДОПК оспореният РА е издаден от некомпетентни органи. Въпреки, че оспореният РА е приет за нищожен, първоинстанционният съд е изложил и кратки мотиви досежно материалната му законосъобразност: За да приеме за незаконосъобразен РА, с който е установена солидарна отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС в общ размер на 123 43,672 лв. за задълженията на "Орион 2001" по фактури /непосочени/ съдът е намерил за неоснователни доводи на приходните органи, че е налице знание от страна на РЛ по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС. Посочил е, че няма нито едно доказателство от което да е видно, че едноличния търговец е знаел или е бил длъжен да знае, че "Орион 2001" ООД няма да внесе дължимия ДДС и то по конкретните фактури по които получател е жалбоподателя, макар непосочени в РА и РД. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира че решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице идентичност между обхвата на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на едноличния търговец по ЗДДС и на процесната ревизия за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на чл. 117-120 ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарна отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. В случая предметния обхват на предходното и процесното ревизионно производство е изрично разграничен, като в заповедта за възлагане на процесната ревизията /л. 113 е конкретизиран обхвата на ревизията - периода на ревизията от 01.12.2012 г. - 30.09.2013 г. и вида на задълженията – отговорност за ДДС по доставки, извършени от "Орион 2001" ООД. Следва да се посочи и обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на ЕТ по чл. 177 ЗДДС, а са преценявани единствено условията за признаване на правото на данъчен кредит в качеството му на получател. Като е стигнал до други правни изводи и е приел твърденията на жалбоподателя за повторност на процесната ревизия по на чл. 177 ЗДДС за основателни, административния съд е допуснал нарушение на закона. В случая с оспореният пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на ЕТ "Томи В. Папазова" за задължения за данък върху добавената стойност на трето лице - "Орион 2001" ООД за д. период м. 12.2012 г. – м. септември 2013 г. в размер на 123 432,67 лв. Правилно е приел първоинстанционният съд, че в ревизионният доклад /л. 57 е посочен размера на вменената отговорност по ЗДДС по периоди, но не и по фактури. В РД /л. 53 е посочено, че "Орион 2001" ООД има изискуеми публични задължения по ЗДДС, които не е внесъл за периода м. 12.2012 г. – м. 09.2013 г. в размер на 1 047 404,10 лв., като за същия период РЛ е ползвало данъчен кредит по 96 бр. фактури с посочен доставчик "Орион 2001" ООД с предмет на доставка "фураж" и "покупка на материал", отразени в дневник покупки и СД по ЗДДС в размер на 484 912,20 лв. В табличен вид тези фактури са описани по дата на издаване, ЕИК, име, вид, стойност и ДДС. Нито в ревизионния доклад, нито в РА не е посочено по кои фактури е внесен ДДС от доставчика, по кои фактури е размера на отговорността по чл. 177 ЗДДС, посочени са единствено периоди. Отделно от това в РД е отразено, че за м. септември 2013 г. вменената отговорност е в размер на 144 921,36 лв., с РА от 14.08.2015 г. Т. е през 2015 г. отново е извършвана ревизия на ЕТ за периода м. 09.2013 г., и то с предмет задължения по ЗДДС във връзка с доставки от "Орион 2001" ООД. Неправилното изясняване на делото от фактическа страна лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания ревизионен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. С оглед изложеното, ВАС намира касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Пазарджик. Същият следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са относими по спора, като прецени налице ли са предпоставките визирани в чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на отговорност на ЕТ "Томи В. Папазова" за дължимия и невнесен данък от "Орион 2001" ООД, както и да вземе предвид изложеното по-горе в настоящото решение. При условията на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 въвъ вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение