Решение № 3407 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 521/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Мес Ко ММ5 ЕООД, ЕИК 113546491, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец 1, чрез пълномощника адв. А. Машев, срещу решение 3273/24.10.2024 г., постановено по адм. дело 152/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище за незаконосъобразност на процесния Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) в обжалваната му част на определени задължения за компонент ТБО, включващи годишна цена за един брой съд за събиране в размер на 1 659 лв. Твърди че от дружеството е подадена декларация по чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определянето иадминистрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград (НОАМТЦУТОБ), с която надлежно е декларирало съответните обстоятелства. Счита че в случая спорен остава фактът на реалното предоставяне на услугите спрямо задълженото лице, тъй като общината не е осигурила съд за ползване съгласно нормата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Отправя искания за отмяна на обжалваното съдебно решение и за присъждане на деловодни разноски. Ответникът директор на Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Благоевград, чрез юрк. Г. Марчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор от 03.01.2025 г. и моли да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мес Ко ММ5 ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация DT000182/17.11.2023 г., издаден от ст. експерт в дирекция МДТ при Община Благоевград, потвърден с Решение P-DT000182/16.01.2024 г. на директора на Дирекция МДТ при Община Благоевград, в частта на определените задължения за Такса Битови отпадъци , които включват цена за 1 бр. съд 1 659 лв. за всяка година от 2020 г. до 2023 г., вкл. За да достигне до този резултат административният съд е приел за безспорна собствеността върху недвижимите имоти, описани в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 3115/28.06.2010 г. и създадената организация по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на с. Зелендол, Община Благоевград, съгласно заповедите на кмета на общината. По искане на жалбоподателя по делото е назначена комплексна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 01.10.2024 г. В заключението на вещите лица е обобщена информацията за начина на изчисляване на задълженията за недвижимия имот, намиращ се извън границите на населеното място с. Зелендол на 120 м от главния път за с. Българчево. Констатирано е, че в близост до имота няма поставен контейнер за отпадъци, като най-близкият е на разстояние от 250 м. от входа на ПИ с идентификатор 30702.25.81 и се намира срещу входа на гробищния парк на селото. В рамките на задължителна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил издаването на АУЗД от компетентен орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, надлежно оправомощен от кмета на общината и при спазване на законоустановената форма. От правна страна спорът между страните е сведен до преценката за реалното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване от Община Благоевград за периода от 2020 г. до 2023 г. Посочено е, че съгласно нормативната уредба този факт се разглежда като материално-правно основание за заплащане на ТБО за притежаваните от жалбоподателя имоти. По повод разпределението на доказателствената тежест е направен изводът, че ответникът е ангажирал доказателства за предоставяне на услугата. Според мотивите, поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за сметосъбиране за всеки недвижим имот не е предвидено като изискване в ЗМДТ и в НОАМТЦУТО, респ. не може да се приеме като безусловен критерий при преценката дали съответната услуга е била реално предоставяна. В тази насока е обсъдено и отхвърлено като неоснователно наведеното оплакване за липса на предоставени контейнери в близост до поземления имот, тъй като поставените два срещу входа на гробищния парк в селото са обслужвани по график и са достатъчни за ползващите ги лица. В допълнение е отбелязано, че за дружеството е съществувало обективна възможност да не упражнява правото си по чл. 17, ал. 2, т. 2 от наредбата на Общинския съвет Благоевград, ако в предходните години от общината не е осигурила декларирания съд. Обжалваното съдебно решение на Административен съд Благоевград е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства по делото от страна на първоинстанционния съд. Единствено констатацията в АУЗД, че Мес Ко ММ5 ЕООД е данъчно задължено лице, в качеството си на собственик на недвижимо имущество, находящо се в с. Зелендол, Община Благоевград, не освобождава административния орган от възложената му с чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест. Принципно правилен е изводът на съда, че в тежест на административния орган е да докаже обстоятелствата, въз основа на които е предявил претенцията си за плащане на ТБО от Мес Ко ММ5 ЕООД за периода 2020- 2023 г. Негово е задължението да установи принадлежността на процесния имот към съответната територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Именно във връзка с последния факт е възражението на жалбоподателя, че декларираният по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 НОАМТЦУТО съд за събиране контейнер тип Бобър с обем 1.1 куб. м., е отдалечен и услугата по сметосъбиране и сметоизвозване практически не е била предоставена за имота му. По делото не е спорно отсъствието на доказателства, че през процесните периоди Община Благоевград е предоставила на жалбоподателя съд за събиране на отпадъците, според заявеното с четирите декларации по чл. 17 НОАМТЦУТО от 23.10.2019 г., от 29.10.2020 г., от 28.10.2021 г. и от 17.10.2022 г. Същата позиция по въпроса дори е застъпена открито в становището на ответника по касация. Поставянето на контейнер на разстояние около 250 метра от входа на ПИ с идентификатор 30702.25.81, както се установява от приетата без оспорване комплексна експертиза, не може да бъде тълкувано като изпълнение на задължението на общината. Това от своя страна изключва задължението на дружеството да заплати за съответния компонент от ТБО за периодите, през които е поискано определяне на размера на таксата на база предполагаем натрупан обем отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично (за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решение на Съда на ЕС по дело С-335/16). Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и се определя въз основа на разходите по предоставянето ѝ. В същия смисъл са решение 1612/19.02.2025 г. по адм. дело 10712/2024 г. на ВАС; решение 1639/19.02.2025 г. по адм. дело 7823/2024 г. на ВАС; решение 3932/11.04.2023 г. по адм. дело 9145/2022 г. на ВАС; решение 4673/17.05.2022 г. по адм. дело 8708/2021 г. на ВАС; решение 1383/28.01.2020 г. по адм. дело 9452/2019 г. на ВАС и други. В случая за неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО на кмета през процесните периоди свидетелства и полученият бланкетен отговор с писмо изх. ВД-00-23/11.01.2024 г. на главен експерт Главен еколог при Община Благоевград (л. 40 от делото). Според него в имот с идентификатор 30702.18.589, находящ се в землището на с. Зелен дол, община Благоевград, има поставен контейнер тип Бобър , без да се предоставят допълнителна информация или данни. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД DT000182/17.11.2023 г., в частта на определените задължения за ТБО за 1 бр. съд 1 659 лв. за всяка година от 2020 г. до 2023 г., Административен съд - Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, включително в частта на разноските. С оглед на гореизложеното вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по същество за отмяна на оспорения акт в посочената му част. Предвид изхода на делото Община Благоевград дължи направените разноски от Мес Ко ММ5 ЕООД за двете съдебни инстанции 103,10 лв. внесени държавни такси за съдебно обжалване, 1 296,68 лв. за изготвяне на комплексна експертиза и 2 464 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции или разноски в общ размер на 3 863,78 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,