Решение № 3214 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2012 г.

Решение № 3214 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13637/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емил Величков Дичев от гр. Белослав, чрез адв. Александър Атанасов, против решение № 2149 от 31.08.2012 г., постановено по адм. д. № 3037/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу решение № 200/27.07.2012 г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ - гр. Белослав за предсрочно прекратяване на пълномощията на касатора като общински съветник. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, анализирана "в систематично единство" с разпоредбите на чл. 4 от ИК и чл. 72, ал. 1, т. 2 от КРБ, следва да бъде корективно тълкувана в смисъл, че основание за предсрочно прекратяване пълномощията на общински съветник е налице, само когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, изпълнението на което не отложено на основание чл. 66 от НК, тоест присъдата предстои да се изтърпява ефективно. Твърди, че тъй като настоящата хипотеза не е такава, за него не е налице обективна невъзможност, т. е. пречка да изпълнява пълномощията си на общински съветник. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В открито съдебно заседание на ВАС касаторът не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа касационната жалба. Ответната страна - Общинска избирателна комисия Белослав, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА за прекратяване пълномощията на общински съветник, и че законодателят в нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА не е направил разграничение между ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода и неговото отлагане по реда на чл. 66 от НК. Посочва, че в тази хипотеза административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен при настъпване на условието по чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА да прекрати предсрочно пълномощията на общинския съветник. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Варна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 200 от 27.07.2012 г. на Общинската избирателна комисия гр. Белослав, с което на основание чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА предсрочно са прекратени неговите пълномощия като общински съветник, поради наличие на влязла в сила на 19.06.2012 г. присъда. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че оспорващият е бил избран за общински съветник с Решение № 201/27.07.2012 г. на ОИК - община Белослав. С влязла в сила присъда № 50/3.06.2011 г. на Варненския окръжен съд по нохд. № 424/2011 г., на Емил Величков Дичев за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 и 4 във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години на основание чл. 66 от НК, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност за срок от две години и глоба от 5000 лв. Апелативен съд гр. Варна, с решение № 157/4.11.2011 г. по внохд. № 313/2011 г., е изменил присъдата на окръжния съд като е отменил приложението на института на условното осъждане, но с решение № 83/19.06.2012 г. по к. н. дело № 3135/2011 г., Върховният касационен съд е постановил изменение на въззивното решение, като отложил изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години. Установил още, че председателят на ОбС - Белослав е сезирал ответника по делото за произнасяне по реда на чл. 30 от ЗМСМА, вследствие на което и след изискан от ВКС препис на присъдата, е постановено оспореното решение на ОИК - Белослав. При тези данни съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно- производствените правила. На следващо място преценил, че относимата към случая правна уредба е нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, към която препраща чл. 146 от КРБ, а не посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 72 от КРБ, тъй като последната касае предсрочното прекратяване пълномощията на народните представители, какъвто оспорващият не е. Приел е още, че в разпоредбата на чл. 30, ал. 4 ЗМСМА законодателят е въвел лимитативно определени предпоставки, при които може да се постанови предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник, като в т. 2 от цитираната разпоредба е предвидено съветникът да е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, без да е направено разграничение дали е постановено ефективно изтърпяване на присъдата или отлагане на изпълнението на наказанието за изпитателен срок. Преценил като неоснователно и възражението, че към настоящия казус е относима разпоредбата на чл. 4 от Изборния кодекс по съображения, че тя регламентира изискванията за реализиране на пасивното избирателно право, а предмет на съдебния контрол в случая не е законосъобразността на акта за избора на Емил Дичев за общински съветник, а следващият - за прекратяване на неговите пълномощия като такъв. Решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗМСМА, пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно, когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Хипотезата на цитираната правна норма изчерпателно и точно очертава предпоставките, при които възникват последиците - прекратяване пълномощията на общински съветник, като законът не прави разграничение между ефективно изтърпяване на наказанието и такова, чието изтърпяване е отложено за определен срок. Поддържаните и в касационната жалба доводи, че законът нямал предвид случаите, когато е отложено изтърпяването на наказанието, са неоснователни. Няма място за корективно тълкуване на посочената по-горе норма, тъй като всички случаи на осъждане с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер са основание за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник, а в случай, че волята на законодателя е била различна, то от приложното й поле изрично щяха да бъдат изключени случаите на наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено. В този смисъл и противно на твърденията в касационната жалба, при прилагането на цитираната разпоредба от страна на съда не е налице "разширяване на основанията", а напротив, налице е опит от страна на касатора за стеснително тълкуване на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, т. е. стесняване на приложението й само по отношение на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за каквото тълкуване редакцията на разпоредбата не дава основание. Волята на законодателя е ясно посочена в текста на разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗМСМА, като не се налага нито корективното тълкуване на нормата, нито прилагане на други норми по аналогия, нито сравнителен анализ на разпоредбите в КРБ и ИК, какъвто опит е направен в касационната жалба. С оглед изложеното е неотносима и съпоставката, респ. позоваването от страна на касатора на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от КРБ, регламентираща прекратяване пълномощията на народните представители, доколкото разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗМСМА е специална, а конституционната норма урежда други правоотношения. Ирелевантна за случая е разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ИК, регламентираща пасивното избирателно право и условията, на които следва да отговарят кандидатите за общински съветници, защото както правилно е приел административният съд, в случая не се оспорва законосъобразността на избора на общинския съветник и упражняването на пасивно избирателно право, а законосъобразността на акта за предсрочно прекратяване на пълномощията му. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за "административно- команден подход" в действията на Общинската избирателна комисия при вземане на оспореното решение и че за касатора не е налице обективна невъзможност, т. е. пречка да изпълнява пълномощията си на общински съветник, тъй като неговата присъда "не предстои да се изтърпява ефективно". Възражението на касатора не държи сметка, че съдебното решение е задължително както за административния орган, така и за съда. Освен това, в случая решението за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник не е взето по "преценка" на органа, както се твърди в касационната жалба, а в изпълнение на императивна законова разпоредба. При наличието на визираните в нормата предпоставки, органът действа в условията на обвързана компетентност, без да е налице възможност за преценка от негова страна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,