Решение № 13800 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез пълномощника адв. Георгиева, срещу Решение 12494 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело 9612/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 18-8396 от 10.08.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че за процесния имот не е налице действащ подробен устройствен план /ПУП/, тъй като действието на одобрения през 2002 г. регулационен план е спряно по отношение на имота и не е възобновено. Според касатора в противоречие с разпоредбите на ГПК и обвързващата сила на актовете по чл. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, съдът не е зачел доказателствената сила на представения акт за общинска собственост /АОС/. Излагат се доводи за наличие на спор за материално право, поради което законосъобразно е отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Дамил ООД. Ответникът началника на СГКК София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Дамил ООД, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Даутева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът Областен управител на Област София, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Дамил ООД срещу заповед 18-8396 от 10.08.2022 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК, е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, одобрена със заповед РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, заявено със заявление вх. 01-607423/28.10.2021 г., подадено от Дамил ООД, изразяващо се в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 68134.803.1584 в съответствие с границите на УПИ III 1584, кв. 9 по регулационен план на м. Дианабад, одобрен със заповед РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София. В мотивите на заповедта е посочено, че от представените по преписката документи и от постъпилите възражения, се установява, че при разглеждане на искането възниква спор за материално право между заявителя Дамил ООД и Столична община, в качеството му на собственик на имоти с идентификатори 68134.803.1997 и 68134.803.2304, засегнати от процедираното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетите по делото писмените доказателства, в това число и заключенията на вещите лице по двете съдебно-технически експертизи, съдът приема за установено, че за първи път УПИ ІІІ - 1584, кв. 9, м. Дианабад, е урегулиран с подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на плана за регулация и застрояване /ИПРЗ/, одобрен със заповед РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, като през 2005 г. с извършената замяна на недвижими имоти между Столична община и праводателите на Дамил ООД сметките по регулация са уредени, поради което и на основание § 22, ал. 1, т. 1, б. б от ЗР на ЗУТ планът се смята за приложен. За неоснователно съдът приема възражението на Столична община, че ПУП-ИПРЗ, одобрен със заповед РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, не е приложен, поради висяща процедура по ИПРЗ от 2015 г., тъй като в случая планът за регулация по отношение на УПИ ІІІ-1584, кв. 9 е бил приложен още през 2005г. с уреждането на сметките по регулация между праводателите на Дамил ООД и Столична община, а с изменението на плана за застрояване през 2015 г., чиято процедура е висяща, се спира приложението на плана по отношение на застрояването, предвидено с плана от 2002 г. по аргумент на § 22, ал. 1, т. 2 от ЗР на ЗУТ. Съдът приема за безспорно установено по делото, че при попълването на процесния имот в кадастралната карта и кадастралните регистри през 2015 г. същият с малки разминавания не е нанесен в съответствие с границите му по одобрения и приложен ПУП - ИПРЗ от 2002 г., като установеното несъответствие налага отстраняването и привеждането на кадастралната граница по регулационна линия по реда на чл. 54, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Прието е от административния съд, че в случая не е налице спор за материално право, доколкото сметките по регулация са уредени през 2015 г. чрез договора за замяна между Столична община и собствениците на имот с пл. 1584 в съответствие с плана от 2002 г., следователно праводателите на Дамил ООД стават собственици на УПИ ІІІ-1584, кв. 9, м. Дианабад, който обаче е нанесен в кадастралната карта през 2015 г. с малки разминавания между имотните и регулационните граници. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че е налице основанието за изменение на кадастралната карта по отношение на имот с идентификатор 68134.803.1584, тъй като с исканото изменение ще се отстрани констатираната непълнота и грешка, която е съществувала към момента на първоначалното одобряване на кадастралната карта през 2015 г. предвид несъответствието на имотните границите на поземления имот спрямо одобрените регулационни линии по приложения регулационен план, което и установява хипотезата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК София. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. В случая, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обратно на приетото от първоинстанционния съд, правилно началника на СГКК София приема, че между заявителя Дамил ООД и заинтересованото лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР - Столична община, е налице спор за материално право, доколкото по делото безспорно се установява, че исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри предвижда промяна на границите на имот с идентификатор 68134.803.1584 и нанасянето им в съответствие с регулационните граници на УПИ III 1584, кв. 9 по ПУП, одобрен със заповед РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, при което се засягат границите на имоти с идентификатори 68134.803.1997 и 68134.803.2304, за които Столична община се легитимира като собственик за имот с идентификатор 68134.803.1997 с АОС 2743 от 09.11.2004 г., както и за имот с идентификатор 68134.803.2304 второстепенна улица, в съответствие с чл. 56, ал. 2 от ЗОбС. По делото се установява също така, че в съответствие с АОС 3165 от 26.11.2021 г. Столична община е и съсобственик на имот с идентификатор 68134.803.1584, предмет на исканото изменение на кадастралната карта, поради и което в процесния случай е налице и изрично несъгласие на един от съсобствениците на имот с идентификатор 68134.803.1584 с инициираната процедура за изменение на границите на този имот от другия съсобственик, като в тази връзка съдът е следвало да зачете доказателствената сила на представения АОС, който основание чл. 5 от ЗОбС е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Поради и това изразеното изрично несъгласие от страна на Столична община чрез депозирани в хода на административното производство възражения, противно на приетото от административния съд, индицира спор за материално право, който не е лишен и от обективно основание с оглед признаците на понятието в дефиниращата разпоредба на § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. Следва да се има предвид също така, че констатацията за наличието на спор за материално право не е обусловена от неговото изрично предявяване пред гражданския съд. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. В тази връзка и с оглед на изложените в касационната жалба твърдения и представени писмени доказателства, следва да се има предвид, че същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. В случая основание да се одобри исканата промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри би възникнало с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Поради това като достига до извод, че издаденият от началника на СГКК София отказ за остраняване на непълноти и грешки е незакосъобразен и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което несъответства на материалния закон и не се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че по отношение на процесния имот с идентификатор с 68134.803.1584 към датата на подаване на заявление вх. 01-607423/28.10.2021 г. от Дамил ООД, при съобразяване на влязлото в сила решение 8206/20.12.2016 г. на Административен съд София град по адм. дело 9888/2015 г., с което е отменено решение 307/28.05.2015 г. на Столичен общински съвет в частта, с която е одобрен ПРЗ относно УПИ III 1584, кв. 9 по действащия план и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част, планът за регулация и застрояване от 2002 г. по отношение на процесния имот е бил неприложим. Това е така, тъй като предвид цитираното съдебно решение и заповед РД-09-50-600/27.06.2012 г. на главния архитект на Столична община, с която е разрешено да се изработи проект на план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс на м. Дианабад, по отношение на имот с идентификатор с 68134.803.1584, съставляващ УПИ III 1584, кв. 9, устройствената процедура, започнала със заповедта за допускане, все още е висяща, а съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ заповедите, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Дамил ООД срещу процесната заповед, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на Столична община следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция внесена държавна такса в размер на 70 лева, съгласно приложена по делото вносна бележка. Независимо от направеното в срок искане за присъждане и на адвокатско възнаграждение, такова не следва да се присъжда, тъй като по делото не са представени доказателства нито за договорен размер на адвокатско възнаграждение между Столична община и адв. Георгиева, нито за реално изплатено такова от Столична община По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,