Решение № 3113 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 626/26.07.2023 г. по адм.дело 1195/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., с изх. 02 - 260 - 6500/8323 от 15.11.2022 г. и му е върната административната преписка за ново произнасяне по заявлението за подпомагане със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяна на решението, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Дамянова, с адрес в гр. Димитровград, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред АС уведомително писмо на основание чл.20, ал.1 от Наредба 4/ 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Дамянова не е одобрена за участие поради заявяването на 7 парцела с череши, неодобрени поради несъотвествие с изискванията на чл.26, т.4 от същата Наредба. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити. АС е изложил мотиви, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила, тъй като заявените за подпомагане от жалбоподателката парцели с трайни насаждения (череши) попадат в хипотезата на пар.25 от ПЗР на Наредба 4/ 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., а именно трайните насаждения са финасирани по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР 2014 - 2020 г., поради което за тях не се изисква оценка, че трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. В уведомителното писмо от 06.07.2021 г. до Дамянова, за което няма данни да го е получила, изрично е указано освен задължението по чл.39, т.1, буква "д" от Наредба 4/24.02.2015 г. за представяне в срок до 15 юли на оценка дали трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, съществуват и случаи, в които такава оценка може да не се представя, като един от тях е когато трайните насаждения са създадени чрез одобрени/ финансирани проекти по ПРСР 2007 -2013 и ПРСР 2014 - 2020 г. Тоест дори и Дамянова да се е запознал с уведомителното писмо за представяне на документи, от текста му не би могла да разбере дали за нея съществува задължение за предоставяне на оценка или попада в посоченото изключение. Съдът е посочил и, че съгласно чл.39а, ал.2 от същата Наредба административният орган е бил длъжен да провери пригодността на плододаване на заявените трайни насаждения в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. По делото липсват твърдения и доказателства да е извършвана подобна проверка. Не е налице и едната материалноправна предпоставка на чл.26, т.4 от Наредба 4/ 24.02.2015 г. в редакцията към датата на издаване на оспорения акт за неодобряване на спорните парцели. Решението е правилно. АС правилно е установил, че разпоредбата на пар.25 от ПЗР на Наредба 4/ 24.02.2015 година за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. е приложима за конкретното заявление и Дамянова не е била длъжна да представя оценка, че трайните насаждения са в периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Цитираната разпоредба не съдържа изключения, каквито се твърдят в касационната жалба в зависимост от проекта и подмярката по ПРСР 2014 - 2020 г. Административният орган е допуснал съществено административно - процесуално нарушение, като не е извършил проверка на пригодността на плододаване на заявените трайни насажденияв регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, както го задължава разпоредбата на чл.39а, ал.2 от Наредба 4/ 24.02.2015 година. Обосновани са изводите и за липса на една от кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за неодобряване на спорните парцели с череши по чл.26,т.4 от Наредба 4/ 24.02.2015 г . в приложимата редакция, а именно при проверката по чл.39а, ал.2 от същата Наредба - тоест в цитирания по - горе регистър, да е установено, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за ползване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските за производството пред ВАС в размер на 800 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение